Вчера червеният вицепремиер Румен Овчаров се опита да успокои народа, че нищо съществено не се е случило на 1 март т.г. в АЕЦ "Козлодуй". Най-вероятно, той направи това, за да успее да спре топящото се доверие в БСП-лидерите, начело с премиера Сергей Станишев. Всъщност, успокояването би трябвало да стане още на 2 март, както подобава в едно демократично общество.
Макар че, казано откровено, не вярвам, освен част от червения електорат, друг да повярва на думите на БСП-триумвирата Сергей Станишев-Румен Овчаров-Румен Петков. Но това е един друг въпрос.
Вчера по Би Ти Ви станахме свидетели как изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Иванов се гърчи, за да ни убеди, че незадействалите се 22 защити /казано популярно/ от всички 61 било едно нищо, било просто един нормален инцидент. Опонентът - ядрен експерт Георги Касчиев просто го съсече с факти и аргументи, включително, че сме били на около 90 секунди от ядрена катастрофа като тази в Чернобил, за което управниците ни едва ли не го нарекоха враг номер едно на правителството и страната по пътя към Европейския съюз.
Защо все пак и ние, макар и регионален всекидневник, се включваме в кампанията, че мълчанието на управляващите в случая е не само престъпно, но и продължение на едно подобно престъпление срещу българския народ, което бе заплатено с много жертви.
Днес се навършват 20 години от ядрената катастрофа в АЕЦ "Чернобил" в Украйна. Специалистите твърдят, че щетите от нея са 400 пъти повече, отколкото тези, причинени от атомната бомба над Хирошима. Малко от младите хора обаче знаят, че тогава никой не ни и информира за катастрофата, нито ни каза как да предпазим от последствията себе си и децата си.
За взрива на 26 април 1986 г. в 1 ч. 23 мин. и 48 сек. в Добрич чухме по Радиата "Свободна Европа" и "Гласът на Америка". Тогава не вярвахме, че можем да бъдем лъгани. Лично у дома се обади най-малката дъщеря на проф. Чирков - Татяна, за да каже да не извеждаме дъщеря ни /тогава на 9 месеца/ извън дома, да не й даваме прясно мляко, да потърсим в аптеките хапчета против радиация. Не ни се искаше да й повярваме. Въпреки това, споделихме опасенията й с наши приятели, които също имаха малки деца. И те бяха чули за аварията от т.нар. вражески радиостанции. Паниката сред народа дойде доста по-късно, когато вече бяха отминали най-опасните дни. Паниката си е паника, но по аптеките нямаше нищо, с което бихме могли да си помогнем. Така хиляди и хиляди деца и бременни жени просто бяха изоставени на произвола на съдбата. Радиацията не подбираше жертвите си по партиен принцип. Пострадаха и най-верни хора на БКП. Дори ми се струва, че колкото по-честни и принципни и по-вярващи в идеите на комунизма бяха хората, толкова по-тежък шамар получиха заради това, че изчакаха Партията един ден да им каже как да се изправят срещу радиацията.
Нека видим какво казва шефът на Националното следствие Ангел Александров
, лично разследвал трагедията:
На 4 май, когато докладват на Живков, че положението е много сериозно, той кима с глава и казва: "Ще си мълчим." Необходимо е било само да се каже на хората първите дни да ходят с марли, защото има радиоактивен йод, който се разпада за 7-8 дни. Както и да се дадат елементарни съвети да мият по няколко пъти плодовете и да накисват месото във вода за 72 часа.
Спомням си, че направените експертизи са показали 18 пъти над допустимите норми радиация в млякото, което пиеха децата. Това е убийствено. Най-вече са заразявани животните, които при пашата са поглъщали цезий. Той има полуразпад 27-28 години. Най-честите последици от Чернобил са уврежданията на новородени. Най-често става въпрос за вродени заболявания. Последиците все още се усещат
.
След 1989 г., когато започнаха демократичните процеси, пред обществото бе разкрито, че най-високостоящите столични партийни лидери и семействата им са ползвали екологично чисти и доставени лично за тях храни и лекарства. Същите тези семейства и децата им днес управляват България. За съжаление, по същия начин, поне по отношение на информацията, засягаща милиони съдби. За наивниците управляващите имаха и сега имат формула за оправдание. Тогава мълчаха, за да не попречи авария на узряването на социализма, сега пък – да не би да отложат влизането ни /по-скоро влизането им/ в Европейския съюз.
Но не е само това!
Жалкото е, че 20 години след аварията в Чернобил БСП-лидерите повториха същите грешки на БКП-лидерите. Радостното е, че на 1 март т.г. един от атомните реактори на АЕЦ "Козлодуй" не ни погуби.