Сиса Павлова е родена в Добрич, където завършва Първа гимназия. След това учи в Полувисшия институт в Бургас, а след това завършва и Висшият институт за начални учители в Благоевград. Като педагог има първа квалификационна степен. Работила е като детска учителка. Била е директор на ЦДГ №17. От 1983 до 1991 г. работи в Регионалния инспекторат на МОН. След това е платен координатор на Демократичния съюз на жените. До пенсионирането си работи в Община Добрич. Професионалното си развитие тя съчетава с активна обществена дейност. В момента е председател на Дамски клуб \"Майчина грижа\" и на Демократичния съюз на жените, член е на Лейди Ротари клуб. Семейна е, с две пораснали деца и едно тригодишно внуче - Елина. В момента дъщеря й Станка пише докторат във Франция, а синът й - Йордан, работи в САЩ.

- Г-жо Павлова, приключи още една успешна и изпълнена с грижа за талантливите деца на Добрич година за Дамски клуб \"Майчина грижа\". Каква равносметка правите като председател на организацията?

- Тази година продължихме с реализацията на основната си идея - подпомагане на талантливите деца сираци и полусираци. Стараем се да присъстваме в живота на града. Извоювали сме си уважението и доверието. Най-голямата благодарност е благодарността на нашите деца, които сме подпомогнали и те израстват професионално и прославят името на града. Тази година имаме 30 стипендианти. От тях 21 са ученици, а останалите - студенти.

В клуба са жени, които идват с желание и са мотивирани. Осъществяваме интересни срещи и разговори. Първата дама Зорка Първанова откликна на нашата покана. Тя, както и посланикът на България в САЩ - Елена Поптодорова, са почетни членове на \"Майчина грижа\". Също така ни търсят под различни форми за срещи на национално равнище.

- Как успявате да съчетавате толкова много обществени ангажименти?

- Аз съм деен човек. Не мога да седна и да стоя. Дори и седнала върша нещо. Това, което съм си поставила като цели, съм го постигнала - и в професионален, и в личен план. Във времето, когато бях в активна трудова дейност, трябваше да се доказваш непрекъснато. Опитвала съм се да бъда непрекъснато първа и така беше. Отговорен човек съм. Когато поема ангажимент, трябва да го свърша. Пазя добри спомени за всички хора, с които съм работила. Благодарна съм на всеки, който е бил съпричастен към проблемите, с които съм се занимавала. Благодарна съм и на обществеността за това, че ни приема с доверие и благодарност за това, което правим. Дейността ни не остава незабелязана.

- Какво Ви провокира да поемате допълнителни ангажименти и какво Ви носи работата в обществения сектор?

- Имам нужда от друга изява и затова работя в неправителствения сектор. Правя го от преди 1989 г. Тази дейност е всепоглъщаща и трябва да даваш много от себе си, но и те обогатява. Можеш да се запознаеш с различни хора, да разговаряш, да направиш сравнение, да съпоставиш постигнатото.

От дълги години съм председател на Демократичния съюз на жените. Организацията ми даде много. Имах възможност да участвам в Световен конгрес на жените в Китай, който се провежда веднъж на десет години. На международния форум разбрах колко сме по-напред от Азия и Африка, но колко сме изостанали по отношение на статуса на жените, в сравнение със скандинавските страни.

Когато по линия на \"Майчина грижа\" отидохме в Израел, изпитвахме известно притеснение, че няма с какво да се похвалим. Оказа се, че и те имат какво да научат от нас, а именно, че нещата не стават само с много пари, а и с желание и мотивация.

Членувам и в Лейди Ротари клуб, където всъщност се разтоварвам. Споделяме с жените на ротарианците виждания за интернационалните идеи за благотворителност.

- Сред Вашите приятели се носят легенди за кулинарните Ви шедьоври  и невероятното Ви чувство за естетика? Каква е рецептата ангажирана жена да съумява и толкова виртуозно да поддържа домакинство?

- Нямам записана рецепта. Баба ми беше тертиплия. Спомням си, че в годините на оскъдица у дома винаги е имало нещо по-оригинално. Майка ми ме научи на ред. Аз трябваше да си свърша задълженията и тогава ме пускаха на кино. Вроденото чувство към естетиката имам от семейството си. После се наслагва, импровизира и се получава. Успокоявам се, когато върша нещо, в което има много детайли.

Старала съм се семейството ми да не страда от социалните ми ангажименти. Срещала съм разбиране и от децата, и от съпруга си.

- И двете Ви деца са реализирани зад граница. Принуждава ли държавата ни амбициозните млади хора да напускат страната, за да имат перспектива за развитие?

- Не мисля, че държавата ги принуждава. Дъщеря ми избра да учи във Франция, а синът ми беше по свободолюбив и реши да опита възможностите си в САЩ. За да оцелееш, трябва сам да се справяш с много неща. На нашата образователна система това й беше грешката, че ни учеше някой друг да поема отговорност вместо нас. Не успяват тези хора, които чакат някой да свърши нещо вместо тях. В момента наблюденията ми са, че има глад за специалисти. Въпросът е законово да бъде уредено заплащането им, но и това ще стане.

В личен план много тъгувах, когато децата ми заминаха от къщи, но никога не сме ги спирали и ги оставихме да извървят своя път. За наша радост, те успяха, въпреки, че никак не е лесно да си сам, да се изявиш и да останеш българин. Намерили са мястото си, работят, чувстват се добре като граждани са света. Дъщеря ми избра научната работа в областта на културата и изкуствата, а сина ми - бизнеса.

Благодарение на тях успях да опозная по-добре Франция и част от САЩ, да се запозная с други култури, да се почувствам горда с това, че съм българка и, че идвам от една много хубава страна.

- От къде идва несломимата Ви жизненост и желание да промените света около себе си?

- Не искам да променя света. Искам да помагам и да съм частица от това, което става. Да си жизнен е въпрос на ген. Аз съм скорпион и не мога да бъда флегматична. Амбициозна съм. Може би, възпитанието също има значение. Израснала съм в такова семейство, в което има отговорности. Въпрос е на възпитание, на самодисциплина, на дух. Обичам да работя с хора. Не обичам да съм сама. Опитвам се понякога да се изолирам, но не мога. Споделям каквото знам. Не съм потайна. Открит човек съм.

Разговаря Татяна ИВАНОВА