Православната църква отбелязва днес празника на свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски
Денят на св. вмчк. Димитър Солунски се празнува още от V век. Смята се за покровител и мъченик на град Солун, но в неговото застъпничество си съперничат гърци, сърби, българи и руси. В българската народна традиция Димитровден се смята за начало на зимно-пролетното шестмесечие. Според народните представи, от Димитровден започва зимата, затова и народната поговорка гласи: "Георги лято носи, Димитър - зима". Легенди разказват, че св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни. На този ден приключват работа пастирите и ратаите, наети на Гергьовден в началото на лятно-есенния сезон. Също така се спазаряват и работници за следващите шест месеца до Гергьовден. При спазаряването, някога на работника се давали, освен определената сума, кат дрехи и по чифт цървули за всеки месец. Димитровден се празнува с еднаква почит от българи и турци, правят се курбани, почитат паметта му. Много християнски църкви и манастири носят неговото име. Според народното суеверие - от Димитровден започват т.нар. миши празници. Жените не работят никаква женска работа - не предат, не шият, не плетат, не тъкат. Не похващат хурка и вретено, за да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, работено през годината. Но и мъжете не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната в кошове царевица. Замазват с кал хамбара, праговете на къщите, ъглите, кошовете, вярвайки, че замазват очите на мишките.