В празничния за екипа от археолози ден бяха открити и релеф на тракийския бог-конник и друг релеф на три нимфи. При вчерашните разкопки е била намерена варовикова плоча с релефно изображение на лъв.

НДТ припомня, че на 23 април 2007 г., при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на град Балчик, строителите се натъкват на антична сграда. На мястото отиват Радостина Енчева, като представител на Историческия музей в града, и заместник началникът на РПУ–Балчик Пламен Парушев. До тяхното пристигане, от изкопа са извадени и са поставени на улицата покрай оградата на съседна къща една мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда. Багерът е спрян в момента, когато се е опитвал да извади подаващ се в профила голям мраморен лутерион (купел).

Разкопките започнаха на 8 май 2007 г. от екип в състав: научен ръководител Игор Лазаренко и заместник-научни ръководители Радостина Енчева и Елина Мирчева.  В периода от 8 май до 30 август 2007 г. е била разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.

Храмът е правоъгълна постройка, състояща се от наос - вътрешна, сакрална част и пронаос – предверие.  Стените са изградени от каменни плочи на суха зидария, завършващи с красиво оформен йонийски антаблеман от архитрав, два фриза и корниз. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди, които през вековете са били подменяни. Характеристиките на йонийския ордер, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280–260 г. пр. Хр.  Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. – или повече от 700 години.

В наоса на храма, при северната стена срещу входа, е била разкрита едикула с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В тази едикула е била поставена основната храмова статуя на Великата богиня майка. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е разположен мраморен лутерион с жертвеник до него.

Интериорът в храма е бил променян през вековете. Това, което са открили архиолозите, е било използвано до към 387 г., но само за някои от предметите, върху които има надписи, може с по-голяма точност да се предположи, кога са дарени и поставени в храма.

През миналата година в храма бяха открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят Великата майка на боговете (Кибела). Надписите, намерени в храма, са над 20. Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период. Най-късният текст, който е и единственият на латински език, е от първата четвърт на ІV в. сл. Хр.

През март 2008 година разкопките в храма бяха подновени. Проучва се пронаоса (преддверието) на храма, където са разкрити двете бази на носещите храмовия фронтон колони. Година след откриването на храма, находките продължават. Открити са базите, върху които са стояли надписите, съхранявани в храма, още фрагменти от вече открити надписи, нови надписи и монети.

Засега това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България. Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм.

През май предстоят преговори между общинарите и собственикът на земята, тъй като кметството има желание да стопанисва уникалното място. НДТ

СНИМКИ