изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-09-18 @ 10:23 EEST
НА КАЛИАКРА ОЩЕ СЕ ИЗДИРВА ЕДНО ОТ СЪКРОВИЩАТА НА ЛИЗИМАХ    
Интервюта

Пред НДТ - директорът на Историческия музей в Каварна Дарина Мирчева

 

* На територията на каварненския край има два резервата, три значими крепости, светилища, селища, църкви...

* Искам да превърна музея в сериозен фактор

* Трябва да заложим на уникалното културно-историческо наследство



 

Дарина Мирчева е с висше историческо образование. Професионалния си път започва в Каварна - като уредник в Историческия музей, който ръководи от 2005 година досега. Докторант е на Етнографския институт с музей към  Българската академия на науките. Автор е на над 20 научни и научно-популярни публикации.

 

- Г-жо Мирчева, с какво историята на каварненския край е интересна и характерна? Кои са основните моменти, с които тя се вписва в историята на България като цяло?

- За наша гордост, каварненският край винаги е бил част от България и съответно - от българската история. Земите в този регион са били обитавани интензивно през всички исторически епохи. Ето защо общината  е една от най-богатите на паметници на културата. На територията ни има два резервата, три значими крепости, светилища, селища, църкви. Още повече, че тук, на нос Калиакра, е и последната българска столица - центърът на Добруджанското деспотство, което играе важна политическа роля не само в България, но и в целия средновековен свят през ХІV век.

- Едни от най-атрактивните места са нос Калиакра и местността Яйлата. Бихте ли споделили някои по-любопитни и, може би, по-малко известни факти, свързани с тях. С какво са привлекателни за посетителите?

- Може би, много хора не знаят или са забравили, че на Калиакра е укрито и все още се издирва едно от съкровищата на Лизимах, който управлява Тракия след смъртта на Александър Македонски през ІV в.пр.Хр. Едва ли е много популярен и фактът, че на Калиакра е погребан известният дервиш и лечител Саръ Салтък, чието тяло, според легендата, дошли да искат 40 царе. Наскоро пък  проф. Георги Атанасов съобщи за нови документи, които показват, че през 1402 г. Калиакра е управлявана, макар и за кратко, от известната генуезка фамилия Грималди. Най-новото от тазгодишните проучвания е, че още в първите дни се откри светилище на един от най-известните тракийски богове Залмоксис.

Яйлата пък е не само магически природен феномен, известен вече в цяла България, но там продължава да се възстановява и античната крепост. Само най-ревностните й обитатели обаче знаят, че в пещерите на Малката Яйла са врязали своите знаци и прабългарите.

Тези, а и още много други са любопитните и по-малко известни факти. Разбира се, не може да се каже и изреди всичко интересно, което кара всяка година над 300 000 туристи да посетят нашите обекти на културно-историческото наследство.

- Разкажете ни повече за историческия музей в морския град - кога е създаден, какво е развитието му през годините, кои са понастоящем музейните обекти, основните експозиции и т.н.

- Официално музеят в Каварна е създаден през 1971 г. Тогава той получава статут на държавен музей, макар че музейното дело в града датира още след Освобождението. Днес музеят притежава старинни монети, материали от революционното движение, интересни колекции от ценни експонати и др. В централната експозиция са показани оръдия на труда от VІІ в.пр.н.е., керамика, накити, оброчни плочки, които свидетелстват за живота през различните исторически епохи.

В структурата на музея влизат още експозицията “Добруджа и морето”, Етнографският комплекс и Мемориалът на загиналите за Освобождението на Каварна, където са изложени предмети от въоръжението и е поставен лавров венец в памет и вечна признателност към подвига на загиналите руски бойци.

Експозицията „Добруджа и морето” представлява уникален морски музей, в който могат да се видят каменни котви, амфори, монети, златно тракийско съкровище и множество редки предмети, открити край добруджанските брегове. Етнографският комплекс е изграден на мястото на първото българско училище, открито в града през 1869 г. Състои се от къща-музей, възстановена чехларница, работилница за дантели и дворна среда. Интериорът запознава посетителя с най-типичното за градския бит от края на ХІХ век и първите десетилетия на ХХ век на основните групи от българското население в този край.

Както вече казах, община Каварна изобилства и с археологически обекти. Музеят полага грижи за поддържане, опазване и популяризиране на всички паметници на културата, една част от които са и природни феномени. Това са Националните археологически резервати „Калиакра” и „Яйлата”, местността „Чиракман” и др.

- Работите ли по различни проекти, чрез които да бъдат обогатени фондовете и да бъдат привлечени повече посетители? Какви усилия полагате в посока към това - музейните обекти да бъдат привлекателна туристическа дестинация?

- Това е съществена част от социокултурната политика на нашия музей. Една от важните дейности, в това число и участието ни в европейските проекти, е свързана с популяризирането на културно-историческото ни наследство и приближаването на културните ценности към по-широката публика. В крайна сметка, музеят е институция, свързана с интересите на хората и нашата основна задача е да генерираме този интерес и да го поддържаме. Налице е идеята, че - за да може градът да се наложи като конкурентноспособна дестинация, трябва да се заложи на уникалното културно-историческо наследство. Паметниците на културата ни представят пред другите региони в България и пред света, те поддържат образа на нашия град като интересна дестинация, която трябва да бъде посетена.

- По какъв начин се придобиват нови експонати?

- Музейните фондове се обогатяват непрекъснато, като за тази цел се работи по няколко направления. Първо, ежегодно се провеждат археологически разкопки, при които се откриват нови, понякога уникални движими паметници. Само през 2007 г. в музея са инвентирани около 30 нови монети, една златна диадема, антични и средновековни накити, части от облеклото и предмети, свързани с култа. Друг способ за попълване на фондовете е събирането на информация и документация, които влизат в основата на публикациите и експозициите. Например, в началото на тази година нашият музей стана собственик на 30 стари карти и гравюри, върху които са отбелязани Каварна и Калиакра. Създали сме и условия за закупуване на ценни музейни предмети и не на последно място разчитаме, разбира се, и на дарителските традиции. Тук е, може би, мястото да се обърна с апел към всички институции, учреждения, към всички жители на Каварна и региона за участие в събирателската работа, за възраждане на дарителството и отговорно отношение за съхраняването на културата.

- Кои са актуалните събития, свързани с дейността на музея?

-  Последните шест месеца бяха наситени със събития за нас. Първо, бе завършена, обзаведена и открита новата сграда към Историческия музей. Най-ценното в нея са фондохранилищата, съобразени напълно със съвременните изисквания за функционирането им. Проведохме научна конференция „Каварна-средище на българския североизток”, а сборникът с докладите от нея вече е пред нас. Още едно издание на музея ни се радва на изключителен интерес, а именно „Гагаузите в България. Записки от терена”. Успяхме да си решим проблема с липсата на изложбена зала, предназначена и оборудвана за разполагане на гостуващи изложби и създадените на местно ниво временни експозиции. Сега, когато вече разполагаме с такава зала, можем по- пълно да реализираме социокултурните функции на музея и бързаме да наваксаме пропуснатото през годините. Досега сме представили четири изложби, три от които гостуващи - „Единство и многообразие на свещенните амулети - звънчета на старите българи” от Вършец, „Европейска мода под тепетата” от Пловдив, „Каварна в стари карти и гравюри” от Бургас, а 18 май отбелязахме с временната изложба „Калиакра - столица на третата България”. В последната могат да се видят най-атрактивните находки от последните археологически проучвания.

На 1 април започна туристическият сезон по нашите обекти, а на 10 май - и археологическият сезон. Предстоят още много планувани мероприятия за музея, така че до края на тази година програмата ни е наситена и запълнена максимално.

- Имате ли конкретни инициативи, насочени към привличане на учениците и запознаването им с историческото ни наследство?

- Традицията за съвместна работа между музея и училищата е вече създадена, като в момента по-скоро се стремим да я поддържаме и разширяваме. За целта сме планирали множество съвместни дейности с децата. Това са уроци и образователни програми в музея, участия в конкурси на историческа тематика, участия в различни тържества и чествания на бележити дати от историята ни, провеждане на викторини, състезателни игри и др. Например, по повод 3 март организирахме едно възпроизвеждане на състезанието ”Минута е много”, старахме се да спазим напълно регламента на играта, като шестокласниците от всички училища в нашата община отговаряха на въпроси от българското Възраждане. Мисля, че всички - и организатори, и участници, и зрители, останахме много доволни. По този начин, с  организираните от нас мероприятия, постигаме максимален образователен и възпитателен ефект и по-важното -създаваме мотивация  за творческа изява у подрастващите.

- Като директор на историческия музей имате нелека задача, свързана със съхраняване и опазване на историческото ни наследство. Как оценявате тази голяма отговорност?

- Да, наистина, отговорността по съхраняването и опазването на културно-историческото наследство е голяма, но лично за мен една от основните ми цели винаги е била да превърна музея в сериозен фактор от местно и регионално значение. Разбира се, ясно съзнавам, че авторитетът на една институция се гради чрез много работа, която пък от своя страна е свързана с много отговорности.

Да не забравяме също, че една от разнообразните функции на музея е  осигуряване на безопасността и доброто съхранение на музейните обекти и колекции. За да може един музей да функционира нормално, той трябва най-напред да се погрижи за постоянното и ефективно опазване на паметниците на културата. Това, освен че е дълг на всеки гражданин, може да се постигне чрез една осъзната и разпределена отговорност между всички държавни и общински структури. Само чрез едно успешно мобилизиране на усилията, чрез добро сътрудничество с местната и централната власт можем да постигнем истински успех. И, като се има предвид, че нашият музей и музейните ни обекти на открито съхраняват значими предмети от културно-историческото ни наследство, предизвикателството е още по-голямо.

 

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

 


Сходни връзки

НА КАЛИАКРА ОЩЕ СЕ ИЗДИРВА ЕДНО ОТ СЪКРОВИЩАТА НА ЛИЗИМАХ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди