Върху тях се намира археологически комплекс, който включва \"Големият остров\" и некрополите на западния бряг на Дуранкулашкото езеро
Министерски съвет предостави два имота на община Добрич за нуждите на Регионалния исторически музей, съобщиха от пресцентъра на кметствата. Решението е от 25 август. Според него, община Добрич получава безвъзмездно за нуждите на Регионалния исторически музей два имота публична държавна собственост. Първият имот се намира в землището на село Дуранкулак в община Шабла. Той е с площ 19 965 кв. м. Вторият имот е в землището на село Стаевци, община Шабла и е с площ 100 883 кв. м. Върху тези терени се намира археологически комплекс, който включва селищната могила \"Големият остров\" и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро, обявено по Рамсарската конвенция за защитена местност. Изследванията на това място, финансирани основно от община Добрич и Германския археологически институт, започват през 1974 г. от екип специалисти-археолози под ръководството на чл. кор. проф. д.и.н. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при БАН и н.с. Тодор Димов от Исторически музей - Добрич. По време на тези изследвания е проучена селищната могила на \"Големия остров\", която е обитавана с известни прекъсвания повече от 6 хилядолетия - от 5300 г. пр. Хр. до края на Първото българско царство и е свързана с най-древното земеделско-скотовъдно население на Добруджа, носител на праисторическите култури Хаманджия, Сава и Варна. Открити и изследвани са и неолитното селище \"Дуранкулак-Нивата\" и три некропола от различно време, разположени на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Продължилите повече от четвърт век археологически разкопки в Дуранкулак хвърлиха нова светлина не само върху най-древната българска история, но и върху праисторията на цяла Югоизточна Европа. Дуранкулак е широко известен в чужбина и към днешна дата е най-големият изследван обект от V хил. пр. Хр. на Европейския континент. Сред научните среди той е популярен и с първото обработено злато от каменно-медната епоха; с най-старата каменна архитектура в Континентална Европа; с най-големия и напълно проучен в света праисторически некропол от неолита и енеолита, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 - 3800 г. пр. Хр.), с пещерния храм на трако-фригийската Велика богиня майка Кибела и с единственото в България изследвано върху цялата му площ прабългарско селище с некропол от ІХ-Х в. Неслучайно световната общественост сравнява Дуранкулак по значение с Троя, но с уточнението, че той е с около две хилядолетния по-стар от нея.