Огнян Минчев: И до днес има много неизяснени обстоятелства около атентатите от 11 септември

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 11:38 EEST

Огнян Минчев: И до днес има много неизяснени обстоятелства около атентатите от 11 септември

2008-09-11 @ 09:56 EEST

На 11 септември 2001 година в “кулите близнаци” на Световния търговски център се врязаха два самолета. След този терористичен акт светът вече не е същият. В интервю за Агенция “Фокус” политологът Огнян Минчев разясни обстоятелствата около терористичните актове, както и последиците от тях.

Фокус: Г-н Минчев, на 11 септември 2001 г. бяха осъществени най-мащабните терористични атаки в света. Какво доведе до тези атентати?
Огнян Минчев: Причините са многообразни, но някои от тях имат приоритетно значение. На първо място, обстоятелството, че превръщайки се в единствена световна сила след края на Студената война, САЩ се превърнаха и във фокус на отрицание за всички тези сили и движения в съвременния свят, които не приемат това статукво. Радикалният ислям е едно от тези движения. Тази обща причина обаче не би могла да бъде основание сама по себе си за тези атентати. Тяхното осъществяване беше резултат преди всичко от добрата организация на тази част от радикалните екстремистки елементи, които в продължение на повече от две десетилетия създаваха своя база, своя организация на територията на Афганистан. Целта на „Ал Кайда”, организирайки и осъществявайки тези атентати, беше да покаже, че САЩ като единствена суперсила са уязвими, могат да бъдат ударени и от тази гледна точка могат да бъдат победени. Това само по себе си като цел е достатъчно значимо, но то води след себе си и една много важна вторична цел - представянето на тероризма като средство за налагане на радикалния ислям, като една набираща скорост и заслужаваща доверие сред ислямския свят сила. Не е случаен фактът, че след 11 септември вълната на радикалния ислям се разпространи още по-динамично и заля страни като Пакистан и дори части от обществата на мюсюлманските страни в Югоизточна Азия като Малайзия и Индонезия, където радикализмът в исляма беше непознат до края на 80-те години.
Фокус: Защо точно Световният търговски център - кулите близнаци в Ню Йорк, беше ударен? Като символ на капитализма ли?
Огнян Минчев: Това е символ не просто на капитализма, а на западната цивилизация, символ на този тип потребителски материализъм, който се въплъщава в западния капиталистически модел на свободното предприемачество, моделът на културната свобода и динамика в един свят, който е насочен към непрекъснато усъвършенстване и динамично развитие и на материалните, и на духовните условия на живот - нещо, което традиционният ислям и особено радикалният му вариант не могат да приемат, тъй като то унищожава, според тях, ценностната система на исляма като цивилизация.
Фокус: Как реагира американският президент Джордж Буш, адекватно ли беше поведението му?
Огнян Минчев: Имаше сериозни критики към начина, по който първоначално е реагирал Буш. По време на атентатите той беше в щата Флорида и четеше приказки на децата в едно училище. В този момент влезе човек от неговия кабинет, съобщи му нещо на ухото. Буш замръзна в една поза, в която остана може би около половин минута, преди да реагира, да стане и да излезе. Кадрите на тази му реакция бяха многократно показвани. След това обаче мобилизацията му беше много динамична и мерките, които бяха взети с цел да се предотвратят бъдещи подобни атентати, бяха много категорични и много мощни - буквално в дните след нападението.
Фокус: В какво се изразиха тези мерки?
Огнян Минчев: Освен всички чисто технологични мерки за опазване на въздушното пространство на САЩ, бяха въведени и мерки, свързани с въвеждане на някакъв режим на сигурност на самата територия на САЩ. Съединените щати преди 2001 година беше страна, в която европейските стандарти за сигурност бяха непознати. Това беше страна, в която можеше да се качиш на самолет от вътрешен полет по-лесно, отколкото в Европа можеш да се качиш на автобус. Чак до събитията от 2001-ва в САЩ имаше много слаба система за вътрешна сигурност. Федералното бюро за разследване е за разследване на антиамериканска дейност, тоест за дейност, която е насочена против интересите на държавата и нацията. За всичко останало отговаряше един полицейски апарат, който, сравнен с европейските стандарти, беше доста минимален и с доста ясно и свито дефинирани пълномощия. След 2001 г. очевидно това трябваше да се промени и едно от нещата, които бяха направени от администрацията след атентатите, беше създаването на така наречената система за вътрешна сигурност - за първи път след създаването на държавата САЩ.
Фокус: Това означава ли, че в деня на 11 септември 2001 г. силите на реда и американската администрация са били абсолютно неподготвени?
Огнян Минчев: Още в първите дни след атентатите бяха зададени много въпроси, на които опонентите на администрацията и до ден днешен считат, че не е даден достатъчно ясен и категоричен отговор. Основният въпрос е как е възможно на територията на най-голямата, най-мощната страна в света 4 самолета да осъществят координирани терористични актове, без да бъдат по някакъв начин спрени от наземната служба за контрол върху полетите или от Военновъздушните сили на Съединените щати. Всички въпроси бяха много сериозно задавани, но и до днес има много неизяснени обстоятелства относно това как е било възможно да се организират и осъществят тези атентати на територията на наистина технологично и властово най-силната, най-развитата държава в света. Обстоятелството, че категорични отговори не са дадени на много от въпросите, създаде базата и за изключително динамични алтернативни обяснения от типа на всеобщ заговор или таен планетарен заговор.
Фокус: Тоест “терористичен акт” не е категоричният отговор на всички за събитията от 11 септември 2001 г. Съществуваше обяснение, според което умишлено са били поставени взривове от хора, близки до администрацията на Буш и че всъщност тези взривове са предизвикали срутването на небостъргачите, а не самолетите.
Огнян Минчев: Да, това бяха част от интерпретациите - че сградите са били заредени с взрив, който на практика ги е съборил. Крилото на Пентагона пък е било разрушено не от самолет, а от ракета, изстреляна от американска база. Всяко събитие със световно значение винаги предизвиква и алтернативни интерпретации. Обяснението за заговор е, че тайното правителство на Съединените щати и тайното световно правителство, разположено на територията на САЩ са провокирали или са осъществили тези атентати. Целта им е била да насочат средствата и ресурсите, да мобилизират американското общество и запада като цяло за постигане на техни тесни финансови и политически цели.
Фокус: Да се оправдае войната в Ирак?
Огнян Минчев: Да, да се оправдае тази война, но и цялата офанзива срещу ислямския свят. Тези алтернативни интерпретации никога не могат да бъдат оборени, както не могат да бъдат оборени и официалните интерпретации. Човешкото съзнание разполага с възможността винаги да изгражда противоречащи си картини на всяка една част от действителността. От тази гледна точка аргументи сигурно могат да се намерят и в едната, и в другата посока, въпреки че днес вече никой не може да докаже имало ли е взрив в небостъргачите или не и дали самолет се е врязал в Пентагона или нещо друго. Официалната интерпретация продължава да твърди, че това са безумни обяснения.
Фокус: Основният резултат, като изключим, разбира се, дадените огромни човешки жертви, е започната война срещу тероризма. Това не е ли предварително загубена война? Сбъркаха ли някъде САЩ в борбата си срещу тероризма?
Огнян Минчев: Самият факт на обявяване на война на тероризма и последвалите стратегически операции от администрацията на Буш създадоха още по-благоприятни предпоставки за подобни алтернативни заговорни интерпретации. Защото война срещу тероризма не може да има. Тероризмът не е концентриран враг, който да разполага с армия или с някакъв тип инфраструктура, която трябва да бъде поразена и унищожена. Тероризмът е средството, чрез което определени обществени сили в съвременния свят, а и в миналото, воюват срещу статуквото в света. Тероризмът е преди всичко оръжието на слабите, на тези, които не са способни да изградят такава инфраструктура, която да създаде армия, концентрирана власт и концентрирана военна сила, способни да преследват с радикални военни средства определена цел. Тероризмът тръгва още в края на 18 век - началото на 19 век с нихилистите в Русия. Братът на Ленин - Александър, е обесен заради участието му в заговор срещу цар Александър III. Александър II пък умира, след като атентатор взривява себе си и него. Тероризмът е средство, което се използва от националноосвободителни движения и различни антиколониални групи. Първата световна война започва след терористичен акт. Българската организация ВМРО е терористична организация, която наказва системно сръбската администрация на Македония след Първата световна война. В този смисъл тероризмът е тип водене на военни действия, който се използва от по-слабата страна в един конфликт, а не е враг срещу който можеш да воюваш или да обявиш война. От тази гледна точка концептуалната база, на която стъпи администрацията на Буш, за да се противопостави на ислямския радикализъм страдаше от този дефицит. От дефицита на определението - не можеш да воюваш срещу тероризма. Можеш да воюваш срещу конкретния носител на тероризма, но това означава да се фокусираш върху един враг с много лица или с постоянно изменящо се лице. Това е враг, който пребивава в пещерите на Афганистан, в тълпите по улиците на Пакистан, който мотивира до голяма степен значителна част от населението на Саудитска Арабия - родината на уахабизма. Саудитска Арабия от друга страна, пък е ключов партньор на САЩ от гледна точка на контрола на нефтените ресурси в Близкия изток. Войната срещу тероризма означава да влезеш в конфликт с една много по-широка и аморфна маса от хора, които изповядват консервативния ислям. Тоест било от чисто пропагандна гледна точка, било за стратегическа яснота, администрацията на Буш формулира целта като война срещу тероризма, вместо да я формулира като борба с всички тези, чиито възгледи в рамките на исляма водят до употреба на тероризма като средство за водене на война.
Фокус: САЩ не си ли вкараха автогол предвид това, че те доставиха модерните оръжия на „Ал Кайда” през 80-те години в борба против СССР?
Огнян Минчев: Въпросът за автогола е различен от въпроса за това кой и кога създаде „Ал Кайда”. Наистина битката срещу съветската окупация на Афганистан, в която и САЩ, и Саудитска Арабия инвестираха много пари, доведе до създаването на първоначалната инфраструктура на „Ал Кайда” и до нейното по-нататъшно разгръщане в годините, когато Съветският съюз вече не съществуваше. Афганистан беше окупиран от „Ал Кайда”, която на практика подкрепя талибаните на власт, а талибаните на власт подкрепят разширяването на „Ал Кайда” на територията на Афганистан. Това е една от териториите, които най-трудно могат да бъдат контролирани в света въобще и британският, и руският колониализъм знаят това по-добре от всеки друг. Тази територия попада в ръцете на радикална групировка, която вече е натрупала съществени успехи срещу американски и западни обекти като цяло, тоест атаката срещу тероризма има смисъл и огромна стратегическа стойност с цел да се пресече радикалният терористичен ислям. Никой сериозен изследовател не може да отрече тази истина. В този смисъл рискът, който Съединените щати поеха след 11 септември, беше неизбежен. Тук се появява въпросът с автогола - защо се получи така, че тази антитерористична стратегия на САЩ доведе до отслабване на свръхсилата в съвременния свят и до брега на съществена промяна в международните отношения - на възстановена многополюсност вместо еднополярност. Истината е в това, че Съединените щати се опитаха със стратегията и идеологията на борбата срещу тероризма да решат и серия от други задачи. Така усложниха прекалено много както идеологическата, така и военнополитическата задача пред САЩ. Войната в Ирак е конкретният пример за това. Ирак и Саддам Хюсеин, макар че представляваха определено предизвикателство за международната общност, нямаха пряка връзка с битката срещу тероризма. Окупацията на Ирак от страна на американски войски и тяхната международна коалиция, поддържането на контрол върху Ирак с огромни средства и ресурси, включително и човешки жертви, е съвкупност от действия, които решават други задачи. Те решават задачи, свързани с контрола върху развитието на Средния Изток, ресурсите на Средния Изток и възможността враждебни на Запада режими да насочат тези ресурси и тяхното използване в посока, която не е изгодна за Запада. Но това е пакет от задачи, който няма пряко отношение към борбата с тероризма, с това предизвикателство, което легитимира влизането на САЩ във война след 11 септември. Смесването на двете задачи от една страна постави САЩ в очите на света като сила, която използва военното си преимущество и потенциал по нелегитимен начин и от друга страна натовари САЩ с огромни военни и политически отговорности и с огромни разходи. От тази гледна точка САЩ влязоха в капана, за който Пол Кенеди - известният британски историк, преподавател в Йейлския университет в САЩ, ги предупреди в своята книга “Възход и падение на великите сили”. Всяка империя е загивала от свръхразпростиране на експанзията си. Кенеди предупреди САЩ, че ако те действат като империя, ще инвестират огромната част от ресурсите си във военна експанзия. Така ще подкопаят собствените си икономически и културни позиции в съвременния свят. До голяма степен това се получи при администрацията на Джордж Буш.
Фокус: Има ли опасност конфликтите в Южен Кавказ да създадат предпоставки за тероризъм предвид финансирането от външни страни?
Огнян Минчев: Казусът с войната на Русия с Грузия няма общо с тероризма. Това е казус, свързан с държавно-политически цели, преследвани както от страна на великата сила Русия, така и от малката държава Грузия. Изпускането на контрола над ситуацията, за да се стигне до някакви терористични актове от страна на неорганизирани или слабо организирани групи е малко вероятно, ако изобщо е възможно. Тази война обаче създаде един нов вододел в развитието на международната система. Тя напуска сферата на неопределеността, в която изпадна светът след края на Студената война, в която на свръхсилата САЩ се противопоставяха гъвкави и полулегални структури от типа на Ал-Каида. Сега се възстановява един многополярен международен порядък, в който противопоставянето отново ще бъде между независими големи полюси на военна, политически и икономическа власт, каквито са Китай, все още Русия, Индия, Европа като цяло и САЩ.
Фокус: Това не създава ли основата за бъдещи огромни конфликти?
Огнян Минчев: Ако тази многополюсност не бъде регулирана чрез механизмите на международното право и чрез някакъв минимум от договорени ценности и норми на поведение, това ще бъде един много опасен свят наистина.
Фокус: Започна ли целият свят след 11 септември 2001 г. да живее в страх?
Огнян Минчев: Да, и той не е необоснован страх. Той отразява реалното предизвикателство пред западния свят. Не мога да преценя дали вече намалява опасността от осъществяването на терористични актове, но все пак чисто технологично осъществяването им е по-трудно поради по-ефективното действие на институциите за сигурност.
Мина МАРИНОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

Огнян Минчев: И до днес има много неизяснени обстоятелства около атентатите от 11 септември | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats