След осем часа на операционната маса лекарите от ВМА дават надежда, че след месец ще започне да прохожда, а след година да се движи и даже да спортува. Вчера са махнали част от конците на раните му. Лицето и кожата са му бледи от кръвозагуба. Трудно движи ръцете и краката си. По главата му личат черни дупки от ударите. На леглото е почти неподвижен. Променен е гласът му - звучи тежко. Трудно се владее от емоционални сривове. Изморява се и не говори повече от 20-30 минути.
"Не знам никакви версии, защото повече от 20 дни съм в тежко състояние. Не съм виждал вестници, почти не гледам телевизия. Но мога да кажа това, което видях и преживях, докъдето помня", казва Огнян Стефанов.
"Имах среща с Евелин Банев и Петър Колчев. Виждането беше повече от обикновено - една вечеря. Продължи около два часа и половина. Срещнахме се около 20,00 часа и приключихме малко след 22,30 часа. Излязохме от “Кипарис“ . Те тръгнаха към тяхната кола , аз към моята. Напоследък не употребявам алкохол и нямам проблеми да шофирам по всяко време. Направих няколко крачки по тротоара и....Сега така ми се струва, но не знам дали беше в действителност, че чух, че някой извика името ми. Огледах се и в този момент получих силен удар. След него се посипаха десетки. Все едно небето се срина върху мен. Всичко стана като в кошмар. Явно съм изпаднал в шок, мозъкът ми не можеше да смели какво става. Спомням си, че се опитах да се предпазя. Нямам идея колко е продължила атаката. Мина ми през ума, че не трябва да падам на земята, да не изгубя съзнание. Може би сега си втълявам това усещане. Много ми е трудно да говоря за това... В един момент се оказах на тротоара, бях в кръв целият. Чух, че идват хора били са от персонала на заведението. Последно си спомням, че им казап да ме закарат във Военна болница и да се обадят на жена ми, продиктувах им телефона. Нямам ясни спомени как съм откаран до клиниката. Дни по-късно разбрах от лекарите, че в шокова зала съм се опитвал да им отговоря на въпроси, да дам някакви обяснения. ..", развазва Стефанов за фаталната за него вечер.
По думите му биячите са били 5-6 мъже. Той усещал ритници, но чувствал и страшни удари с железни предмети. "Мислех, че ме бият с чук. Това помня. Вероятно болката, страхът, шокът са се слели в едно. Впоследствие научих, че съм бит с винкелно желязо. Имам наранявания точно от такъв профил. По тялото ми и до днес стоят няколко отпечатъка V. V като Виктория, се шегуват някои от спасителите ми, но аз знам, че е V като винкел. Има разлика....", продължава разказа си Стефанов.
Той не би могъл да разпознае лицата на биячите си. Според свидетели биячите са викали “Полиция“. "Не съм чул или поне не помня. Не издаваха никакви звуци, просто биеха", казва Стефанов. Според него психопрофилът на нападателите му е на професионалисти, които ясно и точно изпълняват това, което им е възложено. Те притежават дадени умения и са обучавани да правят и изпълняват перфектно подобни задачи.
За връзката си с Брендо той разказва следното: " В сайта “Фрог нюз“ имаме подписан договор със строителна фирма, рекламира се при нас, както и в много други медии. Финансовата част на този договор е с пъти по-ниска , отколкото в големи медии. Другият повод бе идеята да убедя Банев да даде интервю за сайта. Известен е с това, че отказва да говори пред медии. Това бяха формалните поводи. Говорихме доста за спорт, за олимпиадата в Пекин".
В отговор дали е предчувствал акцията срещу него, Стефанов споделя: "Притеснения съм имал в последните месеци, но предчувствие за такава жестокост - никога. Не, не, не! Не съм допускал, че каквото и да съм направил като журналист, ще се стигне до такава крайност. Аз не съм безгрешният журналист. Допускал съм неточности. Знам, че някои от публикациите в сайта не са се харесали и има засегнати хора. Но, ей богу, винаги съм вярвал, че има достатъчно начини дори когато потърпевшата страна е много ощетена, да се изясни с дадения журналист. Законът дава също много възможности. Но това...".
На въпрос какво е целяла акцията срещу него - сплашване, предупреждение или опит за убийство, Стефонов отговаря така: "Ако съдя от разговорите с лекарите и медицинския персонал във ВМА, фактът, че сега съм жив, е добро стечение на обстоятелствата. Бил съм на ръба, даже съм бил “оттатък“ няколко часа. Голяма заслуга сега да разговаряме и да се връщам към живота имат невероятните медици във ВМА.

dir.bg