Водещ: В студиото вече е Ботьо Ботев. Здравейте, г-н Ботев, добре дошли. Ще продължим разговора с вас, веднага след като се свържат колегите ми със студиото на „Календар”, ще направим и опит, за да научим какви новини ни очакват днес. Веднага започвам с въпросите, защото имам стотици въпроси. Признавам си, че съм провокирана да ви поканя, защото от това, което четох, от мнения на ваши колеги специалисти, има много странности около разследването на смъртта на г-н Ахмед Емин. Затова започвам с най-простия въпрос. Вероятно, в моето съзнание, вие сигурно имате и други въпроси. Лесно ли е, когато се отиде на такова място, да се разбере дали става дума за убийство, или за самоубийство?
Ботьо Ботев: Когато има данни категорично за извършено убийство, то е факт, нещата са ясни. Когато обаче нещата, както първоначално обикновено изглеждат като самоубийство, тогава въпросите са много по-сложни. И тогава много по-прецизно, много по-точно трябва да се преценяват фактите и нещата и особено извършването на огледа на местопроизшествието. Защо казвам това? Не че убийството го разделям като по-леко за разследване. Напротив, но в случая, когато, хайде така, както се казва, обстановката е такава, че на пръв поглед говори за едно самоубийство, тогава особено трябва професионалистите и тези, които участват в разследването, да бъдат изключително прецизни.
Водещ: Може ли за час-два да се установи категорично, както беше обявено от българската полиция, че г-н, Бог да го прости човека, наистина трудно ми е да говоря за него, но че г-н Емин се е самоубил? Може ли човек за два часа да го разбере това и да го обяви като версия?
Ботьо Ботев: В никой случай. В никой случай. Дори тогава, когато е намерено предсмъртно писмо.
Водещ: А колко време трябва да се намери едно предсмъртно писмо, което е поставено във вътрешния джоб на сакото, защото, според вас, при оглед на такава ситуация за колко време се намира предсмъртното писмо?
Ботьо Ботев: Зависи от много неща. Би трябвало при тази обстановка, пред обществения интерес, би трябвало да се работи непрекъснато, незабавно. Какво имам предвид като процедура, тъй като аз също от пресата, това, което зная по случая, разбира се, нещата се анализират, опитът позволява да си направиш някои изводи. Първо е странен фактът, казвам странен, тъй като аз се позовавам на опита на практиката, която е писмо предсмъртно да се пише в тефтерче. Не е изключено. Но като практика просто аз поне не съм имал такъв случай в своята практика. Но обикновено, тъй като психическото състояние на човека, това е една много дълга тема, решил да прибегне до този краен акт, много са спорни от медицинска гледна точка, от психологична гледна точка проблемите, но човек в тоя момент, човешко е, той изпада в някакво особено състояние. Обикновено казано, в практиката писмата се пишат на подръчни средства – било хартия, било нещо друго, но там, където примерно се извършва самият акт. Няма логика, казвам няма логика, без да изключвам, че би могло да се случат подобни случаи като този. Аз ще се опитам да дам свое обяснение, просто аналогично. Не искам да кажа, е това е истини или е вярно, тъй като тези, които са били на мястото, те знаят най-добре какво са намерили. Каква е практиката? След като на самото място, там, където е станало самоубийството или актът, не се намира нищо, първо, при такива случаи, когато пистолетът е в ръката, както е в този случай, и други данни говорят за едно самоубийство, първото нещо, което се търси, е евентуално наличие на писмо пред него, около него и т.н. Аз предполагам може би, ако има такова, казвам ако има, защото единствено хората, които са присъствали на огледа, които са били на огледа, но какво би могло да стане, за да стане известно това два дни по-късно.
Водещ: Какво може да стане?
Ботьо Ботев: Обикновено при наличие на труп, когато се започва огледът, се прави и се вършат онези експертни дейности, процесуални дейности около трупа, около местопроизшествието, то е стая или открита местност, където е около трупа, като обикновено трупът не се пипа от експертите. След приключване на тези първични действия съдебният лекар, който е задължително да присъства на мястото, той започва оглед на трупа, той прави оценка на нараняванията, които са налични по трупа, и съответно следовател до него записва. Обикновено...
Водещ: Е два дни ли е стоял трупът, преди да дойде съдебният лекар?
Ботьо Ботев: ...съдебният лекар е този, който пребърква джобовете на трупа, каквото има, се вади, следователят го описва и се слага в отделни пликове, съответно така, както е подготовката за извършване на огледа. Сега, за да не се намери, да не се разчете, примерно както се позовава в пресата, аз имам едно обяснение, позовавайки се на опита. Значи това е било петък, суматохата, паниката е била невероятна, нещата са прибрани. Най-вероятно в събота или в неделя никой не си е направил труда да отвори тези пликове, да се предадат на експертите да работят върху тях. Казвам това е едно предположение мое...
Водещ: При този обществен интерес...
Ботьо Ботев: Това е предположение, иначе не би могло при един вече последващ оглед на веществените доказателства да се предоставят на експертите, по тези вещи да се търсят следи и при наличието на едни такива действия, които са процесуално-следствени действия, извършени от експерти, назначени с експертизи, съответно ще се намери. Още в събота би трябвало да се намери това, което е писано.
Водещ: На практика новината излезе към шест и половина в неделя.
Ботьо Ботев: Сега, от тактична гледна точка да са го намерили и да са го прочели тези колеги там, които са работили, но да не са сметнали, да не са счели за необходимо да го известят. И това е вариант.
Водещ: И това е вариант.
Ботьо Ботев: Но това е всичко като тема на едно обсъждане, тъй като ние се позоваваме, и аз специално правя една оценка на фактите, които идват от пресата и съответно се поставят доста нелогични въпроси по отношение на всичко това.
Водещ: Практика ли е, г-н Ботев, да се прави портрет на умрял човек, психологически портрет? Сега го казвам с цялата условност, тъй като някакви неназовани психолози очевидно, значи има някакво контролирано изтичане на информация, което е безспорно и аз даже си мисля, че това го прави някой човек, който иска много лоша услуга да направи на г-н Доган, това е моето лично мнение. Защото цялата информация, която се подава, цели г-н Доган да бъде представен в светлина, в която под никакъв повод той не е познавал човека, въобще не разбира за какво става дума и хората започват да се съмняват. Това според мен е някой враг на г-н Доган, който изпраща тези информации и настройва обществото срещу него. Но тези неназовани психолози казват, че този човек бил опасно внушаем, патологично ревнив, маниакално мнителен, страда от мания за подслушване и преследване. Възможно ли е да се прави такъв портрет на един труп?
Ботьо Ботев: Това е невъзможно. Не зная какви са тези специалисти, които...
Водещ: Тези познавачи на човешката душа, просто невероятно, те с отвъдното говорят.
Ботьо Ботев:... и каква е целта на всичко това, което се пуска в общественото пространство. Човек живее такъв, какъвто е. Човек сред обществото е познат такъв, какъвто е. И ако, това е дори смешно, бих казал, да се изследва психологията на един труп, изследва се психиката на човека такъв, какъвто е бил като жив, а не като е мъртъв.
Водещ: Аз съм изумена, просто съм изумена.
Ботьо Ботев: Някои бъркат някои неща с психолози, с психология, които се използват в сферата на разследване на престъпността, но това е съвсем друг етап. Примерно в този случай специално би трябвало специалисти, наистина да се събере необходимата информация приживе какъв е бил този човек. Обикновено не всеки, зависи от личността на човека, не всеки се проявява такъв, какъвто е в своята душевност. Има скрити форми, има скрити неща, които остават така незрими за околните. Едно такова изследване, но какъв е бил неговият нрав, неговият характер, това е, което би трябвало да се тръгне да се търси. Някои бъркат с това, че обикновено, аз си спомням не само това, ние сме го въвеждали като практика, но там е друг вече проблемът. Когато се касае до явни убийства, включая пък и подобни случаи. Ние сме водили психолози на самото местопроизшествие. И сме търсили от обстановката, от оная информация, която сме събирали, да се направи един психологически портрет на извършителя вероятно. Личността също. Тя е, при всеки един подобен случай, дали е самоубийство, особено при самоубийствата, но и при убийство ти търсиш да изучиш човека. Като казвам да изучиш, т.е. да вникнеш в неговата, в неговия начин на живот, в неговата психология. Оттук правиш изводите по отношение на разследването, което се води. Това са изключително важни неща в теорията и практиката на разследването.
Водещ: Искам да ви попитам нещо пак от вашия опит. Когато сте били на такива места, на такива ситуации, нормална ли е реакцията на най-близките хора да се отдръпнат от него, за да не бъдат заподозрени като че ли в някакво внушение. Не говорим, че някой е фактически извършител, но да не бъдат заподозрени в подбудителство, да се дистанцираш от човека. Сега аз дори усещам у г-н Доган едно такова нещо, аз не съм го познавал този човек достатъчно, очевидно много души са живели в него. Това естествена реакция ли е на най-близките хора?
Ботьо Ботев: Вижте сега, самият аз съвсем обективно оценявам нещата.
Водещ: Именно затова ви поканих.
Ботьо Ботев: Самият този случай е бил стрес за всички присъстващи на мястото. Убеден съм за това. Тук не говоря сега дали е самоубийство, дали е убийство, това е друг проблем.
Водещ: Имате ли поне за себе си подозрение?
Ботьо Ботев: Това е друг проблем. Ще отговоря и на този въпрос. Това е друг проблем, но аз считам от онова, което са първоначалните, първичните изяви в обществото, че и самите разследващи на ниво също са били в стрес. А някои са все още в стрес. Защото куп глупости се подадоха на обществото, без да се мисли, че хората срещу тях също мислят и разсъждават. Говоря го съвсем откровено.
Водещ: Коя е най-голямата глупост?
Ботьо Ботев: Най-голямата, не, глупост не бих казал, но няма право никой от разследващите органи да заявява, че се касае за самоубийство. Няма право. Дали е самоубийство или убийство, се решава в хода на разследването. Наказателният кодекс затова ги дава тези правомощия при намирането на труп, не правомощия, но процедурата при намирането на труп, образува се по 115, а оттам нататък, въпреки че първично всички данни говорят за самоубийство, разследването впоследствие ще докаже каква е истината. Но никой в този първичен момент няма право да дава такива изявления. Защото, когато ти, особено ако хвърлено в обществото, даваш подобни изяви, ти значи предрешаваш нещата в една или в друга насока. Има нещо друго, аз изхождам от нещата в практиката как би трябвало да бъдат. Когато има данни за самоубийство, говоря за обстановката, когато се заварва на мястото и всичко говори за самоубийство, независимо от това обаче, работата трябва да се предприеме още на самото място, от самия оглед на местопроизшествието, както се извършва по отношение на убийство. Защото при факти, когато имаш едно пряко убийство, нещата са ясни, организацията е ясна, тръгваш и работиш. Но кой е този, който може да даде гаранции, че примерно не е симулирано самоубийство? Че едно убийство не е прикрито като самоубийство. И тогава са необходими наистина много по-прецизни оценки, много по-точни анализи, много по-прецизна работа във всяко едно отношение. Защото не са един и два случаите в практиката, когато убийства се прикриват със самоубийство. Аз ще ви кажа един разговор, който водих с хора по този случай. Да, аутопсията казва, че изстрелът е от упор. Какво пречи на определен убиец да стреля от упор? Нищо. Да, по ръцете има барутни частици. Какво пречи след това, след убийството извършителят да предприеме действия, вкарвайки пистолета в ръцете на жертвата, да произведе изстрел? С неговите ръце, неговият пръст натиска спусъка? Ще има ли барутни частици? Аз казвам неща, които практически могат да се направят. Една инсценировка във всяко едно отношение би могла да се извърши, няма нещо, което не може да се направи. Но тогава именно самата работа би трябвало да се провежда изключително прецизно, изключително точно, защото ако с лека ръка отхвърлиш някои неща или приемеш някои неща, които обстановката ти дава, значи всичко е загубено.
Водещ: Аз четох, наистина това е тематика, която ми е малко сложна, но чух, мисля, че вчера кметът на столицата лидерът на ГЕРБ Борисов е казал, че са направени и други според него грешки. Като например парафинови натривки, ако не се лъжа, спомена той. Какво е това нещо, което трябва да се направи?
Ботьо Ботев: Това е изземване, примерно търсене на наличие на барутни частици. Аз бих могъл да кажа, надявам се, не могат да пропуснат, тъй като в теорията на всяко едно такова място...
Водещ: Ама вие казвате, че те са били в стрес и продължават да са в стрес, ако са толкова стресирани и пропуснат нещо?
Ботьо Ботев: Аз бих казал нещо друго. При този случай положение, че ще има и се знае, че ще има такъв обществен отзвук, обществен резонанс, самата организация на огледа на местопроизшествието би трябвало да бъде изключителна. Не съм убеден, че е станало така, тъй като знам какво е състоянието в момента.
Водещ: Не е имало следователи например, високо квалифицирани следователи не е имало.
Ботьо Ботев: Не толкова високо квалифицирани следователи, колкото висококвалифицирани експерти. Примерно за този случай за мен, ако примерно аз съм присъствал на огледа, при всички положения бих извикал специалисти, тези, които са необходими по различните направления от НИКК. Така сме работили
Водещ: Откъде?
Ботьо Ботев: От НИКК.
Водещ: Какво е това?
Ботьо Ботев: Научноизследователски институт по криминалистика. Защото случаят е изключително сложен, отговорен. Като се има предвид и обществената реакция, която ще бъде. Тя е и факт. Защото аз ще ви кажа, че твърде често в практиката се случва, когато и от труп, а и от определено лице се изземват натривки, това са парафиновите натривки, които се изземват за търсене на барутни частици, не всеки експерт може да го направи това нещо, както трябва.
Водещ: Това е, казвате, сложно?
Ботьо Ботев: Не е твърде сложно, но трябва да имаш опит освен това. Понякога се получава така, че хора, които не са го правили, не могат да го направят. Трябва да имаш опит и за това. Дори (...) самият този факт. Има много други неща.
Водещ: Да, вие казахте, че има поредица от неща, които ви смущават. Какво други ви смущава от това, което излезе?
Ботьо Ботев: Аз казвам, че правя оценка на базата на онова чета като материали от пресата.
Водещ: Така е, за жалост в момента не искат да говорят заинтересованите.
Ботьо Ботев: Аз зная що-годе така от интерес каква е охраната, какво е присъствието във въпросния сарай. Да се говори, че изстрел не е чут, това е смехотворно. Това е смехотворно. Какво се прикрива с това, не знам. Аз не говоря нито за тезата самоубийство в момента, аз говоря практически, логически как стоят нещата в работата по един такъв случай. Но при наличието на толкова хора там, отвън, вътре и т.н. Странни са нещата. Второ, чувал съм, че да се влезе с оръжие там е невъзможно. Дори най-приближените хора. Един дребен факт, говори се, аз нахвърлям само странностите, които са изнесени в пресата...
Водещ: Затова ви поканих, това е истината. Че предвид тези странности ви поканих.
Ботьо Ботев: Странно е да се прави една оценка за времето на настъпването на смъртта – 15, 16 по данни на съдебния лекар. Аз ще ви кажа, че съдебният лекар, който и да е, не е в състояние в никакъв случай да определи точния час на настъпването на смъртта.
Водещ: В какъв период обаче може да определи съдебният лекар?
Ботьо Ботев: Различно, от много неща зависи.
Водещ: Приблизително.
Ботьо Ботев: В този случай не може да го определи в рамките на два, три, четири часа е трудно. Там си има определени методики, след пет-шест часа, какво трябва да се намери. Аз не съм специалист, но съм работил твърде много с хората в съдебна медицина, така че по принцип практиката по отношение на определяне времето на настъпването на смъртта е малко абстрактно понятие. Зависи от специалиста, зависи от много неща, свързани с обстановката. При този случай на пресен труп е по-лесно. Но тук се касае въпрос за часове. Ами много по-лесни неща. Никой, аз поне ми прави впечатление, не поставя въпроса викан ли беше човек от „Бърза помощ”, кой констатира смъртта. Никъде не се говори за това. Естествено и нормално е, намираш труп, кой може да каже, че не е бил жив? Първото нещо, което трябва, е да се обадят в съдебна медицина. Там се фиксира дата, час, минута, секунда. Кой лекар отиде там, кой лекар констатира смъртта? Никъде не се говори за това. Кога беше съобщено на МВР? Също е точен часът. Защо трябва да гадаем съдебна медицина 14 ли е, 16 ли е? Това са елементарни неща.
Водещ: Аз за толкова неща се сетих да се чудя, макар и голям лаик по тази тема. Но вие това, което казвате, направо е изумително.
Ботьо Ботев: Това е истина, това е практика.
Водещ: Наистина това ви е работата.
Ботьо Ботев: Това е належащото. Когато имаш труп, особено при тази ситуация, никой не може да каже, той е в кома примерно, трябва първо присъствие на лекар, който да констатира настъпването на смъртта.
Водещ: Или да направи опит за реанимация.
Ботьо Ботев: Може би, не зная, може би там да е имало лекар, да не имало нужда да викат, не зная. Но логиката е такава. Защото никъде в общественото пространство нямаше подобно нещо.
Водещ: Не стана ясно. А при такъв обществен интерес нормално ли е човекът веднага да бъде погребан?
Ботьо Ботев: Да кажа, че е ненормално, бих казал, че може би лично аз ще сбъркам, но това са лични възприятия, но нормално при нормални хора, ден, два, три. Но това е съдебен случай. Може да се наложи нещо. Второ, било е събота и неделя, когато все таки, ако изникнат някои допълнителни въпроси, няма да може да се отреагира, когато се погребе човекът или трябва после да се прави есхумация. Второто, което е, като, но това са вече морални стимули, бих казал.
Водещ: Морални казуси.
Ботьо Ботев: Да. Второто нещо, което е, обикновено всички сме свидетели, когато има знакови фигури, винаги погребението се забавя, за да има време да се създаде така една по-прецизна организация, близки хора, приятели от дълго време да осъзнаят, да асимилират, може би това са и подбудите и причините, но практиката е такава, че поне виждате за знакови фигури понякога се бави по пет-шест дни погребението. Защо проф. Раданов не беше погребан веднага?
Водещ: Да, вашият приятел мисля, проф. Раданов. Видях ви в едни кадри на погребението му.
Ботьо Ботев: Работили сме толкова дълго време с него.
Водещ: Да, той колко дълго време беше погребан след злощастната ситуация?
Ботьо Ботев: Ами в понеделник, горе-долу същото време. Понеделник беше погребението мисля или вторник.
Водещ: Въпросът е, аз не знам това, вие като полицай по някой път задавали ли сте си въпроса дали търсите само, как да кажа, чистата фактология или човек трябва да разсъждава, как да кажа, и като морални казуси, и като обществен интерес, и като странни взаимовръзки. Кое е определящо при определянето на (...)?
Ботьо Ботев: Не може да се каже кое конкретно е определящо. Всичко в съвкупност е изключително важно. Понякога, на базата на една огромна информация, която за всеки един такъв случай се събира, понякога най-малкият, най-дребният детайл решава случая. Аз бих казал нещо друго. То е просто нормално. При самоубийствата специално, дори и когато вече е доказано, че се касае до самоубийство, близките почти никога не приемат самият този акт. Всички, болшинството, да не кажа всички, смятат, че се касае за убийство. То е нормално.
Водещ: Понеже сме съвсем на финала, то е нормална човешка психика. Само наистина съвсем накратко да отговорите, на финала сме, но във вашия опит, бъдете честен и откровен, когато има такъв случай, който е обществено значим, от обществено значение, под една или друга форма, има ли натиск, натискали ли са ви вас властите едно нещо да го обявите за убийство или самоубийство, в случай, че от това зависят някакви важни неща за страната, за управляващите?
Ботьо Ботев: Лично аз не съм имал такъв случай в практиката.
Водещ: Никога никой не ви е натискал да проявите...
Ботьо Ботев: Говоря съвсем откровено.
Водещ: Допускате ли, че това е възможно да се случва?
Ботьо Ботев: Да, възможно е. Дори съм чувал за подобни неща. Но аз самият...
Водещ: И последен въпрос. Има ли убийства или самоубийства, чиято цел е не самият човек, а се цели някой друг? Веднага ще ви кажа какво имам предвид. Всички казваха, че убийството на писателя Георги Стоев беше, за да бъде уязвен Румен Петков преди време, така се коментираше. Само с да или не. Сега възможно ли е това нещо да е, за да бъде уязвен г-н Доган?
Ботьо Ботев: Не. Но бих казал нещо друго.
Водещ: Кажете.
Ботьо Ботев: Той е доста сложен отговор, който някои хора или разследващи трябва да си дадат. Защо, ако е самоубийство, казах ви аз не третирам нито едната, нито другата теза, бе извършено на това място? Защо се е самоубил този човек на това място? Той е целял нещо с това, самият този факт на самоубийството там...
Водещ: Дори ако се докаже, че е самоубийство, пак е достатъчен. Благодаря ви за този разговор. Аз наистина бих искала да изкажа огромните си съболезнования и извинения на съпругата на г-н Емин и на бащата за този разговор, но просто наистина е от обществено значение това, което се случи. Моля да ме извините, беше ми много трудно наистина.

Агенция \"Фокус\"