Десислава Пепиева Кръстева

Още от дълбока древност целият живот на хората е свързан с времето и е зависим от периодичната смяна на деня и нощта, и на годишните времена. На различни места началото на периодичното отчитане на времето е свързано с някакво събитие, най-важно за дадения народ. За някои острови в Индийския океан началото на годината се определяло по мусонните ветрове, които през лятото духат от океана към сушата, а през зимата обратно. За древните египтяни новата година започвала с разливането на реката Нил. А някои народи се съобразявали с други, чисто земни събития, например за жителите на островите Самоа годината започвала, когато годният за ядене морски червей масово изплувал на повърхността на морето.

Календарът е универсален начин за отмерване ритъма на земното съществуване, защото е основан на времето. За историка времето е последователна подредба на отминали факти и събития, градили исторически път от миналото към настоящето на обществото, социалните групи, личностите – във времето и пространството. За астронома времето е движението на небесните тела в тяхното периодично движение. За обикновения човек то е личният му живот, отмерван с точността на часовника, последователната смяна на деня и нощта, сезоните, месеците, годините. Излиза, че човечеството е принесло многоликата същност на времето.

Календарите са системи за отчитане на големи интервали време. Нужда от такова отчитане човек е почувствал още в зората на своето съществуване. Необходимостта е била не само стопанска, но и духовна. За нейното удовлетворяване са били създадени многобройни и разнообразни календари. Без календар е немислима не само последователността от събития в човешката история, но и целият съвременен живот – икономически и културен.

Наименованието календар произлиза от латинската дума календи (Kalendae). Така древните римляни са наричали първия ден от всеки месец. Kalendarium се наричала книгата за дълговете, по която римляните са се разплащали в началото на всеки месец (4).

В зависимост от начина, по който се опитват да решат проблема за създаването на добра календарна система, те - календарните системи, се разделят на три основни типа: Слънчеви, Лунно - слънчеви и Лунни календари.

При тях се съгласуват годишните времена и денонощията, без да се държи сметка за фазите на Луната. Това се постига с периодичното въвеждане на допълнителен ден във високосните години. Такъв календар е имало в Древен Египет. Слънчев е и Григорианският календар, с който си служим днес.

Поради разликата между календарната и тропичната година началото на новата календарна година (1 тот) бавно се е придвижвало през сезоните, като след всеки 1460 години отново се е падало на същата година по Юлианския календар. Римският писател Цензорин (ІІІ в. сл. Хр.) съобщава, че 1 тот е съвпадал с 19 юли през 140 г. сл. Хр.

Вероятно скоро реформата е била отменена, очевидно египтяните много са държали на календара си. Чак през 26 г. пр. Хр. император Август въвежда в Египет т.нар. александрийска постоянна година. Новогодието е било фиксирано на 29 август – неговата рождена дата. Тогава започва да се използва и по-добър календар в Египет – коптския, в който продължителността на годината се приема за равна на 365.25 дни, т.е. каквато е в юлианския календар, но при различни правила за избор на високосна година. Този календар и сега действа в Етиопия, Египет и Судан.

1.2. Началото на староарменската ера е на 11 юли 552 г. сл. Хр. Макар и рядко, може да се срещне и ера 11 юли 553 г., т.е. с година по-късно. Староарменската година е аналогична на египетската – съдържа 365 денонощия, без високосен ден. Затова нейното начало бавно се отмества спрямо Юлианския календар. Всяка високосна юлианска година е с един ден по-рано.

11-магату; 12-хротитихс.

Те отчитат годишните времена, като съгласуват дните и лунните месеци със слънчевата година. За целта се въвежда допълнителен 13-ти месец. Такива календари е имало в Китай, Вавилон, Елада, Рим. Лунно-слънчев календар днес все още се използва в Израел.

2.1. Китайския календар има много прилики с прабългарския. Началото му вероятно е в бронзовия век, ІІІ хил. пр. Хр. Лунните месеци от 29 дни се редували с такива по 30 дни, като общо годината е имала 354 денонощия. Денонощието се деляло на 12 части. За да се компенсира разликата със слънчевата година, се въвеждали 7 допълнителни месеца за всеки 19-годишен цикъл – 3-та, 6-та, 8-ма, 11-та, 14-та, 16-та и 19-та година. За начало на годината се считало новолунието, което е най-близо до средата на периода между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие (около 5 февруари). Обикновено това е второто новолуние след зимното слънцестоене. Допълнителният тринадесети месец е въвеждан след зимното слънцестоене. Месеците се делели не на седмици, а на декади (по 10 дни).

Календарът на Древен Китай е цикличен, като през 60 години имената на годините се повтарят. Неговото условно начало, както и началото на първия 60-годишен цикъл, е 2637 г. пр. Хр. На 22 януари 2004 г. започна годината на дървената маймуна (21-ва в шестдесетгодишния цикъл), а с новолунието на 9 февруари 2005 г. започна годината на дървения петел. На 29 януари започва годината на огненото куче.

Григорианският календар е въведен официално в Китай през 1949 г., но древното летоброене не е изгубило значение и днес. Подобни календарни системи се използват в Камбоджа, Лаос, Виетнам и други близки до Китай страни.

2.2. Древна Месопотамия. Жреците в Двуречието са имали висока астрономическа култура. Те са наблюдавали небето от 20-метрови кули (зикурати), създали са първите звездни карти и са определили вида на съзвездията, открили са еклиптиката. Първите календари са били лунни. При Хамурапи обаче (1792-1750 г. пр. Хр.), който обединил Двуречието под егидата на Вавилон, официален става лунно-слънчевият календар на град Ур. Според него годината имала 12 месеца по 29 или 30 дни, периодично се добавял 13-ти. Първоначално от всеки осем години три са били с по 13 месеца. През ІV в. пр. Хр. започва използването на по-точния Метонов цикъл, при който 7 от всеки 19 години имат по 13 месеца, а останалите по 12 месеца. Ето и имената на вавилонските месеци: 1-нисану (30 дни), 2-айру (29 дни), 3-сивану (30 дни), 4-дуузу (29 дни), 5-абу (30 дни), 6-улулу (29 дни), 7-ташрту (30 дни), 8-арахсамну (29 дни), 9-кисливу (30 дни), 10-тхабиту (29 дни), 11-шабатху (30 дни), 12-абару (29 дни).

Имената на употребяваните в Атина месеци и техните приблизителни съответствия са хекатомбайон – юли, метагейтнион – август, боедромион – септември, пианепсион – октомври, маймактерион – ноември, посейдеон – декември, гамелион – януари, антестерион – февруари, елафеболион – март, мунихион – април, таргелион – май и скирофорион – юни. Някои от имената на месеците в другите полиси съвпадали с атинските, други – не.

2.3.1. След завоеванията на Александър Македонски широко разпространение получил македонският календар. Ето македонските наименования на месеците и тяхното приблизително съответствие с нашия календар: лоос – юли, хорпайос - август, хиперберетайос – септември, диос – октомври, апеллайос – ноември, авдинайос – декември, перитиос – януари, дистрос – февруари, ксантикос – март, артемисиос – април, десиос – май и панемос – юни. Допълнителен месец е бил добавян веднъж на три години, но това правило не се е спазвало строго. Според Плутарх преди битката с Дарий ІІІ през 334 г. пр. Хр. Александър Велики е разпоредил въвеждането на втори месец артемисиос, защото настъпващия десиос се е считал за нещастен. И, разбира се победил.

Денонощията в Елада започвали със залеза на Слънцето. Продължителността на обикновената година била 354 дни. За компенсиране на разликата със слънчевата година по предложение на Клеострат (VІ в. пр. Хр.) добавяли 13-ти месец (втори посейдеон) – към втората, петата и осмата година на всеки осемгодишен период (октаетерида). Този допълнителен месец са наричал емболимичен (на гръцки емболимос означава вмъкнат).

2.4. Древна Русия. В дохристиянска Русия за съгласуване на лунните месеци с тропичната година е използван Метоновият цикъл. Първите дванадесет години от всеки 19-годишен период са имали по 12 месеца, а останалите 7 – по 13. Ето и тогавашните имена на месеците, които съвпадат или са близки с имената у другите славянски народи: януари – просинец (просветлява), февруари – сечень (сече се гора за паша), март – сухий (сух), април – березень (започват да цъфтят брезите), май – травен (има много трева), юни – изок (скакалец), юли – червень или серпень (жъне се със сърп), август – зарев (от зарево), септември – рюень (изравям), октомври – листопад, ноември – груден и декември – студень. Месеците се делели на десетдневки за по-удобно отчитане на дните по пръстите на ръцете.

След приемането на християнството в Русия е въведено византийското летоброене – юлиански календар с начална ера 1 септември 5509 г. пр. Хр. и седемдневна седмица. С указ на Петър Велики след 31 декември 7208 г. от Сътворението настъпил 1 януари 1700 г. сл. Хр. Продължило използването на Юлианския календар, а Григорианският бил въведен в употреба само за граждански цели през 1918 г.

2.5. Еврейски календар. Замяната на стария лунен еврейски календар с лунно-слънчев приключва чак през V в. сл. Хр. От 499 г. допълнителният месец се поставя в определени високосни (емболимични) от 19-годишен цикъл (в 3-та, 6-та, 8-ма, 11-та, 14-та, 17-та и 19-та година). По религиозни съображения годината не започвала в неделя, сряда и петък. Забележително е,че средната продължителност на еврейския календарен месец е – 29,530594135 денонощия – практически съвпада със синодичния месец, т.е. еврейският календар постига почти пълно съответствие със средните астрономически фази на Луната. Средната продължителност на календарната година е с 6 минути и 39 секунди по-голяма от тази на тропичната година. На 210 години се натрупва едно денонощие разлика и началото на еврейската година се премества с един ден напред.

При тях денонощията се съгласуват само с лунния месец, т.е. с фазите на Луната. Те не държат сметка за годишните времена, които са свързани с обикалянето на Земята около Слънцето за една тропична (слънчева) година. Лунният (синодичният) месец е 29,530589 денонощия, лунната година е 354,367068 денонощия. При редуване на месеци от 29 и 30 дни, т.е. при календарен месец от 29,5 денонощия синодичният месец е по-дълъг от календарния с 44 минути и 2,9 секунди.

3.1.Мюсюлманският календар. През VІІ в. сл. Хр. след въвеждането на мохамеданството лунният мюсюлмански календар замества лунно-слънчевите календари в азиатския Изток. Той съдържа 12 месеца: 1 – мухаррам, 2 – сафар, 3 – раби І , 4 - раби ІІ , 5 – джумада І , 6 – джумада ІІ , 7 – раджаб, 8 – шаабан, 9 – рамазан (това е месецът на религиозният пост), 10 – шаввал, 11 – зу-л-каада, 12 –

зу-л-хиджра. Коранът забранява 13-ти месец.

Понеже астрономическата лунна година не е точно 354 денонощия, а 354 дни 8 часа и 48 минути и 34 секунди, разликата се компенсира с допълнителен ден към 12-ти месец. По турския цикъл този ден се въвежда 3 пъти за осем години, а по арабския – 11 пъти за 30 години. Новият календар е въведен от халиф Омар през 638 г. с начална ера 1 мухаррам 1 г. от хиджра. По Юлианския календар това е 16 юли 622 г., петък, астрономическото новолуние е било предния ден. Месецът се дели на седмици, а денонощието започва от залез Слънце. Свещен ден е петък – денят на първия 1 мухаррам.

Ето и няколко примера, илюстриращи движението на началото на мюсюлманската година: 1 мухаррам 1398 г. от хиджра е 12 декември 1977г.; 1 мухаррам 1399 г. е 2 декември 1978 г.; 1 мухаррам 1400 г. е 21 ноември 1979 г. Датите на съответните новолуния са 10 декември 1977 г., 30 ноември 1978 г. и 19 ноември 1979 г., т.е. неоменията, отбелязваща началото на месец мухаррам и на новата мюсюлманска година, е отместена с около две денонощия от астрономическото новолуние.

3.2. Календарите на Индия. В тази огромна страна са съществували повече от 30 календарни системи с различни начала. Освен слънчеви календари, са използвани и лунни и лунно-слънчеви. Имало е и календар, основан на продължителността на звездната година. Най-популярен бил самватският календар (викрам самват), който съгласувал лунните месеци със слънчевата година. Неговата ера е 57 г. пр. Хр. Други използвани ери са Калиюга и Нирвана.

Новогодието най-често е съвпадало с някое от равноденствията. Обикновено годината от 365 или 366 дни се разделяла на 12 месеца с продължителност от 29 до 32 дни. Месеците са: чайтра (март/април, 30 дни), вайсакха (април/май, 31 дни), джаинтха (май/юни, 31 дни), асадха (юни/юли, 32 дни), сравана (юли/август, 31 или 32 дни), бхада (август/септември, 31 или 32 дни), азвина (септември/октомври, 30 или 31 дни), картика (октомври/ноември, 30 дни), аграхайана (ноември/декември, 29 дни), науза (декември/януари, 29 или 30 дни), магха (януари/февруари, 29 или 30 дни) и пхалгуна (февруари/март, 30 дни).

Годината се е разделяла и на шест сезона, всеки от които включвал по два от изброените месеци: пролетен (васант), горещ (гришма), дъждовен (варша), есенен (шарат), зимен (хеманта) и студен (шишира).

За да се изравнят лунните и слънчевите месеци, са се въвеждали допълнителни дни (титхи), а за съгласуване на лунната година със слънчевата всяка трета година се е въвеждал допълнителен месец (адикмас).

Многобройните календарни системи сериозно затруднявали гражданския живот. Затова от 22 март 1957 г. в Индия е въведен единен национален календар с ера Сака (78 г. сл. Хр.). Начало на годината е първият ден след пролетното равноденствие. Първият месец (чайтра) в обикновените години е от 30 дни, а във високосните - от 31. Следващите пет са по 31, а последните 6 – по 30. Високосните години се въвеждат по същото правило, както в общоприетия днес григориански календар – към годината от Сака се добавя 78 и ако полученото се дели на 4 без остатък, годината е високосна.

На 18 март 1999 г., в първия ден след новолунието, което е най-близко до пролетното равноденствие, хиндуисите в Индия отбелязаха началото на 5101 г. На 52-и век от епохата Калиюга.

Маите са имали и лунен календар с продължителност на месеците 29 или 30 денонощия, както и 360-дневна година тун. По-късно календарът на маите бил възприет и от ацтеките, които през ХV в. завладели империята на маите.

Имената на месеците и обхващащите ги периоди (по Юлианския календар) са:

1-Поп – 16 юли - 4 август 11-Сак – 1 февруари - 20 февруари

2-Во – 5 август - 24 август 12- Кех – 21 февруари - 12 март

3-Сип – 25 август - 13 септември 13-Мак – 13 март - 1 април

4-Соц – 14 септември - 3 октомври 14-К`ан-к`ин – 2 април - 21 април

5-Сек – 4 октомври - 23 октомври 15-Муан – 22 април - 11 май

6-Шул – 24 октомври - 12 ноември 16-Паш – 12 май - 31 май

7-Яшкин – 13 ноември - 2 декември 17-К`айяб – 1 юни - 20 юни

8-Мол – 3 декември - 22 декември 18-Кумху – 21 юни - 10 юли

9-Ч`ен – 23 декември - 11 януари 19-Вайеб – 11 юли - 15 юли

10-Яш – 12 януари - 31 януари

3.4. Календарите на Древния Рим. Римският календар е в основата на съвременното летоброене, затова ще му отделим специално внимание. Още повече, че нашите земи са били част от Римската империя и тук той се е прилагал от хилядолетия.

1 – мартиус (31 дни) 3 – майус (31 дни) 5 – квинтилис (31 дни)

2 – априлис (29 дни) 4 – юниус (29 дни) 6 – секстилис (29 дни)

7 – септембер (29 дни) 9 – новембер (29 дни) 11 – януариус (29 дни)

8 – октобер (31 дни) 10 – децембер (29 дни) 12 – фебруариус (23+5 дни)

За постигане на съответствие със сезоните към текущата 46 г. пр. Хр. били добавени 90 дни и нейната продължителност станала 445 денонощия. Така пролетното равноденствие започвало да настъпва около 25 март, което било възприето по онова време. Тази година станала известна в историята като безпорядъчната или годината на объркване.

През 44 г. пр. Хр. по предложение на Марк Антоний сенатът решава в знак на благодарност към Юлий Цезар за реформата и военните заслуги месец квинтилис (пети), това е месецът през който е роден Цезар да се преименува на юли.

Отчитането на времето по новия календар получава названието юлиански. Отчитането по него започва от 1 януари 45 г. пр. Хр. Тогава е било първото новолуние след зимното слънцестоене; освен това по вековна традиция на тази дата встъпвали в длъжност новоизбраните римски консули.

Продължителността на юлианската година като абсолютна стойност е по- голяма от тропичната година с 11 мин. и 14 сек. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на цяло денонощие. Това означава, че той не е много точен, но за сметка на това е много прост.

На Никейския събор в 325 г. Юлианският календар бил приет за употреба и от християните. Към ХІ в. се забелязало, че календарът напредва във времето, 22 декември например започнал да не съвпада с деня на зимното слънцестоене, този ден отстъпвал към 14, 13, 12 декември. Няколко учени обърнали във Византия вниманието на патриарси и императори върху този факт. Пръв папа Климент VІ в ХІV в. решава, че Юлианският календар трябва да се поправи.

Папите настойчиво търсели начин за поправка на календара. Никой учен не се наемал с тази задача. Дори Николай Коперник (1473 - 1543) отклонил покана да иде в Рим и да се заеме с календара, понеже към това време – признава той – не знаел и не можел да изчисли дължината на годината.

Поправката се извършила във времето и с енергичната грижа на папа Григорий ХІІІ (1572 – 1585).

За съставител на Григорианския календар се счита лекарят Луиджи Лилио, преподавател по медицина в университета на град Перуджа. Лилио изхождал от предпоставката, че всички годишни времена и астрономически явления, свързани с тях, се повтарят в зависимост от движещите се около Земята планети.

В процеса на работа над новия календар е бил поканен и прочутия учен Йосиф Скалигер, който се счита за баща на хронологията, но той енергично се противопоставил на идеята за реформа, като написал капитален трактат, в който доказвал превъзходството на юлианската календарна хронологична система пред григорианската (5).

Била съставена комисия за изработване на новия календар. За председател на папската реформаторска комисия бил назначен проф. Игнатий Данти (1536-1586), преподавател по астрономия и математика в Болонския университет.

Комисията разгледала и одобрила проекта на д-р Лилий в началото на 1582 г.

През февруари на 1582 г. папа Григорий ХІІІ издал специална була и заповядал на всички християни:

1. Четвъртък, 4 октомври 1582 г. да се последва от петък, 15 октомври (по това време календарът бил напреднал с 10 дни).

2. Смятано от 1600 г., да остават прости ония високосни години във всяко кръгло столетие, броят на стотиците на които се дели на 4 с остатък (стотиците на трите от всеки четири кръгли столетия след 1600 г. се делят на 4 с остатък, например 1700, 1800, 1900 г.; година 2000 запазва високосния си ден, а 2100, 2200, 2300 г. трябва отново да остават прости).

Виждаме, че първо се прави изправка, след което се въвежда система за корекция на високосния ден. По този начин, макар Григорианската година да е дълга 365,2425 дни, с 26 секунди по-дълга спрямо тропичната година, календарът е достатъчно добре балансиран спрямо времето (1, с.219).

Системата на григорианския календар е достатъчно практична: удобна, сравнително точна, лесна за запомняне и изчисляване. Затова тя е възприета в почти всички държави със слънчев календар. По силата на исторически причини, григорианският календар се използва и в международните отношения. Според някои учени обаче вътрешната структура на годината в григорианския календар е прекалено сложна и нелогична (в частност броят на дните в месеците).

Католическите държави в Европа са тези, които първи въвеждат григорианският календар, докато протестантските държави се въздържат доста време (вж. Прилож.2)

Проблемът е, че преместването на календара с 10 дни напред и възстановяването на пролетното равноденствие на 21 март води до промяна в пасхалния цикъл. А това означава разместване на датите на християнските празници и нарушаване на установения от столетия ритъм на живот. За хората от онази епоха подобни сътресения не са били така маловажни както за нас. Съпротивата била голяма и затова въвеждането на григорианския календар е предизвикало остра вътрешна борба в християнските общности. Страните от Източна Европа и от други части на света приемат още по-късно календара. Междувременно датите в тях са се отчитали по стария (юлиански) стил, а в западните държави – по новия (григориански) стил. След приемането на календара е се е извършило приравняване на датите. Но в продължение на определен период от време събитията се водели по стар и по нов стил едновременно. Към края на ХІХ и началото на ХХ в. разликата между тях достигнала 13 дни.Така например, през ХІХ в. възрожденските българи са чествали деня на светите братя Кирил и Методий на 11 май (по стар стил). Сега обаче същият празник се пада на 24 май, т.е. 13 дни по-късно (3, с. 50).

В много страни са използвали едновременно различни типове календари. Така например в Индия наред със Слънчевия са употребявали и Лунен, и Лунно - слънчев календар. Подобно е било положението и в държавата на древните маи.

Създаването на добра календарна система е извънредно трудна задача. Причината е, че няма съизмеримост между основните астрономически явления, използвани за измерването на по-малки или по-големи периоди от време: нито лунните месеци, нито слънчевите години, могат да се изразят с цяло число денонощия; не може да се намери и подходящ период слънчеви години, които да съдържат цяло число месеци. Именно в това е същността на календарния проблем.

Като заключение накрая бих казала, че описанието Календар и хронология може да се приеме като целесъобразно, т.е. беше изпълнена целта, защото ми даде възможност да проуча литературни източници, описващи календара и хронологията и да откроя някои основни акценти от историята, географията и хронологията на календара в отделни региони и страни на света.

В личен план за мен тази тема е много интересна и дава възможност да бъде доразвита и в други аспекти, както от историческа, така и от географска и хронологическа гледна точка.

1. Вълчев, Й. Календар и хронология. С., 1999.

2. Донков, Р. Календар и хронология. – Лекции, СУ, 2005.

4. Кръстев, Кр. Най-древните календари. Александрийското и византийското летоброене. Изд. Пропелер, С., 2003.

5. Селешников, С. И. История на календара и хронология. С., 1985.

6. Умленски, В., Вл. Шкодров, Ант. Запрянова. Времето и календарният проблем. Акад. изд. Марин Дринов, С., 2005.

dpepieva.hit.bg