Православната църква посвещава деня на Лазар, когото Христос възкресил на четвъртия ден след смъртта му в знак на благодарност за гостоприемството му с думите: "Излез, Лазаре"! В народния календар Лазаровден има подвижна дата, като винаги се отбелязва в съботата преди Цветница - една седмица преди Великден. Според преданията Христос възкресява Лазар, като по този начин му се отблагодарява за неговото гостоприемство.
Според преданията след това Лазар живял още 30 години в строг пост и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. Според българските народни представи това е денят на нивите, пасищата и горите. На този ден най-важен ритуал е обичаят лазаруване. В него участие вземат девойки от 9 до 17 години, които се наричат лазарки. Облечени в народни носии, закичени с венци и свежи цветя по главите, лазарките на групи обикалят по домовете и пеят празнични песни, пожелавайки плодородие. Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да се плодят домашните животни. Даряват момичетата с яйца и паричка, както им чупват и от предварително замесената питка, потопена в мед, за да има берекет. Лазарките обикалят и пеят песни и из засетите ниви. След като обиколят селото момичетата се събират и на площада играят ритуално хоро, хванати в редица и подредени или по възраст, или по височина, както девойката начело на хорото държи тояга. В някои краища правят надпяване на пръстени, които от предната вечер са пуснати в менче. През нощта менчето престоява под цъфнал трендафил. На Лазаровден избрана мома вади от пръстените и нарича за какъв момък ще се омъжи притежателката му. На празничната трапеза на Лазаровден присъстват содена питка, супа от риба със сушени гъби и пържена риба.