Инж. Никола Димков, за съжаление напълно неизвестен у нас, създава идейния прототип за мисията на ООН. Това се случва още през 1917 г. в разгара на Първата световна война. Тогава роденият в серското село Горно Броди нашенец издава в Цариград книгата си „Звезда на съгласието”- обоснован проект за структура, която да гарантира принципите на мира и сътрудничеството между всички страни, народи и религии.

Димков я отпечатва на френски, гръцки, турски и немски език и чрез посолствата в Цариград я разпраща на държавни и правителствени ръководители, включително и до тогавашния американски президент Удроу Уилсън. Това е по времето, когато САЩ все още не са се включили в Първата световна война, а прочутите 14 точки на президента Уилсън за следвоенно уреждане на света и създаване на Общество на народите (предшественик на ООН) не са съществували.

Политикът обаче видимо е впечатлен от идеите на Димков и не крие, че адмирира голяма част от тях. Биографът му Бекер потвърждава официално това, като не крие, че при формулирането на прочутите 14 принципа на Обществото на народите е разполагал с проекта на Димков. „Нито една идея не принадлежеше на самия президент – всички бяха заимствани от другите, но все пак президентът беше работил много по създаването на устава и целят свят свързваше обществото на народите с името на Уилсън”, отбелязва Бекер.

Българинът като един ум, значително надскачащ летвата на времето си, не спира дотук. Той предлага създаването на Постоянен световен съвет, който да проучва „средствата, пригодни да поддържат мир и сговор между всички народности в света”. В интервю за гръцкия вестник „Фарос”, отпечатано като притурка на „Звездата на съгласието”, Никола Димков доразвива идеята си за устройство на Постоянния съвет.

Освен 3 главни съвета авторът предлага той да се подразделя на 20 върховни бюра, уреждащи вътрешното устройство на съвета, световната безопасност и въоръжаване, междуверските взаимоотношения, въпросите на националните малцинства, световното правосъдие, здравеопазване, земеделие, промишленост, търговия, труд и т.н. Дори и само беглото съпоставяне на тези формулировки с устава на Обществото на народите и на днешната ООН доказва сходство с написаното от българина, явяващ се скромен първовдъхновител на организациите.

Селянчето от Горно Броди, което смайва света с изобретенията си

Никола Димков, вуйчо на известния лечител д-р Петър Димков, е роден навръх Никулден в серското село Горно Броди, днешна Гърция. Той е трето дете в семейството на видния възрожденец Димко Халембаков. Учи в началното училище на родното си село, а после в Пловдив. Директорът на гимназията забелязал будния му ум го изпраща да учи инженерство в Висшия институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Димков завършва университета за три вместо за пет години.

През това време успява да впечатли учителите си с редица собствени открития. На поканата да остане да работи във Франция любезно отказва и заявява, че няма търпение да се върне в новоосвободена България. У нас инженерът застава начело на Главна дирекция на железниците към Министерството на пътищата и съобщенията. Скоро след това предлага изобретения за предпазване на работниците от влаковите композиции.

Родната администрация отказва да закупи патента, за сметка на това държавни и частни фирми от Германия, Англия, Франция и Италия го оценяват по достойнство и го внедряват в системите си. Никола Димков се установява в Цариград и придобива известност с проект за скачване на параходна композиция. Той обаче е отхвърлен лично от султан Абдул Хамид, който дори иска ареста му. Цялата българска общност застава зад сънародника си, а след международното признание на изобретението името му е изчистено.

Следват още куп негови открития, но Димков доказва, че никой не е пророк в собствената си страна. Всичките му патенти купуваме впоследствие от трета държава. Неговата фабрика за подкови е първата за времето си, в която се въвеждат дизелови, а по-късно и електрически мотори. Наричан е българският Хенри Форд заради хуманното отношение към работниците си - осигурява им безплатна храна и дрехи, напълно обезопасява условията на труд. Цариградските българи го избират за съветник на Екзарх Йосиф I по въпросите на Българската екзархия.

Никола Димков, признат филантроп и хуманист по убеждение, се е интересувал и от историята на родината си. Той успява да откупи от Турция и да докара в България 8 вагона с архивни материали, включително и тези от съдебния процес срещу Васил Левски. За съжаление животът му приключва по нелеп начин - блъска го кола. Малко преди да издъхне, той прави последния си човеколюбив жест - оневинява шофьора убиец и поема цялата вина за пътния инцидент с обяснението, че не е чул клаксона на автомобила.

Тази година се навършват 150 години от рождението на големия българин и със задачата да осветят живота и делото му са се заели от международната фондация СОФИМОН. Тя работи с младежи от цял свят, които се събират, за да дискутират актуални събития от дневния ред на ООН и да предлагат позициите и решенията на организацията. Във връзка с кръглата годишнина от СОФИМОН са направили писмено предложение площадът пред Централната баня в София да носи името на големия учен и хуманитарист Никола Димков.

www.novinar.net