Екип с ръководител ст.н.с. д-р Бони Петрунова отчете изключително богато археологическо лято. Проф. Николай Овчаров даде висока оценка на находките. Калиакра е била населена с прабългари още преди основаването на държавата ни
В рамките на разкопките, които това лято екип с ръководител ст. н. с. д-р Бони Пеутрунова извърши за четвърто лято на нос Калиакра, е открита и тракийска гробница. Това обяви самата тя на нарочна пресконференция вчера след края на археологическо лято 2009. Пред медиите кметът на Каварна Цонко Цонев обяви, че тази година до момента нос Калиакра е посетен от 30 на сто повече туристи, спрямо същия период на миналата година.
Д-р Петрунова изрази специална благодарност към кмета и Общинския съвет, които във време на криза намират начин и отделят средства за развитие на културата, както и на работниците, с които копае не за първа година. "Тази година ни бяха отпуснати 40 хил. лв., с които ние продължихме нашата работа по проучване на предградието на крепостта Калиакра. Сред много неща, които намерихме, е тракийска гробница, която преди 30 години е била обявена за варница. Тя е изградена по начина, по който са правени тракийските гробници в Родопите" - поясни д-р Петрунова. Уникалните находки на екипа са монети - едната, за която НДТ вече писа, е бронзова, сечена от Иванко Тертер - син на деспот Добротица, а втората е сребърен грош, контрамаркирани с печат на деспот Добротица. "Това е доказателство, че деспотството в размирния 14 век е било оазис. Във време, когато на Балканите са бушували размирици, Добротица обръща пазара си към вътрешността на страната. Тук започват да прииждат много хора, които се заселват в главния град и предградието му. Добротица е сякъл свои монети, но и е контрамаркирал със свой печат" - разкри още археоложката и добави - "Това ми дава основание да определя крепостта "Калиакра" като Швейцария на Балканите в този размирен период. Въпреки противоречията между баща и син - Добротица и Иванко, и двамата владетели са успели да поддържат една политика на мир. Дори според запазените исторически сведения, Иванко успява през 1402 г. да продаде крепостта на Бартоломео Грималди и така тя две години е била владение на прочутата италианска фамилия Грималди, но е осигурил мирен живот в земите си".
Сред находките, разкрити още от екипа, е и скален комплекс с култови ями и гробници. По недвусмислен начин археолозите доказват на база на разкритията си, че носът е бил населен от прабългари още преди основаването на държавата ни.
По време на работата си археолозите е намерил и гроб на младо византийско семейство. "В гроба са положени млад мъж и жена, на възраст около 21-22 години. Явно много са се обичали, защото се държат за ръце, а на дясното рамо на мъжа е положено и бебе" - разказа д-р Петрунова. Разкопките е посетил и проф. Овчаров, който е дал висока оценка на екипа на д-р Петрунова.
Всички находки след реставрацията им ще бъдат изложени в музея в Каварна. НДТ
Тази година откритията, направени на Калиакра, са повече от едно, съобщи на пресконференция ст.н.с. Бони Петрунова от Националния археологически музей към БАН, която е ръководител на екипа от археолози, съобщи "Фокус".
Сред по-значимите неща са тези, открити в грандиозен скален комплекс, съставен от голям брой гробници, ями и една огромна яма, която все още не е идентифицирана с точно име и която първоначално археолозите са помислили за църква. Възможно е тази култова яма да е играла ролята на своеобразно светилище, подчерта Бони Петрунова. По нейните думи, най-вероятно става въпрос за историческо време, когато нито Балканите, нито Византия подозират идването на голям брой племена, които съставляват основата на създаването на българската държава. Тази година е открита част от ритуално бронзово звънче, както и целият култов комплекс, който се състои от няколко типа гробници. Те са вкопани в скалата и много категорично се разделят като културен модел, каза Бони Петрунова. Едните от тях са типичните византийски гробници със семейни гробници, където са погребани цели семейства, някои вероятно станали жертва на епидемии. Намерено е погребано младо семейство на около 21-22 години, с преплетени пръсти и обърнати една към друга глави. На дясното рамо на бащата е било положено и малко бебе, разказа Бони Петрунова. По думите й другите намерени гробници, от които излизат най-интересните материали, са свързани с култови ями. В тях са били правени изключително интересни поменални обреди, като са били поставяни ритуални съдове, храна и различни дребни предмети за помен на покойниците. Един такъв обред е установен в открит гроб и тепърва предстои анализирането му. “Сигурното обаче е, че такъв култов комплекс от такъв исторически период няма”, категорична е Бони Петрунова, и този период се свързва със Средновековието, със заселването на племената, преди официалното въвеждане на християнството в българската държава. Сред най-интересните неща при тазгодишните археологически разкопки на Калиакра е детски гроб, вторично нарушен, където е била извършена магия. Бони Петрунова поясни, че не се притеснява да употреби думата “магия” и подчерта, че тя е доказала вече своя професионализъм. В подкрепа на думите си историкът носеше последната си книга “Съкровищата на България”, за да покаже сериозността на нещата. Има етнографски данни за извършване на такива ритуални действия, заяви Бони Петрунова. Става дума за следното – източният край на гроба е бил преграждан с камъни, така че да се образува спирала и в него е бил поставян дар в специален съд, наречен фиала. Миналата година екип от археолози е открил друга такава фиала в региона. Най-интересното сега обаче са откритите в гроба два остри предмета. Предположенията са, че в региона се е практикувал обред - на мястото на смъртта, където е лежал покойникът, да се забиват остри предмети и по този начин се е правил опит да се прекрати навлизането в живота на злите сили. “Точно това е било направено, за да се спре голямата детска смъртност”, каза Бони Петрунова и допълни, че го доказват многобройните детски погребения, открити в участъка, който се изследва.