В изследваните океански седименти учените установиха, че смятаните сега за допустими нива на парниковите газове в миналото съответстват на морско ниво, което е с 25 до 40 м по-високо от настоящето.

Климатът през предишните 800 хил. години е сравнително добре изучен с дълбочинни сондажи на антарктическите ледове, където са останали серия от химически следи за състава на атмосферата. По-далечните изследвания обаче досега бяха проблематични.

Новото изследване на учени, ръководени от Арадна Трипати от Университета на Калифорния в Лос Анджелис, успя да достигне до миоцена, започнал преди малко повече от 20 млн. години.

В началото на периода концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата е била около 400 части на милион. Тя е започнала да намалява преди 14 млн. години. Тази тенденция довела до образуването на антарктическата ледена шапка и до постоянния морски лед в Арктика. През следващите хилядолетия концентрацията на въглероден двуокис е била много по-ниска, а през последните милиони години е варирала от 180 до 280 части на милион.

Сега човешката дейност отново я връща към 400 части на милион, които вероятно ще бъдат достигнати до 10 години. В миналото при такива нива на въглеродния двуокис не е имало ледена покривка в Антарктика, а морските нива са били с 25 м до 40 м по-високи. Оставането на парниковите газове на сегашните им стойности е достатъчно за големи промени в ледената покривка.

Повишените стойности на въглероден двуокис и по-високите морски нива са били при температури, надвишаващи сегашните с около 3 до 6 градуса.

Учените са извлекли информацията по съотношението на елементите бор и калций в черупките на миниатюрни морски организми, наречени фораминифери, в седименти, извлечени от Тихия океан. То показва каква е била твърдостта на морската вода, когато те са живели, а тя позволява да бъде изчислено
съдържанието на въглеродния двуокис в атмосферата.

http://btv.bg