Неофициално наричат Петър Лашов \"Кралят на нощния живот\". За посветените той е собственикът на няколко десетки лъскави заведения не само в столицата, но и в цялата страна.
Съмненията около неговия бизнес са част от светските разговори. Изглежда значително по-възрастен за своите 36 години и казва, че това е резултат от работа и преумора. Спечели много точки в своя полза, като успя да доведе в България звезди като Горан Брегович, Лепа Брена, Цеца Величкович и др. Злите езици твърдяха, че са му пели и на ухо...

Дали е така и подробности около своя \"слугински\" бизнес Петър Лашов споделя в едно най-откровените интервюта в живота си.

- Приятели ли бяхте с покойния Георги Илиев или само съдружници в \"Мултиплейс\"?
- Идеята за заведението \"Мултиплейс\" на Слънчев бряг беше моя. Това беше първият мултиплейс в България - 4-5 заведения с различен характер. Реализирах идеята съвместно с Георги Илиев. Аз съм суперочарован от нашето партньорство с него. То беше коректно, морално и бизнесменско и нещата вървяха много добре. В смисъл, че хората се чувстваха спокойни, купонът беше страхотен и всичко беше на ниво. Имало е вечери с над 1500 души и никога не е имало проблем, не е ставало бой.

Ако не се бяха случили тези трагични събития с него, щяхме да продължим заедно. Убийството му стана в самото заведение, но в цяла България тези инциденти са непредвидими, непредсказуеми. Аз

бях там по време на покушението, на съседната маса, с баща ми, с жена ми, с детето ми -

всичките бяхме там. Когато стана инцидентът, отвън на терасата имаше сигурно над 200 човека. Благодарен съм поне, че не пострада нито един невинен човек при 200 души тълпа.
За съжаление, изгубих един приятел.

Нямаме общо спортно минало, както говорят.

- Отворете малко завесата на миналото си?
- Аз съм учил в Симеоново до 8 клас, после в 21-ва гимназия в “Лозенец”. И в Симеоново, и 21-ва съм ги завършил с пълно отличие. Щях да кандидатствам в Школата на МВР, където работят майка ми и баща ми, но същата година я обявиха за нулева и не приемаха - 91-ва. А след това ме взеха в казармата в Хасково и се върнах след 14 месеца без отпуска и без свиждане.

Детството ми беше много елементарно. Бих искал моите деца да имат такова детство, но вече не става. Израснал съм в Симеоново, имаше страхотни езера, които вече не приличат на езера. Не сме имали материални затруднения.

Баща ми беше главен готвач 22 години в стола на Школата на МВР в Симеоново,

работник чиста проба. Аз вярно, че започнах работа веднага след казармата, но имам висше образование - \"Социални дейности\" в Софийски университет.

- Как издържате заведенията си сега, в условията на криза все пак?
- Ами аз с това се гордея, че фирмата не уволнява хора, не съкращава, намаляваме максимално разходите. Много от другите фирми си позволиха да съкратят 50 процента от персонала.
Сега ми е много трудно. Но не затварям. За последната една година фирмата прави 4-ти голям обект. Сега на 4 декември отваряме шатрата в Правец - 800 квадрата, 17 метра висока, 30 години не е пипана. Четири декара коприна имаше там подарък от Индира Ганди на Тодор Живков.

При мен заведенията - от цветенцата на масата до облеклото на сервитьора, е направено и одухотворено. На 70 процента от заведенията ми аз съм си правил интериора и дизайна, не съм използвал дизайнери. Това ми е хобито - затова при мен си личи, че не е бизнес, че не съм го направил, за да изкарам 2.50.

Има една леко домашна обстановка, не е точно като обществено заведение. Аз познавам 95 процента от клиентите!

Аз посрещам и изпращам всички така, че не знам дали има друг домакин като мен. Аз тази българска дума много я харесвам - аз съм точно домакин. Аз не съм бизнесмен.
Това, което правя, е абсолютно чист слугинаж, това е слугински бизнес - на всеки да угодиш, да го посрещнеш, да му изпълниш прищевките. Да, и

митничарят Пурата също ми е добър приятел.

Неговото житие и битие мен не ме интересува, той е клиент. Кой съм аз? Аз съм ресторантьор. Аз не съм нито НСБОП, нито съм главният прокурор, нито съм главният секретар на МВР. Той идва, сяда, вечеря, пие вино... Всички сме хора. При мен работят над 950 души.

- Печели ли се добре от този бизнес?
- Ами от този бизнес може да се печели, само че на 36 години изглеждаш така, както аз изглеждам. Работата е денонощно - ето, сутринта в 9 часа бях на шатрата в Правец, довечера ще стоя минимум до 2, 2 и половина. И в същото време, да не се заклевам, но удържам.

- И въпреки всичко ви наричат един от българските милионери? Вие самият го казахте пред Ники Кънчев. Колко трябва да има сега един човек, за да го обявят за милионер?
- Един милион лева. Аз отговарях на това изискване до миналата година. Само че за последната година се промениха много неща.

Моите милиони са в маси и столове, и във вилици и лъжици,

в кухни и всичко, свързано с бранша. Само че аз друго не правя, аз правя само това. Щото има хора, които въртят по три-четири бизнеса. Аз правя само заведения и имам претенции, че влизам в тройката на България.

Трудно е да се посрещнат различни хора и затова имам различни заведения.
Това е все едно да имаш чалга, опера и театър на едно място. В смисъл и трите се посещават от различни хора.

- Лесно ли се общува с големите звезди, които каните в България?
- При всички велики участия, които направих - от Горан Брегович до Цеца Величкович и Лепа Брена, аз навсякъде съм стоял прав. Нормално е, като съм \"великият бизнесмен\" и \"великият баровец\", да си седна и аз в едно сепаре и да си поръчвам и да се наслаждавам. Няма нужда да стоя прав до сцената като охрана и да тичам за това и онова.

Горан Брегович е най-уникалният човек, когото познавам. Канил ме е и в Париж, и навсякъде, но от работа не мога да си го позволя. Той е една наистина световна звезда, след 15-ата минута мъж, жена, всеки се влюбва в него. Питам го \"Какво ще пиеш?\" - \"Каквото кажеш\", \"Какво ще ядеш?\" - \"Каквото кажеш\". Абсолютно никакви претенции за нищо. Първия път го заведох в едно кафене на \"Раковски\" и после отидохме пеша до хотел “Радисън”. Очарователен човек, наистина творец. Той няма претенция, че е звезда.


С Цеца Виличкович до четири и половина сутринта си разказвахме вицове,

аз знам много. Ние се смяхме обаче повече на нейните вицове, които не са за широката публика, супержаргонни са и няма да можем да ги запишем в какъвто и да е вестник, ако ще да е патешко жълт.

Някои медии казаха, че съм си направил пиар на гърба на Флавио Бриаторе. Той наистина трябваше да дойде на откриването на бутика за часовници, защото е рекламно лице на тази марка, но не успя.

Бизнесът ми е такъв, че трябва да каня журналисти на откривания, но никога не съм искал да стана медийно лице. На благотворителния търг за трагедията в Охрид пак казаха, че търся известност. Правете и вие благотворителност, давайте на хората, които имат нужда, и нека и вас ви пишат във вестниците. Няма лошо... Идеята за благотворителния търг беше 100 процента моя. Поканих Лили Иванова и тя се отзова веднага. Тя е страшно добра приятелка.

- Носят се легенди за вашите сбирки на язовир \"Искър\". Вила ли имате там?
- Аз ли? Не, нямам, ходя на гости на Христо Сираков. Той има страхотна вила точно на Искър, до Почивно дело. Той ми е партньор добър, голям приятел и клиент. Той има една малка лодчица и един джет, нищо повече. Аз карам джета и въобще всичко, което може да се кара.

- Нощният живот ли повлия за развода ви в семейството?
- Нощният живот няма нищо общо с развода, заклевам се! Няма такова нещо! Те се разведоха половината министри и депутати, които нямат нощен живот. Аз съм всеки ден със семейството си и един месец с децата на море през лятото. Определящото за един мъж са отговорностите. Като си направил три деца, ще си ги гледаш. Но никой не може да ми каже, че разводът е нещо лошо. Аз не съм се развел заради някаква фолк певица, не съм се развел заради някакви мои ходения, че не съм се прибирал вкъщи.

Семейният ми живот е бил абсолютно щастлив и до последния момент, до когато сме живеели заедно, аз не съм имал скандал вкъщи. Има хиляди други причини, поради които това се случва. Това със сватбите и разделите е много относително нещо и в същото време не е определящо, то не прави никому лошо. На кой какво му е в къщата го знае само той. С бившата ми жена бяхме заедно 13 години. Имам три деца и се грижа за тях, двама сина и една дъщеря - това е дар от Бога.

Едно интервю на Антония СТОЙКОВА

http://blitz.bg