Стефан Георгиев е роден на 10 септември 1942 година в тервелското село Ангеларий. "Едва ли има град или село в Добруджа, от Дуранкулак до Варна и от Кардам до Силистра, който да не е чувал за акордеониста Стефан Георгиев, да не се е възхищавал на майсторството му, да не е заигравало сърцето му, когато изпод бързите пръсти на музиканта зазвучат дивни добруджански мелодии, които събуждат спомени за тежки сватби и весели хороводи" - това пише за него Рада Въртунинска в книгата си "Добруджански акордеонисти" /литературни портрети/. Стефан Георгиев е лауреат и носител на златни медали от първия и втория Републикански фестивал на художествената самодейност, отличник на Комитета за култура - София, носител на орден "Кирил и Методий" II степен, както и на "Сребърна Лира" - отличие на Съюза на музикалните и танцови дейци. През 2001 г. получава награда като солист на фестивала на мажоретни и фолклорни състави "Евромюзик таге" в германския град Бьозел, носител е на наградите на община Добрич по случай Деня на народните будители през 1999 и 2002 г., вписан и в почетната книга на града.

- Откъде тръгна интересът Ви към акордеона и към фолклорната музика въобще?
- Преди доста години Минчо Дамянов беше озаглавил една статия за мен "Ръжените сламки до акордеона". Всъщност, това е истината, така съм започнал. А сега ще ви разкажа и самата история. Преди много години, когато бях дете, моят баща сееше ръж в градината. Тогава аз много обичах гайдата като инструмент и имах голямо желание да се науча да свиря. Затова си правех свирки от ръжени сламки - едната в по-висок регистър, а другата - в по-нисък, да звучи като ручило. Оказа се, че явно съм докарвал някакъв подобен на гайда звук, защото хората от селото, които слушали, казали на баща ми да направи всичко възможно и да ми купи някакъв инструмент. Тогава той отиде до съседното село Коларци и поиска от свои братовчеди една хармоника. Тъй като беше малко счупена, ходи и до Добрич, за да я ремонтират. И така, аз започнах да свиря на хармоника. Мина обаче известно време и казах на баща ми, че това вече не е модерен инструмент, и той ми купи акордеон. Това беше едно малко акордеонче - 12 баса, от марката "Хопер".
- Как се учихте в началото?
- Започнах с налучкване на тоновете, не съм ходил на учител. Всъщност акордеонът като инструмент е по-лесен от хармониката. Освен това, аз много лесно помня мелодии. Тогава идваха по Коледа коледари и аз слушах техните изпълнения, а след това се пробвах с акордеона. Баща ми нарочно ги задържаше повече, за да мога да ги слушам. Бях на 10-11 години, когато се научих да свиря.
- Какъв инструмент е акордеонът? Научихте ли се все пак да свирите на гайда?
- Акордеонът е много звучен инструмент и на него могат да се изсвирят много неща. Аз много обичам гайдата, но не съм пробвал. С изключение на ръжените сламки...
- В семейството Ви има ли други музиканти? Тоест, наследствена ли е обичта Ви към музиката?
- Баща ми много обичаше музиката. Винаги познаваше кой свири или пее по радиото, дори да не обявяват името. Неговият чичо е свирил на хармоника. А дядо ми по майчина линия беше професионален гайдар.
- Спомняте ли си първата Ви изява на сцена?
- Първото ми участие беше някъде около 60-а година на събора в Тервел. Тогава получих и първата си награда и грамота. На този събор участва и ансамбъл "Добруджа", на който тогава художествен ръководител беше Петър Крумов. Той чул моето изпълнение и казал, че трябва да се направи всичко възможно да ме вземат в състава. В ансамбъла постъпих през 1966 г. и в него съм работил в продължение на 41 години. Преди това обаче служих в казармата. Първо бях в Добрич. След това със заповед на генерал Кирил Косев - командващ на Трета армия, ме изтеглиха в Сливен, където участвах във Военния ансамбъл към Дома на народната армия.
Имам и записи в радио София. Първият бе с оркестъра на Коста Колев - през 1959-1960 г. някъде. Това беше полеви запис, който бе направен в общината в Тервел, с тогавашните ролкови магнетофони. 
- Заедно с ансамбъла сте ходил в много държави и сте представял красотата на българския фолклор. Коя публика е най-темпераментна и най-емоционално реагираше?
- Да, обиколил съм с ансамбъла цяла Европа - Белгия, Англия, Франция, Унгария, Италия. Ходил съм в Нигерия, бил съм в бившия СССР, Турция и т.н. Бих искал да подчертая, че навсякъде българският фолклор се приема много добре. Чужденците харесват мелодиите, ритъма, танците. Дори и най-слабият състав от България да отиде в чужбина винаги ще бъде на първо място. Навсякъде сме били много радушно и емоционално посрещани.
- Съпругата Ви Атанаска Станева е народна певица. Сигурно е много весело в едно такова музикално семейство...
- Да, у дома се свири и пее. Като дойдат гости и се съберем, настава веселба. Голяма част от моя репертоар е от песни на съпругата ми - хора и ръченици. Наскоро излезе и нейната книга, озаглавена "Песни на горда болка", в която са включени 107 песни от нейната майка. Почти всички са напълно неизвестни. В момента се изработва и компактдиск.
- Какво Ви даде през годините красотата на българския фолклор?
- Народната музика ми даде много приятели. В цяла Добруджа ме познават страшно много хора. Важно е наистина човек да усети красотата на фолклора. И също така, да си изгради свой собствен стил. Няма да забравя първата година, когато бях в читалището в Тервел, тогавашният читалищен секретар Златан Йорданов и ръководителя на танцовия състав Стоил Енчев ме насочваха точно към това - да създам свой собствен стил.
- Свирил ли сте по сватби?
- Да, по много сватби съм свирил. Обикалях в четири окръга - Добрич, Силистра, Шумен, Варна. По едно време, например, заради режима на тока си имаше график - в Силистра се вдига сватба в четвъртък, а в Добрич - в сряда. Много ме канеха, дори когато бях капнал от умора, не можех да отказвам. Весело беше. Първо хората вдигаха сватби по домовете си, а впоследствие - в столовете на ТКЗС-тата.
- Съхранявате богат фонд. По какъв начин сте го събирал през годините?
- Имам мелодии от цяла Добруджа. Съхранявам ги у дома, записите са на ролки - едно време така се правеха. Събирал съм по всевъзможни начини. Записвах от възрастни жени хороводни песни. Това е 50-годишен труд. Наистина притежавам голям архив от добруджански фолклор. Всъщност, това за мен е основата, винаги съм държал на стила на добруджанските мелодии и песни.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА