В съботата след Спасовден се отбелязва една от големите задушници, наречена Черешова. На този ден се вярва, че душите на покойниците, които са били на свобода след Велики Четвъртък се прибират. Посещава се гроба на покойника, като близките му го преливат с вода или вино и го прекадяват с тамян и раздават жито и храна за \"Бог да прости мъртвите души\".
В неделя се чества Петдесетница, като всяка година това е 50-ия ден след Великден и бележи началото на т. нар Русалска неделя. Според народното поверие най-опасни били в тази неделя вътроглавия вторник, русалската сряда и русалския петък, когато ставали много чудеса, а магиите имали необикновена сила. Затова жените още преди нея излизали на поляните преди изгрев слънце и берели пролетни лековити билки - пелин, орехова шума, които разпръсквали из двора и вкъщи, като така вярвали, че ще се предпазят от магиите и заклинанията на русалиите, откъдето идва и наименованието на седмицата. Според едно от поверията още в неделя по тайна доба идвали магьосници, които пакостяли на хората. За да се предпазят от вредите им жените в тия дни не работели. Задължително било и да не се оставя малко дете да спи само, като до него винаги трябвало да има пелин, орехови листа или лепка, които да го пазят от техните магии. Не трябвало да се изтърсват трохите навън, за да не откраднат русалиите здравето и берекета в семейството.