МИРАЖ

Как ме гледат дълго очите ти-

плахо усмихвам се аз.

Как прокарвам пръсти в косите ти-

без теб не бих живяла ни час.

Как обичам в подранилата утрин

да те гледам невинно как спиш.

Във прозореца облак ни буди.

С тебе съм – да, не грешиш!

Погали ме,косите ми чакат.

И усмивката ми е до теб.

Две слънца във стаята бягат-

февруарски огледален портрет.