Преди трийсетина години при откриване на изложба в бразилския град Белу оризонти, Стоянов се срещнал с нейната майка, вдовицата на Петър Русеф, баща на Дилма Русеф.

\"Съпругът ми беше  българин\", казала тя и добавила, че дъщеря й имала
проблеми с  полицията. Тогава дипломатът не поискал да навлиза в повече  подробности, защото си помислил, че тъй като е представител на  комунистическа по онова време страна, може да й докара още проблеми.

Това било по времето, когато Дилма била обвързана с градското партизанско движение в страната.        

Поетът Стоянов, който е изкарал три мандата в българското  посолство в
Бразилия, си спомня, че както майката, така и самата  Дилма Русеф, редовно присъствали на културните събития в  посолството, изтъквайки, че \"винаги искали да покажат своята  връзка с България\".

По-нататък в публикацията авторът Рафаел Алварадо припомня, че бащата, Петър Русеф, е бил женен в България за Евдокия Янкова,  но през 1929 година я изоставил през последния месец на бременността и заминал за Франция. През 1944 година отива в  Аржентина, а малко след това се установява да живее в Бразилия, където се жени втори път за Дилма Коимбра Силва, от която има  две деца: Игор и Дилма.

Странният начин, по който Русеф изоставя  дом и родина, обяснява неговият син Любен-Камен Русев, с когото той никога не се среща. Синът твърди, че баща му, търговец на платове, обявил фалит и се наложило да се скрие от кредиторите  си.

В едно от малкото си интервюта за български медии през 2004  година Дилма Русеф представя различна версия, продължава  публикацията във в. \"АБС\". Според нея баща й бил принуден да  емигрира, за да избяга от възможни репресии, той като бил силно обвързан с полунелегалната по онова време
комунистическа партия.        

Полубратът на Дилма Русеф, член на младежката секция на Социалдемократическата партия, за малко не е изключен от софийската политехника по време на сталинизма, когато политическите партии биват забранени. Все пак получава професионално признание и участва в строежа на няколко язовира, но режимът не му позволява да пътува в чужбина.

Авторът на публикацията цитира и разговор на българския журналист Момчил Инджов с Любен-Камен, който разказал, че след смъртта на баща му през 1962 година го извикали в българското министерство на външните работи, където му предали съобщение от Бразилия, в което се искало да се откаже от наследството (което така и никога не разбрал на колко възлизало) в замяна на 1500  долара.

По онова време това било значителна сума, а и в чужда  валута, така че Любен-Камен се съгласил. Румен Стоянов, който добре познавал полубрата на Дилма Русеф, твърди, че бащата, Петър Русеф и самата Дилма били много щедри  със своя роднина и често му изпращали пари и различни подаръци  по хора, пътуващи до София.

Любен-Камен Русев починал през 2008 година, без да остави наследници. Но българската \"връзка\" на Дилма Русеф я свързва сродственици - видни интелектуалци и общественици в България, изтъква \"АБС\", като изброява известни личности по линия на нейната баба, Цана Корнажева-Русева, сред които бившият министър на вътрешните работи Дочо Христов, екзекутиран през 1945  година от комунистическия режим, нейният чичо, бившият депутат Петър Корнажев, юристката Ралица Негенцова, както и известният
автор на детски приказки Ран Босилек.        

В заключение публикацията изтъква огромния интерес на българското общество към изборите в Бразилия заради връзката,  още повече роднинска,
с такава голяма и известна страна. http://www.tvevropa.com

Дилма Русеф печели бразилците с виртуозни клипове

Българинът срещу Чавес

Българка номинирана за президент на Бразилия

Дилма Русев приключи с разкрасяването, готова за президент

Бразилският президент номинира за свой наследник Дилма Русев, дъщеря на преселник от България