изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2022-10-02 @ 07:07 EEST
ПОКЛОН ПРЕД ОЛТАРА НА ЕДНА ГЕРОИЧНА ЕПОПЕЯ    
История

Добруджа е пред прага на 95-годишнината от славната победа на българската армия над многократно превишаващия ги противник от съюзническите войни на Румъния, Хърватия, Сърбия и Русия през м. IX. 1916 г., наречен от историците с краткото „Добруджанска епопея”. Времето е най-безпристрастния и най-неподкупен съдник за делата и събитията в човешката история, на сътвореното от големите личности и приноса им за благото на своя народ. Един от тях, който за броени дни се окичи с лаври и слава и стана легенда с безпримерния си героизъм по време на тези събития, беше конникът без отечество, но останал верен на клетвата си и любовта към България – ген.лейтенант Иван Колев. Конницата, която той предвождал, извършва прелом в бойните действия и стана пример за подражание във военните учебници и бойни устави за чужди армии.



 

Ген.л-т Иван Колев е роден в бесарабското село Бановка на 25.08.1863 г., което е недалеч от градовете Болград и Измаил. Произхожда от семейство на преселници от Тракия /с.Чоба – Пловдивско/. От малък е закърмен и възпитан в любов към майка България, радетели на която са били и неговият дядо и баща му Кольо Стоянов Кьобашев. Първият учител на Иван Колев – Богдан Манчев, родом от Свищов, поел момчето и разпалил любовта му към историята, към славното героично минало на българина. Буден и ученолюбив Иван завършва с отличие Болградската гимназия в класа на бъдещия известен банкер Атанас Вулов.

Откроява се сред връстниците си физически едър и силен, ползвал се с името на хубавец и е печелил симпатиите на младежите, където се появявал. През 1884 г. след смъртта на батьо му Иван се отправя за България. На 14.01.1886 г. подава оставка в Окръжния съд в София, където работи като подсекретар и се записва във Военното училище в София.

По време на военното си обучение е бил старателен и упорит. Завършва на 24.04.1887 г. и на 27.04 същата година е първото му назначение с пагони чин поручик, като са му поверили да командва ескадрон. След отлично издържан конкурс на Военното министерство на 18.01.1892 г. е изпратен във Висшата военна академия в град Торино – Италия. На 21.08.1894 г. се завръща в Отечеството, произведен в ротмистър и зачислен в 33-ти конен полк, а три месеца по-късно е назначен за старши адютант при Първа пехотна софийска дивизия, едно блестящо начало за легендарния кавалерист. Твърде динамично се развива военната кариера на Иван Колев през следващите бурни на събития години. Тя преминава през: командир на лейбгвардейския конен полк 1908-1912 г., началник щаб на Трета армия – 1912 г., началник щаб Пета армия 1913 г., командващ 10 пехотна беломорска дивизия 1915 г., за да достигне апогея си – командир на Първа конна дивизия от 23.03.1916 г., която година се оказва и голготата за младия генерал. Той беше разпънат на разпятието да поведе конницата в братоубийствена война, да се изправи лице в лице срещу руските войски, съюзили се с Румъния, да се бие с хората от земите, където се е родил. За този период от войната Иван Вазов пише:

О, руси, о, братя славянски

Защо сте вий тука? Защо сте

Дошли на полята балкански

Немили, неканени гости?

Верен на дадената клетва, той заявява: „Заклел съм се да обичам и да милея за своето отечество – България. Аз съм неин син и като такъв на мен лежи святата длъжност да си пожертвам живота за нейното добро и за запазването й от враговете. Преди битката за Добрич той се обръща към войниците с думите: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним, както всеки враг, който пречи за обединението на България”. Думите му се превръщат в дела в решаващите за изхода на войната боеве в навечерието на 1 срещу 2 септември 1916 г. Призори българската конница с щурм превзема укрепените позиции на врага при Куртбунар. На 5 септември, след като превземат с. Косежик и се установяват на позиции, докладват на ген. Иван Колев за тежкото положение на българите от Козлодуйския полк, разположени в близост до град Добрич. Като лавина връхлетяла българската армия, ръководена от своя командир, и с бърз и смел маньовър разбила руските и румънски пехотни дивизии. След което са били освободени Тутракан и Силистра. Победния ход на предвожданата от ген. Колев кавалерия жъне четири месеца победи, като междувременно е подсилена с артилерия и пехотни дружини. На 5 януари 1917 г. влизат в град Тулча, с което завършва своя път българската кавалерия, превърнала се в легенда със своите подвизи. Житейският път на ген. Колев приключва на 28 юли 1917 г. Тленните му останки са преместени от Виена – Австрия, на 29 юли и погребани с военни почести в гр. Сор. Приключва една епопея на слава, за да премине в епопея на забрава от поколенията. Това, естествено, се „дължи” на безхаберието на нашите държавници и политици през всичките периоди на управление.

Да се преосмислят ценностите – този непреходен по значение призив е основателно задължение на всяко поколение. Той не бива да се забравя никога и от никого. Крайно време е да променим отношението си към родените и откърмени в Бесарабия българи и дали живота си за България, защото техният подвиг е все още бяло петно в историческата памет на сънародниците ни, защото все още малко се пише и знае, че за славата и свободата на Отечеството ни са проливали кръвта си, били са прокудени далеч от пределите на историческото ни праотечество. Тук е мястото да отбележим и приноса на други велики български военни дейци и пълководци, родом от Бесарабия, обрекли се и изпълнили с чест своята свята клетва пред Отечеството – ген. Полк. Данаил Николаев, ген. полк. Георги Тодоров, ген.л-т Георги Агура, майор Олимпий Панов, майор Аврам Гуджев.

А ген. Иван Колев още „чака” ням укор и примирение своята участ да се пробуди народната съвест на добруджанци. Чиновниците са поизтупат праха от протоколите още от 9.09.1917 г., че и до наши дни за изготвяне на паметник на благодарните българи, на героите от Добруджанската епопея. Изредиха се политици и кметове, проекти и фондове, които набираха средства за увековечаване на героите от войната. Но уви! По неведомите пътища Господни тия средства се отклоняваха и присвояваха за други цели – във фонда „Епопея на забравените от закона”. Когато нещо не искаш да се свърши, търсиш причини, а когато искаш да го свършиш, намираш начин за реализиране. То не бяха кръгли маси, квадратни и правоъгълни, на които псевдопатриоти умуват по този проблем и до днес.

Мисля, че сега е моментът да изкажем заслужена благодарност на добричкия скулптор Димитър Янков, който направи бюст-паметник на ген. Колев, изцяло лично дарение като идея, проект и изпълнение в село Бановка, недалеч от родната къща на генерала. Израз на признателност от бесарабските българи от с. Измаил беше награждаването му от община Св. София с медал за особени заслуги в навечерието на 3 март 2011 г. на общоградско тържество.

Това все пак е една светлина в мрака на забвението на историята, а тя е храм, в който трябва да се говорят само свещени и проверени истини и първата и най-важна задача на всеки народ е да съгради съм със собствени сили своя исторически храм, за да бъде той опора на днешното и на бъдещото поколение. Историята е светилището на тази земя и тя е предназначена за всички българи по света. Тя е биографията на народа ни, нашата национална библия, свещен завет и никой няма право да преиначава и преправя нейните епохи и периоди. Това е наше право и заветен дълг!

 

СОСЗР – гр. Добрич

О.з. Стоил СТОИЛОВ

 


Сходни връзки

ПОКЛОН ПРЕД ОЛТАРА НА ЕДНА ГЕРОИЧНА ЕПОПЕЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2022 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди