-         Г-н Жендов, в ход е кампанията за прибиране на пролетниците. Какви са резултатите към момента?

-         Кампанията върви. Царевицата е суха и не се налага да се суши, така че направо се прибира в складовете. Сушата снижи добивите. Ако беше паднал дъжд в началото на септември, добивите щяха да са с поне 50-100 килограма по-високи.

-         Какви добиви се получават тук в района на Крушари?

-         Добивите от царевицата са между 700 и 800 килограма от декар, което е по-малко в сравнение с миналата година. При слънчогледа добивите са 220-250-280 килограма от декар, има и полета с по 300 кг от дка. И цените са по-ниски от миналата година. Предлагат се 670-700 лева за тон за слънчоглед и 320-360 лева за тон царевица.

-         Какви бяха изкупните цени миналата година?

-         Царевицата се изкупуваше за 450 лева за тон, а слънчогледът - 800-900 лева за тон.

-         Това означава ли, че сега земеделските стопани се въздържат да продават в очакване на по-добри цени?

-         Ние може да искаме много, но не сме определящи на пазара. Международният пазар ще определи цената. Но, за да платим ренти като миналогодишните, трябва да има що-годе приблизително същите цени като миналата година. В противен случай просто ще има изнудване или недотам добри доходи, за да се платят такива ренти.

-         Рапицата ли беше културата, която имаше най-добър пазар като цена тази година?

-         Не бих казал. В първия момент цената тръгна добре – между 850 и 900 лева за тон, а в момента е под 800 лева. Знаете, че през миналата година късно валя дъжд и развитието не беше добро. Средният добив не е онова, което беше предната година. Сега е под 300 килограма, а предната година беше 370-380 килограма от декар. Пшеницата също не е реализирана. Цената й в първия момент беше около 300 лева, след това се качи малко и сега пак рязко спадна. Който е успял да продаде на по-висока цена, предполагам, че е свършил добра работа.

-         Какво е качеството на продукцията тази година?

-         Тази година пшеницата определено е с много добри показатели, хлебна пшеница. Никой не взема проби, а направо се товари на корабите, което означава, че е с много добро качество. Слънчогледът е с много добра масленост. При царевицата пък се спестяват разходи за сушене.

-         Каква е оценката Ви за стопанската годината като цяло?

-         Това е една добра година за нашия район. Помним 2001 година, която бе най-лошата. Имало е по-лоши от тази, но и по-добри.

-         Как върви сеитбената кампания?

-         Бавно, няма смисъл да се бърза. За всеки, който е започнал да сее, целта е семето да е в земята. При евентуално преваляване от 10-20 литра на кв. метър, ще бъде добре. Всеки преценява кога трябва да засее, за да се развият културите в срок. В земеделието няма шаблони. Проблем има само с рапицата. Тя е почти пред провал. Ако не вали до 5-10 октомври, не се наемам да прогнозирам, но съществува голяма вероятност рапиците да измръзнат. Рискови са посевните с рапица.

-         Какви се очертава да бъдат рентите, които собствениците на земя ще получат тази година?

-         Очертава се да бъдат на равнището на миналата година – между 50 и 60 лева. Ако нещо се случи и се повишат цените, може и да са по-високи.

-         Ще има ли протести на земеделските производители в Добруджа?

-         Не може всеки ден да се протестира. Но, не може също така един човек да получава заплата за определена работа и да не я върши. Защото, ако земеделецът трябва да сее, да жъне, да тори, да пръска и прибира, и да плаща ренти и данъци, на един министър или на служителите в едно министерство работата им е да подреждат така нещата в нормативната уредба, че тези хора по-добре да си вършат работата. Щом някой получава заплата, че трябва да свърши точно определена работа, а не я върши, какво следва? Значи той не трябва да получава заплата. Но, в България не е така. Когато се наложи да протестираме, ние не го правим затова, че задължително искаме 100 процента да стане, така, както ние настояваме, а защото държавата трябва да има една рамка и да се знае през 2012 година колко лева ще бъде националното доплащане, което ще получат земеделците. Да се намали акцизът върху горивата, така, както е за всички европейски фермери. Виждаме, че е криза, че нещата не са сложени, както преди две години. Но, когато някой дава обещания и си поставя подписа под тях, той трябва да ги изпълнява. Щом не може, по-добре да не си слага подписа. Що се отнася до протестите – има Национална асоциация на зърнопроизводителите, която в определени моменти взема правилните решения, а в други – не толкова правилните. Знаете, че няма безгрешни хора. И на мен и моите колеги не ни се излиза всеки ден да протестираме, но когато няма кой да създаде тази рамка, явно трябва да излизаме на протести по-редовно. Последният път не излязохме, защото ние - Добруджанският съюз на зърнопроизводителите, бяхме против това да се саботира Добричкият панаир. Иначе поддържаме становището на НАЗ, че трябва да има рамка, която да се знае и правителството да изпълнява отстрана на министрите на финансите и на земеделието, както и ние да се съобразяваме с нея. НДТ