Съдебното производство е образувано по искова молба на „Ивестиционна компания” АД. Тя се аргументира с банкови плащания и договори за заем от 11.09.2006 г. и 02.10.2006 г. Дружеството твърди, че през 2006 г. е направило пет банкови превода на ответника по делото за 39 000 USD, 63 000 USD, 58 000 USD, 316 340 USD и 664 540,50 лв. През март 2007 г. „Джини – М” ЕООД превело в полза на ищеца две суми – 38 995 USD и 62 995 USD, но не е погасило другите задължения. Ответникът признава иска за 58 000 USD, но оспорва исковете за 316 340 USD и за 664 540,50 лв. Той признава, че двете суми били предмет на сключени между него и „Инвестиционна компания” на 11.09.2006 г. и 03.10.2006 г. договори за заем. Ответникът сключил контрактите като комисионер на трето лице по делото, затова предал сумите на „Креда Дивелопмънт.Ко” ЕООД. Това станало по силата на сключени комисионни договори между „Джини – М” ЕООД и „Креда Дивелопмънт.Ко” ЕООД. Последното дружество платило изцяло сумите по договорите за заем на дружеството на ищеца, което се установявало с две разписки. Ответникът настоява исковете да бъдат отхвърлени.

Съдебното производство било образувано през 2008 г. в Шуменския окръжен съд, но по възражения за подсъдност е изпратено в Софийски градски съд. В рамките на това производство като трето лице – помагач, е било конституирано „Креда Дивелопмънт.Ко” ЕООД, представлявано от управителя Румен Рачев. След неговата смърт, правата му са поети от управителя на „Джини – М” ЕООД Виржиния Рачева.

Съдът е приел за основателна признаваната от „Джини – М” ЕООД искова претенция на „Инвестиционна компания” АД за 58 000 USD. Съдът смята за недоказано, че ответникът „Джини – М” ЕООД е погасил задълженията за 316 340 USD и за  664 540,50 лв. към ищеца. Предвид заключенията по графологическите и счетоводните експертизи съдът намира, че представените писмени договори за заем от 11.09.2006 г. и 03.10.2006 г. между ищеца и ответника са неистински. Съдът възприема като обективно  заключението на вещите лица, че вероятно договорите носят подписа на Светослав Иванов. Но съдът намира, че подписите на заемодателя в тези договори не са на законния представител на „Инвестиционна компания” АД, тъй като контрактите не носят отпечатък от печат на ищеца, а в счетоводните записи не е отбелязано вписване на основание договори за заем от 11.09.2006 г. и 03.10.2006 г. На същите основания съдът приема, че и двата броя разписки за 316 340 USD и 664 540,50 лв., представени от „Джини – М” ЕООД по делото, не са истински.

С тези мотиви Окръжен съд – Добрич, приема, че заявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в цялост. Решението на Окръжен съд – Добрич, е обжалвано от „Джини – М” ЕООД пред Апелативен съд – Варна.