По рождение казачка, Авдотя се омъжила за сибиряк и се преместила в Ирса. Съпругът й се споминал години преди раждането на внучката Ирина. Съселяните вярвали, се причина за смъртта му бил лошият поглед на пришълката.

Щом Авдотя се появявала на улицата, съседите й бързо гледали да скрият всички домашни птици и животни.

Не можели да забравят как един ден казачката се скарала люто със своя приятелка в селото. Бабата на Ирина така изгледала ятото патици, които в този момент щъкали из двора на приятелката й, че повечето пернати до вечерта се гътнали.

За съселяните друга причина за смъртта им освен черните очи на Авдотя нямало.
Самата Ирина също до мозъка на костите си се бояла от властната си баба. Смятала, че нейният хладен и остър поглед буквално я пронизва, разгадавайки най-съкровените й мисли. Когато момичето навършило 13 години, Авдотя Ивановна се споминала.

За селските авторитети нямало съмнение - казачката се била убила сама. Нали помните как тя по цял ден седеше пред старото огледало, решейки дългите си коси, казвали убедено те.

След като се дипломирала като психолог, Ирина Цатурова започнала да изследва феномена на човешкия поглед. Така открила, че старата традиция преди екзекуцията на осъдените на смърт да бъдат завързвани очите възникнала поради опасения, че в състояние на афект погледът им, пълен с ненавист, може да погуби палача.

Твърди се, че тибетските монаси до съвършенство владеят техниката на физическо въздействие върху човек чрез поглед. Освен това само със своя взор те биха могли да преместват предмети, без да ги докосват, да спират тичащи хора и животни и даже да предизвикват огън.

В Александрия в Древния Египет съществувала каста от наемни убийци, които чрез силата на своя поглед можели да лишат човек от живот.

В хрониките на сицилианския град Месина от края на XIX в. се споменава за някакъв мистериозен мъж, който всявал страх у своите съграждани. Можел да убие с поглед тези, които не харесвал. Краят му дошъл, когато влязъл в магазин и се загледал дълго в огледалото. След минути получил апоплектичен удар. Нещо подобно на казачката Авдотя от Ирса...

Според любителите на мистерии още през Античността някои философи вярвали, че очите на всеки човек изпускат невидими лъчи.

В началото на II в. сл.Хр. римският историк Светоний разказва, че от взора на императорите Август и Тиберий струяло силно сияние.

Подобен ефект старите руски летописци забелязали при киевския княз Владимир, след като извършил историческото си дело. В края на Х в. той предприел покръстване на цялата Киевска Рус. На много православни светии се приписват умения да лекуват хора и да гонят демони само със силата на своя поглед.

Езотерици и последователи на учението агни-йога вярват, че от момента на възникване на материалния свят във всяко живо същество се съхранява искрица от първичния огън.
В зависимост от духовните стремления на човек тази искрица може да го подтиква към високи и благородни постъпки или да го изгаря в пламъците на низки страсти и желания. По тази причина погледът на определени хора има излъчване, за което на разговорен език се казва "урочасване". Калигула, Иван Грозни, Хитлер, Ленин и Сталин са притежавали тежък, омагьосващ поглед, който карал много хора да се чувстват зле.

Много трудно човек издържал погледа и на Григорий Распутин, прословутия монах и лечител, фаворит на последния руски император Николай II, разказват негови съвременници. Очите му пронизвали събеседника, можели даже да го хипнотизират.
Когато през нощта на 29 срещу 30 декември 1916 г. заговорниците, участвали в убийството на Распутин, се надвесили над вече бездиханното му тяло в Санкт Петербург, внезапно той отворил очи, разказва по-късно княз Феликс Юсупов, един от съзаклятниците. Убийците изтръпнали от взора на жертвата си, озарен от кървавочервен блясък. Юсупов първи се съвзел и изстрелял още един куршум в оживелия мъртвец.

През 1923 г. съветският учен Бернард Кажински, който изследвал биологическите радиовръзки, публикувал своята хипотеза, че човешките очи могат да излъчват в пространството електромагнитни вълни с особена честота.

Учени от един от институтите на сибирския филиал на Академията на науките на бившия СССР през 1989 г. провели необичаен за онези времена експеримент. Целта му била да изпитат паранормалните способности на известната тогава сибирска лечителка Анна Лохаткина.

Експертите помолили Лохаткина да се опита със силата на своя поглед да въздейства на лазерен лъч, минаващ през кух цилиндър. След няколко минути вътрешността на цилиндъра се изпълнила със сив дим, а малко по-късно лазерният лъч изчезнал. В този миг уредът, следящ състоянието на очите на лечителката, регистрирал изключително кратко разширение на нейните зеници до максимален размер.

След години изследвания и проучване на документални материали психоложката Ирина Цатурова стигнала до извода, че именно зениците придават на човешкия поглед особена, почти магнетична сила. Даже при слаб или болен индивид зениците се разширяват значително в моменти на опасност или силно емоционално напрежение. Това свидетелства за кратковременно освобождаване на голямо количество резервна енергия.

Врачките и магьосниците, които владеят методите на хипноза и урочасване, отдавна са наясно, че зениците са главният канал за предаване на енергия.

Човешкият поглед е способен не само да предизвиква определено впечатление у околните. Той може да оказва както благотворно влияние, така и да причинява страшни, непоправими злини. http://www.24chasa.bg