Необичайно горещото лято тази година доведе със себе си жега и на
хранителните пазари. Реколтата на основните зърнени и маслодайни култури
почти навсякъде в Северното полукълбо пострада значително от лошите
климатични условия.
По-ниски добиви спрямо миналата година и спрямо прогнозите за тази
има при всички основни култури в големите страни-износителки – на
пшеница (Русия, Украйна, Казахстан), царевица (САЩ и Украйна), соя
(САЩ), слънчоглед (черноморския регион). С изключение на пшеницата, състоянието на другите основни култури е значително влошено и в България.
Индексът на цените на храните на Световната организация по прехрана и
земеделие (FAO) се повиши през летните месеци и се доближи на 14 пункта
от историческия си връх през 2011 г.
Поскъпването при основните земеделски култури е факт от два месеца
насам. То все още не се е прехвърлило по веригата до крайния потребител,
освен при брашното и хляба. Основните въпроси, на които се опитват да
отговорят икономистите през последните седмици са кога потребителите ще
усетят поскъпването, с колко процента ще бъде то и колко дълъг ще е
периодът с по-скъпи храни.
Кога ще се усети поскъпването?
При хляба и хлебните изделия наблюдаваме плавно поскъпване през
последните 5-6 седмици. Що се отнася до пилешкото, например, средната
продължителност на отглеждане на един бройлер от яйце до птица, готова
за клане е 11 седмици, но реално промяна в крайната цена за потребител
на пилешко месо би отнела над два пъти повече време. При свинете този
период е около година и половина. Данни за САЩ обаче, показват, че
поскъпването при свинското месо след последното рязко покачване на
цените на фуража през 2006-2007 г. е отнело близо три години.
За ЕС подобни оценки липсват, но времеви лаг между 1,5 и 3 години
може да бъде приет за приемлив, като се има предвид, че около ¾ от
свинското месо в България е от внос. Що се отнася до телешкото, периодът
е между две и три години. Ако месопроизводителите обаче прибегнат до
унищожаване на стадата си, заради скъпите фуражи, в краткосрочен план
това може да доведе до понижаване на цените на месото заради
свръх-предлагане и до по-сериозно увеличение в дългосрочен план.
Колко ще е поскъпването?
Трудно е да се каже с какъв процент ще поскъпнат крайните цени за
потребителите. Това зависи от множество фактори (местна конкуренция,
значение на вноса, поскъпване/поевтиняване на други фактори на
производството като енергоносители, регулации, цена на труда).
Тук е важно да отбележим, че динамиката на цените на основни
селскостопански стоки не се прехвърля автоматично и със същия процент
върху крайните цени, които плащаме в магазина. Долната графика за ЕС-27
ясно показва, че в края на веригата производител-преработвател-търговец
резките промени в цените до голяма степен биват смекчавани. Т.е. ако
основните изходни суровини поскъпват рязко, то нарастването на крайните
цени е значително по-слабо. Съответно при рязко намаление на изкупните
цени, поевтиняването в търговската мрежа е по-слабо.
Източник: Евростат
* Включени са данни за следните
категории храни: хляб и зърнени, месо (телешко, свинско, пилешко),
мляко, млечни произведения и яйца, мазнини и др.
Макар и с не такава сила, същото важи и
за България, където ценовите промени за крайния потребител също биват
смекчени на изхода на веригата. От графиката също така е видно, че
увеличаване/намаляване на общото ценово равнище при храните се усеща при
крайния потребител с минимум 6 месеца лаг.