Нов научен труд, наречен \"Мис Привлекателност - имат ли красивите хора също толкова красив характер и ценности?\" и публикуван в изданието Psychological Science твърди, че красотата и характерът са много по-взаимно изключващи се, отколкото сме смятали преди.
Изследователите Лихи Сегал-Каспи и Соня Рокас от Open University, Великобритания и Лилак Сагив от Израелския университет в Йерусалим изследват дали фразата \"всичко красиво е добро\" важи и в действителността.
Хипотезата на учените е, че една красива жена би била възприемана и като по- \"приятна, екстровертна, добросъвестна, отворена към нови изживявания и емоционално стабилна\".
До известна степен това се оказва истина
Ала когато същите тези красиви жени били помолени да попълнят тестове за самооценка, изследващи споменатите личностни характеристики, изследователите открили, че най-красивите жени също са и тези \"с най-голяма склонност да подкрепят ценности, свръзани с конформизъм, подчинение на социалните очаквания и самоизтъкване\".
Преведено на разбираем език това откритие означава: колкото по-красив според общоприетите стандарти е човек, толкова е по-голяма вероятността той да бъде посредствен и обикновен. Като цяло, учените обясняват това явление с разделение на възприятията, което ще рече, че често хората погрешно приписват положителни характеристики на индивиди, които изглеждат по-привлекателни и красиви.
Красотата носи със себе си стремеж да се вписваш в очакванията на другите
Изследването е било проведено сред 118 студенти, които се разпределят в две групи, изпълнявайки ролите на \"съдии\" и \"мишени\". Учените са формулирали разлика между прояви на характера и ценности, като действително се оказва, че първите се асоциират много по-силно с красивия външен вид.
Съдиите в изследването са асоциирали с красотата едва една от цели 10 предварително зададени ценностни схеми. \"Респондентите смятат, че привлекателните жени са по-склонни да ценят постиженията от по-невзрачните дами\", гласи един от изводите в изследването.
Въпреки това, безспорно най-интересната част от изследването е тази, в която \"мишените\" сами описват личните си характеристики и ценности.
Присъщият на красотата конформизъм и идолопоклонничеството пред формата
Daily Telegraph коментира констатациите от това проучване със статия, озаглавена: \"Защо красотата рядко си струва,\" в която авторът Стефън Бейли твърди, че \"красотата е конформистка конспирация. Сред конспираторите са модната, козметичната и филмовата индустрии, които едногласово напяват едно и също безмозъчно идолопоклонничество към абстрактната форма.
Конспираторите твърдят, че мъжете и жените в днешно време трябва да бъдат гладки, без гънки и мазнини, с красив тен и с изключение на главата, веждите и миглите - напълно обезкосмени. Или с други думи - безупречно еднообразни\".
Безспорно е лесно да мразим всички повърхностни неща и да сочим обвинително обществото, което е създало това дълбоко вкоренено предубеждение срещу грозотата.
Разбира се, това проучване едва ли ще промени особено възприятията на хората
Междувременно обаче, може би е редно да се обърнем към част от въпросите, които останаха без отговор след това изследване: Дали привлекателните хора усещат себе си по този начин вътрешно, или това е под въздействието на външната среда? Когато хората предприемат стъпки към промяна на външния си вид, това отразява ли се на техните личностни характеристики и ценности? http://www.webcafe.bg