В Талмуда се казва: „Във Вавилон няма прокажени и страдащи от гнойни рани, защото там хората ядат червено цвекло, пият мед и се мият във водите на Ефрат”. Древните хора високо ценяли дарът на природата, не толкова като храна, а по-скоро като лекарство. Първите научили се да отглеждат този кореноплоден зеленчук са персите, а след тях и римляните.
В Европа ядяли листата му, а в Азия – корените. Листата се използвали предимно за салати и супи. Те са не по-малко полезни от самото цвекло, тъй като съдържат много каротин, както и фолиева киселина. Лекарите от древността смятали червения кореноплод за великолепно средство срещу малокръвие, треска и болести на стомашно-чревния тракт.
Съдържа захари – глюкоза, фруктоза и захароза; oрганични киселини – лимонена, яблъчна, оксалова; протеини; витамини В, B1, В2, С, Р, РР; каротиноиди, пантотенова, фолиева киселина; пектин, пигменти; фибри, аминокиселини, микроелементи и т.н. Особена ценност на това растение му придава витаминът на младостта (Р) който повишава еластичността на кръвоносните съдове, препятства атеросклерозата и вътрешните кръвоизливи. Благодарение на него, консумиращите често червено цвекло дълго запазват свежестта на лицето си. По съдържание на желязо червеното цвекло отстъпва само пред чесъна, а по съдържание на йод превъзхожда много растения. Съотношението между натрия и калция в него е уникално (10:1), което подпомага разтворимостта на калция и извеждането на неговия излишък от организма.
Като лечебно средство, червеното цвекло се смята, че спомага за укрепването на стомашно-чревния тракт и черния дроб. Установено е, че фибрите, яблъчната, лимонената и оксаловата киселина, които се съдържат в него, засилват перисталтиката на червата и са необходими при хроничен запек, нарушения в храносмилането и болести на черния дроб. Всеки ден трябва да се консумират по 100-150 г варено червено цвекло.
Също така прочиства организма. Това е факт, благодарение на пектиновите вещества в червеното цвекло, които неутрализират токсичните продукти, образуващи се в стомашно-чревния тракт. Те защитават организма от въздействието на радиоактивни и тежки метали, извеждат холестерина от кръвта и препятстват развитието на вредни микроорганизми в стомашно-чревния тракт.
Взема участие в кръвотворенето. Микроелементът кобалт се използва от организма за синтеза на витамин В, а последният заедно с фолиевата киселина участва в образуването на еритроцитите. Органичното вещество бетаинът активно участва в белтъчната обмяна и укрепва капилярите, намалява равнището на холестерола в кръвта.
Антистресово лекарство. Магнезият в червеното цвекло успокоява нервната система. Найдобре е да се изпива по 1 чаша пресен сок от червено цвекло с 1 ч.л. мед 3-4 пъти на ден в продължение на 10 дни.
Спира развитието на рака. Кашица от сурови кореноплоди се препоръчва да се поставя към ракови образувания, както и за туширане на зъбобола. След 2-4-седмично лечение настъпват признаци на подобрение на общото състояние, понижаване на телесната температура, покачване на телесното тегло, подобряване състава на кръвта.Научни изследвания са доказали, че върху раковите клетки въздействат актоцианите – оцветяващи съединения от групата на растителните феноли. Актоцианите на черницата, черния касис, черния бъз, червеното вино, жълтия кантарион са способни да спират развитието на раковите клетки. Но червеното цвекло, както са доказали експериментите, действа 8 пъти по-ефективно. Впрочем отделените в чист вид актоциани не притежават лечебно действие. Такова действие няма и вареното цвекло, както и вареният сок от него.