Първият договор за финансово подпомагане по Стратегията за местно икономическо развитие на община Добричка, която се реализира от МИГ Добричка, бе подписан  на 2 юли. Той е по мярка 121 Модернизиране нa земеделските стопанства. Проектът е на „Ризови-64-65” ООД, с. Стефаново, община Добричка, и предвижда изграждане на склад за съхранение на селскостопанска продукция. Дружеството развива своята дейност в сектор „растениевъдство”, като планираната инвестиция от 119 981,11 лева ще повиши конкурентоспособността му и ще му помогне да реализира по-успешно продукцията си на пазара. Договорът бе подписан от председателя на МИГ Добричка Петко Петков и Шенол Ризов – управител на „Ризови-64-65” ООД. Третата страна по договора е ДФ „Земеделие”, представляван от изпълнителния директор Румен Порожанов. Разговаряхме с Айри Ризов – един от синовете на Шенол, който заедно с брат си сега се занимава основно с дейността на семейната фирма.

-      Г-н Ризов, представете се за читателите ни!

-      Аз съм на 29 години, а със земеделие се занимаваме от около 20 години, тъй като фирмата ни е семейна. Магистър съм по растителна защита от университета в Пловдив, студент съм на министър Димитър Греков. След като завърших през 2010 година, управлявам фирмата, заедно с брат ми и баща ми. Занимавам се със земеделие от малък.

-      Колко земя обработвате?

-      Обработваме около 4200 декара в землищата на Стефаново, Соколник, Богдан, Бранище, Славеево, Пчелино. Сеем пшеница, царевица, слънчоглед и, в зависимост от годината, рапица. Миналата есен беше суха и не сме сели рапица.

-      Каква е структурата на стопанството, какви сортове и хибриди използвате?

-      По-голяма част от площите ни са заети от зърнено-житни култури. Тази година стана така, че слънчогледът е почти колкото пшеницата, тъй като това наложи сеитбооборотът. Така, тази година най-голяма част от площите ни са с пшеница, следва слънчогледът и най-малко е царевицата. Ечемик не сеем. При пшеницата сеем предимно българския сорт Енола. Пробвали сме и с други сортове. Имало е години, когато сме сели по-големи площи с австрийски и френски сортове, но те не са толкова устойчиви на климатичните условия в нашия регион. Възможно е да се получи измръзване, не са лесно приспособими. Преди сеехме и друг сорт на Добруджанския  земеделски институт – Милена, наред с Енола. Имаме намерение да сеем и сортове на LG. Слънчоглед сеем предимно на Синджента и Мосад Семанс. Вече трета-четвърта година много добре се представят в нашия регион. При царевицата сеем KWS и Пионер.

-      Какъв е машинно-тракторният Ви парк?

-      Постоянно се стараем да го обновяваме. През миналата година участвахме по програма за енергийна ефективност на Европейската банка за възстановяване и развитие. По нея купихме нов трактор и плуг. Другата ни техника е трактор Беларус, МТЗ-та, комбайн Ню Холанд. Те са сравнително запазени, закупувани са със собствени средства.

-      - Г-н Ризов, първият сключен договор за финансиране чрез Местната инициативна група Добричка е именно с „Ризови 65-64” ООД с. Стефаново. Какво предвижда договорът, какво предстои?

-      По проекта предстои изграждане на склад за съхранение на селскостопанска продукция. За целта ще се използва стара постройка, а непосредствено до нея ще се изгради и нова с по-голям обем. Складът е с обем 700 куб. метра вътрешно пространство. Предвиждаме вместимостта му да е за 600-700 тона продукция. Имаме намерение да бъде изграден в рамките на три месеца. Да се надяваме, че, когато ожънем царевицата, ще има къде да я съхраняваме. При подготовката на проекта получихме сериозна подкрепа и помощ от екипа на МИГ Добричка.

-      Това ли са първите проекти, които реализирате – по енергийна ефективност и новият – чрез МИГ Добричка? Кандидатствали ли сте с други проекти и имате ли намерение да продължите да търсите финансиране по европейски програми?

-      Да, това са първите ни проекти.

-      Какъв е екипът на фирмата?

-      Ние тримата – аз, брат ми и баща ми. Майка ми също много помага за пълноценната работа на фирмата, за осигуряването на храната. Имаме и трима механизатори, един от които е на моята възраст, а другите двама са на средна възраст.

-      Как виждате занапред развитието на фирмата?

-      Бихме искали, ако финансите ни позволяват, да закупуваме повече земеделска земя. Нашата цел не е да разширяваме площите, а възможно повече да ги правим собствени. Сега около 20-30 на сто от земите, които обработваме, са наши. Останалите са под наем. Основната причина е, че високите ренти, които се дават в региона, се отразяват много сериозно на финансовите резултати. Миналата година дадохме рента от 80 лева за декар. Такава бе рентата за нашия район. Ние частните земеделски производители се съобразяваме с рентата, която земеделската кооперация в село Стефаново дава.

-      Има ли пазар на земята в момента или е в застой поради високите цени?

-      Още е така. Последните сделки, които сме правили, са били на цени от порядъка на 1200-1300 лева за декар. Това е много ненормално, защото, ако се вземе средна рента 70 лева на декар, трябва да работиш 15 години, за да се избие цената на земята.  Последната сделка, за която чухме в нашия регион, е 1400 лева за декар. Говорим за земя трета категория. Затова искаме по възможност да направим така, че повече земя да е наша. Целта ни е оптимизиране на процеса, за да можем земята, с която разполагаме, да я отглеждаме по всички норми на доброто земеделие.

-      Какви торове използвате? Спазвате ли правилата за добро земеделие?

-      Спазваме ги много точно, тъй като аз съм и агроном. Всичко това се отразява – когато сеитбооборотът, торовете не са подходящи, се отразява и на добива. Затова при нас всичко стриктно се следи, водят се дневници за подхранването, за вложените фунгициди, хербициди, инсектициди.  

-      За Вас лично какво е земеделието?

-      За мен е начин на живот. Още от малък – на 12-13 години, се качих на трактор. Дядо ми ме научи. Израснал съм в полето и не мога без него, без земеделието.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА