За това
е категоричен 29-годишният земеделски производител Айри Ризов, който работи в
семейната ферма в село Стефаново
Първият
договор за финансово подпомагане по Стратегията за местно икономическо развитие
на община Добричка, която се реализира от МИГ Добричка, бе подписанна 2 юли. Той е по мярка 121 Модернизиране нa земеделските стопанства. Проектът е на „Ризови-64-65”
ООД, с. Стефаново, община Добричка, и предвижда изграждане на склад за
съхранение на селскостопанска продукция. Дружеството развива своята дейност в
сектор „растениевъдство”, като планираната инвестиция от 119 981,11 лева ще
повиши конкурентоспособността му и ще му помогне да реализира по-успешно
продукцията си на пазара.Договорът
бе подписан от председателя на МИГ Добричка Петко Петков и Шенол Ризов –
управител на „Ризови-64-65” ООД. Третата страна по договора е ДФ „Земеделие”,
представляван от изпълнителния директор Румен Порожанов.Разговаряхме
с Айри Ризов – един от синовете на Шенол, който заеднос
брат си сега се занимава основно с дейността на семейната фирма.
-Г-н Ризов, представете се за читателите ни!
-Аз
съм на 29 години, а със земеделие се занимаваме от около 20 години, тъй като
фирмата ни е семейна. Магистър съм по растителна защита от университета в
Пловдив, студент съм на министър Димитър Греков. След като завърших през 2010
година, управлявам фирмата, заедно с брат ми и баща ми. Занимавам се със
земеделие от малък.
-Колко земя обработвате?
-Обработваме
около 4200 декара в землищата на Стефаново, Соколник, Богдан, Бранище,
Славеево, Пчелино. Сеем пшеница, царевица, слънчоглед и, в зависимост от
годината, рапица. Миналата есен беше суха и не сме сели рапица.
-Каква е структурата
на стопанството, какви сортове и хибриди използвате?
-По-голяма
част от площите ни са заети от зърнено-житни култури. Тази година стана така,
че слънчогледът е почти колкото пшеницата, тъй като това наложи сеитбооборотът.
Така, тази година най-голяма част от площите ни са с пшеница, следва
слънчогледът и най-малко е царевицата. Ечемик не сеем. При пшеницата сеем
предимно българския сорт Енола. Пробвали сме и с други сортове. Имало е години,
когато сме сели по-големи площи с австрийски и френски сортове, но те не са
толкова устойчиви на климатичните условия в нашия регион. Възможно е да се
получи измръзване, не са лесно приспособими. Преди сеехме и друг сорт на
Добруджанскияземеделски институт –
Милена, наред с Енола. Имаме намерение да сеем и сортове на LG.
Слънчоглед сеем предимно на Синджента и Мосад Семанс. Вече трета-четвърта
година много добре се представят в нашия регион. При царевицата сеем KWSи
Пионер.
-Какъв е машинно-тракторният Ви парк?
-Постоянно
се стараем да го обновяваме. През миналата година участвахме по програма за
енергийна ефективност на Европейската банка за възстановяване и развитие. По
нея купихме нов трактор и плуг. Другата ни техника е трактор Беларус, МТЗ-та,
комбайн Ню Холанд. Те са сравнително запазени, закупувани са със собствени
средства.
-- Г-н Ризов, първият сключен договор за финансиране чрез
Местната инициативна група Добричка е именно с „Ризови 65-64” ООД с. Стефаново.
Какво предвижда договорът, какво предстои?
-По
проекта предстои изграждане на склад за съхранение на селскостопанска продукция.
За целта ще се използва стара постройка, а непосредствено до нея ще се изгради
и нова с по-голям обем. Складът е с обем 700 куб. метра вътрешно пространство.
Предвиждаме вместимостта му да е за 600-700 тона продукция. Имаме намерение да бъде
изграден в рамките на три месеца. Да се надяваме, че, когато ожънем царевицата,
ще има къде да я съхраняваме. При подготовката на проекта получихме сериозна подкрепа
и помощ от екипа на МИГ Добричка.
-Това ли са първите проекти, които реализирате – по
енергийна ефективност и новият – чрез МИГ Добричка? Кандидатствали ли сте с
други проекти и имате ли намерение да продължите да търсите финансиране по
европейски програми?
-Да,
това са първите ни проекти.
-Какъв е екипът на фирмата?
-Ние
тримата – аз, брат ми и баща ми. Майка ми също много помага за пълноценната
работа на фирмата, за осигуряването на храната. Имаме и трима механизатори,
един от които е на моята възраст, а другите двама са на средна възраст.
-Как виждате занапред развитието на фирмата?
-Бихме
искали, ако финансите ни позволяват, да закупуваме повече земеделска земя.
Нашата цел не е да разширяваме площите, а възможно повече да ги правим собствени.
Сега около 20-30 на сто от земите, които обработваме, са наши. Останалите са
под наем. Основната причина е, че високите ренти, които се дават в региона, се
отразяват много сериозно на финансовите резултати. Миналата година дадохме
рента от 80 лева за декар. Такава бе рентата за нашия район. Ние частните
земеделски производители се съобразяваме с рентата, която земеделската
кооперация в село Стефаново дава.
-Има ли пазар на земята в момента или е в застой поради
високите цени?
-Още
е така. Последните сделки, които сме правили, са били на цени от порядъка на
1200-1300 лева за декар. Това е много ненормално, защото, ако се вземе средна
рента 70 лева на декар, трябва да работиш 15 години, за да се избие цената на
земята.Последната сделка, за която
чухме в нашия регион, е 1400 лева за декар. Говорим за земя трета категория.
Затова искаме по възможност да направим така, че повече земя да е наша. Целта
ни е оптимизиране на процеса, за да можем земята, с която разполагаме, да я
отглеждаме по всички норми на доброто земеделие.
-Какви торове използвате? Спазвате ли правилата за добро
земеделие?
-Спазваме
ги много точно, тъй като аз съм и агроном. Всичко това се отразява – когато
сеитбооборотът, торовете не са подходящи, се отразява и на добива. Затова при
нас всичко стриктно се следи, водят се дневници за подхранването, за вложените
фунгициди, хербициди, инсектициди.
-За Вас лично какво е земеделието?
-За
мен е начин на живот. Още от малък – на 12-13 години, се качих на трактор. Дядо
ми ме научи. Израснал съм в полето и не мога без него, без земеделието.