ДВА ЛАПИДАРИУМА ПОКАЗВАТ ПОД ОТКРИТО НЕБЕ ЧАСТ ОТ НАСЛЕДСТВОТО НА ДОБРУДЖА
2013-08-15 @ 13:42 EEST
Два
лапидариума изградиха съвместно Регионалният исторически музей и общината в
Добрич. Директорът на РИМ-Добрич, Костадин Костадинов разказа, че
в тях се показва културно-историческото наследство на Добруджа. „Вярно е, че
спрямо други краища на страната Добруджа не е толкова богата на археологически
находки, но и тук има изобилие от исторически ценности, някои от които –
уникални за страната” – казва Костадинов. Идеята на двете институции е
историята да бъде досттъпна за всеки и архелогическите находки да привлекат
повече посетители в Добрич.
Костадинов добавя, че и в миналото, и днес всъщност
Добрич е най-големият град в Добруджа – и северна, и южна. Сред ценните
открития на историци и археолози той посочва римската баня в града,
ранно-християнска базилика, която еическитев раойна на днешната стоматологична поликлиника, както и множество
жилища от различни исторически епохи, които днес се намират в района на лозята
на града, казва Костадинов. Сред значимите обекти на територията на областта е
крепостта Залдапа, която е на територията на община Крушари, която е възникнала
от тракийско време, била е римска крепост и после византийска, като накрая е
била унищожена в началото на 7 в., като това е бил
най-големия град в древна Добруджа. Костадинов добавя, че именно тази крепост е
мечтата на археолога, защото не е подробно разработвана, но пък заради това е
обект на иманярски набези, които търсейки златни монети, рушат голяма част от
керамиката, която се открива там, пътна инфраструктура и римски пътища и
множество други артефакти.
Думата лапидариум е с латински произход и означава място,
където са подредени каменни археологически артефакти. Единият от двата музея
под открито небе е разположен пред входа на археологическия музей, а другият –
срещу общината. В тях са поставени археологически ценности, открити на
територията на областта върху модулни кашпи,които ще бъдат оформени с подходяща зеленина, след като самите обекти
бъдат добре укрепени. Целият ансамбъл ще бъде изолиран от околното пространство
със зелена колонада и пана, покрити с влечаща растителност. Предвидени са също
места за сядане, идентификационни табели, както инасочено осветление, което ще допълва музея
на открито във вечерните часове.
В
лапидариума срещу общината, където се извършва в момента укрепването
на обектите, ще
бъдат представени 12 археологически артефакта, открити през последните 50
години при археологически проучвания на територията на област
Добрич. Общата им хронология е ІІІ–ІІ хил. пр. Хр. – ІХ в. сл. Хр., като по
голяма част от тях датират от епохата на Античността и Средновековието. Сред изложените находки са мраморни римски милиарни (крайпътни) колониот селата
Алцек и Оногур с надписи на латински език. Тези милиарни
камъни в античността са играли ролята на съвременните информационни табели по
магистралите, от които добиваме представа както за посоката на движение, така и
за оставащото разстояние до крайната ни точка на пътуването. В древната римска
империя многолюдното население и войска са се ориентирали именно по такива
камъни. Като любопитна подробност Костадинов посочва, че единият от двата
милиарни камъка, открити в Добруджа и изложен сега, е от времето на първия
тракийски император на Рим Максимин Тракиец, който е управлявал между 235-238
г. пр. Н. Той е бил един от първите войнишки императори, като камъкът е открит
близо до тервелското село Оногур, където и днес личи стар римски път. Сред
обектите е и антична ара (по-малък олтар за
жертвоприношение) с латински надпис от с. Коларци, антропоморфна стела
(каменна баба) от могилния некропол в селоПлачи дол, три средновековни жертвеника, каменна база (пиедистал) от
статуя с латински надпис, надгробни паметници и два късноантични мраморни
архитрава (каменни греди в основата на фронтона или над врата).
В двата лапидариума са показани каменни артефакти и от
крепостите Адина и Палматис, открити в Добричко, както и крепостта Св. Кирил.
Любопитна находка в лапидариума пред археологическия музей в етнографски
комплекс „Стария Добрич” е базалтова колона, която преди около месец историците
пренесоха в двора на музея. Самата колона е около 3 т. „Там се намира и една
колона, открита в семо Абрит, на която има надпис с прабългарски руни, който
още не е разчетен от специалисти. Върхунея има и един интересен знак, който някои наричат знака на рода Дуло,
други – знака на Тангра, така нареченият ипсилон сдвете хасти, който всъщност е бил знакът на
слънцето в религията на прабългарите” – разказва още Костадинов.
Тъй като Добруджа е била и винаги се свързва със
земеделие, не липсват и такива артефакти. В „Стария Добрич” са изложени два
големи долиума – това са антични съдове за съхранение на жито и зърнени
култури.
Идеята е да се намери решение на един стар проблем на
добричкия музей – липсата на сграда, тогава Костадинов заявява, че ще може на
жителите и гостите на града да бъде показана много по-голяма част от богатото
наследство на културната институция. „Факт е, че нашият музей в Добрич е
единственият регионален исторически музей в страната, който няма собствена
сграда. Ние имаме множество сгради, които са пръснати в града, като площта в
тях е малка и не позволява да бъде подредена голяма експозиция” – добавя
Костадинов. Той добавя,че като ръководител си е поставил това като основна
задача. НДТ