В тайната българска сметка №4536281560-27 има два пъти повече пари, отколкото притежава Бил Гейтс
2014-05-10 @ 10:27 EEST
От понеделник в книжарниците се появи новата книга на разследващия журналист Григор Лилов „ПОЛИТИЦИТЕ: ПАРИТЕ! МРЪСНИТЕ ИМ ТАЙНИ!” Интервю на Стойко Стоянов с автора на книгата
- Г-н Лилов, как най-богатите българи в годините на прехода се оказаха политиците? Може ли без политическа власт в България да се прави бизнес и да се печелят пари?
- Ще отговоря първо с една аналогия. При Живков връзките уреждаха бита – т.е. заобикалянето на правилата, днес на тяхно място е рушветът и корупцията. Мисълта ми е, че те са смазочното масло на един ръждясал механизъм, без което разпадът му ще е незабавен. Според мен България е неототалитарна държава. Този феномен засега не е изследван от науката – пригаждането и вулгаризирането на демокрацията като средство за запазване на власт и привилегии. В политологията съществува понятието за комунизма като съвременна форма на монархията. В тази плоскост би трябвало да го има и разбирането на постсоциалистическия период – прехода, като модерна проява на ранния феодализъм. Е, вместо генерален секретар на компартията като крал-слънце, сега си имаме демократични политици като феодали, които чрез своите подчинени „рицари” – от обществото до бизнеса, воюват помежду си кой и колко да държи от територията на страната, населението и пространствата на бизнеса. За мен този механизъм обяснява и разпадането на държавността у нас, което днес го виждаме всички. Втората причина е в икономическия модел. Сбърканият модел на приватизация и недопускането на чуждия капитал в първите години на прехода концентрира активите на страната в подставени лица. Но те не умееха да я управляват и развиват. Това доведе до деиндустриализация. Деиндустриализацията от своя страна създаде като алтернатива на финансовите натрупвания мафиите и сивата икономика. Следствието е, че централизираната икономика се запази като най-едър, могъщ и практически единствен предприемач – вкл. чрез властовите функции, законовите механизми и обществените поръчки, които правителствата и политическата каста притежават. Би могло да се каже, макар и условно, че живеем в някаква уродлива реабилитация на социализма. Следователно бизнесът не може да не е нейна производна величина.
- Фокусирал сте вниманието си в разследването върху 20 известни лица, как ги подбрахте, може ли да се разглеждат като преплетени части от някаква политическа мафия?
- Тези двайсетина семейства и лица са колкото символите, толкова и драматурзите на сбъркания ни преход. Отговорността им за случилото се и неслучилото се дотук е огромна, и това беше водещият критерий. Всъщност питайки, вие сте дали отговорът на въпроса – те са от най-видните представители на политическата мафия. Колкото се борят помежду си, толкова си и сътрудничат в поддържането на модела у нас. Ситуацията в България поразително прилича на онази в Италия. Там операция „Чисти ръце” засегна около 5 000 души. Бяха заведени дела срещу 8 бивши премиери, 619 депутати бяха разследвани, а 321 станаха клиенти на Темида. 460 политици бяха осъдени ефективно – на затвор, вкл. 7 бивши премиери. Целият властови модел, изграден на противоборството между социалисти и християндемократи рухна, а най-видните им представители, макар и противници на политическата сцена, се оказаха членове на голямото семейство на мафията. Разликата с България – единствено в мащабите на семейството, понеже сме само 7 милиона. - Колко са парите в банкова сметка № 4536281560-27, от нея ли ще бъде изстрелян смъртоносният куршум, кого ще порази?
- В цитираната от мен банкова сметка има почти два пъти повече пари, отколкото притежава супермилиардерът Бил Гейтс, сочен като най-богатия на планетата. От тази сметка се захранват политическите възходи като този на Бойко Борисов. Те са донорите за бизнесимпериите – например на приятелката му-банкерка Цветелина Бориславова. Но както съм писал, подобни авоари освен да даряват богатства, умеят да изпращат и неочаквани гостенки като смъртта – според времето, необходимостта и (не)полезността на лицата. Подобна сметка направи Луканов супермогъщ, същата сметка го командирова завинаги в отвъдното. № 4536281560-27 е онова, което наричан истинската тъкан на нашия преход – разследваните от мен нейни тайни са секретите на политическите и бизнскариери в България.
- Кой е всъщност Сокола, след като твърдите, че не е турчин, българин и ром?
- Нека да запазя тази тайна за читателите на книгата. Аз самият бях изненадан от резултатите от разследването ми. Защото се оказа, че дори Държавна сигурност, която го е вербувала, не е съвсем наясно за него и родословието му. Но по-важният въпрос е кой е той сега? Сигурното е, че макар и с български паспорт, Доган работи срещу националните интереси. Това не е скандалът – сензацията е, че не защищава турските, какъвто е популярният мит! Основно представлява руските, както твърдя от години, а от петилетка насам – и други, които са особено взривоопасни.
- Имаше само догадки, но вие твърдите с категоричност, че е имало тайна среща между Симеон и Живков през далечната 1981 г. в Пловдив, какво са договорили?
- „Ние имаме и друг национален резерв (освен валутния), който аз винаги старателно съм пазил, но Луканов е на път и него да пропилее безотговорно”. Цитатът е признание на Тодор Живков. Става дума за Симеон от Мадрид, както Генсекът нарича бившия цар. Самият факт на среща помежду им в онези години е сензационен. Както и развитието на тази история във времето. Сензационни са и детайлите около това, не знам как да го нарека – опипване, познанство, дори приятелство може би? За какво може да е ставало дума между тях двамата – между емигрант и номенклатурен владетел, между аристократична издънка и селянин по произход, между цар и болшевик? По-добре е читателите сами да си направят извода, аз съм дал фактите.
- За Румен Овчаров се знае, че е свързван с енергийната мафия и нейните лобита, но вие за първи път говорите за няколко трупа около този политик, чии са, как са повлияли на банковите му сметки?
- Вижте, около почти всички от политиците ни има трупове. И не става дума само за Бойко Борисов, както обикновено се счита. Когато сложни многоходови политически комбинации завършват с огромен международен гаф, дори запазен в тайна, обикновено се посипват трупове. Такъв е случаят покрай Румен Овчаров, но такива драми се срещат и при премиерите ни. Дори и при най-неподозираните като имена. В тази книга съм маркирал няколко подобни истории. А който се интересува по-подробно от ставалото зад кулисите, извън светлината на прожекторите, му препоръчвам да разлисти том 2 на „Тайните на големите играчи”. Там например съм разследвал в детайли низ от смърти покрай управленията на Иван Костов, Сергей Станишев, връзките с Алексей Петров-Трактора и Маджо.
- Книгата ви е своеобразна информационна бомба – разкривате с какво е закърмен Командира под петолъчките на Кремъл, какво има в скритата папка от досието „Гоце” и връзките му с банка „Amwal”, вадите на бял свят атентат покрай Моника и Сергей, показвате политически аутсайдери като Яне Янев и Волен Сидеров в „клуба” на най-богатите, на какви тайни се крепят парите им, познаваме ли политиците си?
- Сипете въпрос след въпрос – за миската Моника и олигарха Станишев, за премиера Орешарски и връзката му с мафиотите братя Галеви, за всички тях. Няма как да отговоря – невъзможно е да се преразкажат над 400 страници в само няколкото от едно интервю. Основното обаче е, че въобще не познаваме политиците – с истинските им, а не с измислените им биографии, с авоарите им, а не с извадените на показ няколко апартамента, които всъщност прикриват многомилионните им състояния. А така демокрацията се превръща във фарс – гласуваме за Иван, който всъщност е Петър, а понякога, както е при Христо Бисеров, дори и това обстоятелство е спорно. Пускаме бюлетината си в урната заради думите им, но не знаем делата им, заради които всъщност би трябвало да даваме или отказваме доверието си. Това е целта на книгата – знай истината, за да решаваш с гласа си.
- Защо край всички богати политици витаят куршуми, трупове, атентати, кръв, мутри, възможно ли е правенето на пари и политика по друг начин? И има ли шанс мръсните пари на вашите герои да им бъдат взети и върнати на държавата?
- Преди 19 години заявих, че държавите си имат мафии, но в България мафията си има държава. Преди година това определение намери място във „Форин аферс” – най-авторитетно международно издание, орган на Американския съвет за външна политика. Но защо така се получи у нас? По третия свят – някъде в Африка или Азия диктатурите са възможни като съществуване, но в Европа това е недопустимо и съответно външният натиск ги смъква от власт, както се случи с Милошевич в Югославия. Затова повсеместната криминализация е единствения способ да упражняваш фасадна демокрация в името на личния себичен интерес. Родните политици не са поданици на България – те са потенциални граждани на света. С 100 и повече милиона, а някои дори с близо милиард те нямат проблеми да се установят където и да е по земното кълбо. Не вярвам, че парите им могат да бъдат конфискувани, макар и някога, от страната ни – достатъчно добре са препрани. Вероятно ще им ги приберат на Запад, както винаги е ставало с управниците, ограбили родните си държави и накрая загубили политически позиции в тях. Но истинският проблем е друг – ако ситуацията продължи да се възпроизвежда, нацията ни и държавата ще изчезнат в рамките на следващите двайсетина години. Робството държи малцина, мнозина се държат за него, казва римският мислител Сенека. И ако някога дори то е било възможност за жизнено съществуване, днес, в глобализиращия се свят философията на оцеляването, което изповядваме като общност, е най-прекия път към гибелта. И няма кого да виним освен себе си като народ. burgasnovinite.bg www.noligarh.com
- Г-н Лилов, как
най-богатите българи в годините на прехода се оказаха политиците? Може
ли без политическа власт в България да се прави бизнес и да се печелят
пари?
- Ще отговоря първо с една аналогия. При Живков връзките уреждаха бита –
т.е. заобикалянето на правилата, днес на тяхно място е рушветът и
корупцията. Мисълта ми е, че те са смазочното масло на един ръждясал
механизъм, без което разпадът му ще е незабавен.
Според мен България е неототалитарна държава. Този феномен засега не е
изследван от науката – пригаждането и вулгаризирането на демокрацията
като средство за запазване на власт и привилегии. В политологията
съществува понятието за комунизма като съвременна форма на монархията. В
тази плоскост би трябвало да го има и разбирането на
постсоциалистическия период – прехода, като модерна проява на ранния
феодализъм. Е, вместо генерален секретар на компартията като
крал-слънце, сега си имаме демократични политици като феодали, които
чрез своите подчинени „рицари” – от обществото до бизнеса, воюват
помежду си кой и колко да държи от територията на страната, населението и
пространствата на бизнеса. За мен този механизъм обяснява и разпадането
на държавността у нас, което днес го виждаме всички.
Втората причина е в икономическия модел. Сбърканият модел на
приватизация и недопускането на чуждия капитал в първите години на
прехода концентрира активите на страната в подставени лица. Но те не
умееха да я управляват и развиват. Това доведе до деиндустриализация.
Деиндустриализацията от своя страна създаде като алтернатива на
финансовите натрупвания мафиите и сивата икономика. Следствието е, че
централизираната икономика се запази като най-едър, могъщ и практически
единствен предприемач – вкл. чрез властовите функции, законовите
механизми и обществените поръчки, които правителствата и политическата
каста притежават. Би могло да се каже, макар и условно, че живеем в
някаква уродлива реабилитация на социализма. Следователно бизнесът не
може да не е нейна производна величина.
- Фокусирал сте вниманието си в разследването върху 20 известни лица,
как ги подбрахте, може ли да се разглеждат като преплетени части от
някаква политическа мафия?
- Тези двайсетина семейства и лица са колкото символите, толкова и
драматурзите на сбъркания ни преход. Отговорността им за случилото се и
неслучилото се дотук е огромна, и това беше водещият критерий. Всъщност
питайки, вие сте дали отговорът на въпроса – те са от най-видните
представители на политическата мафия. Колкото се борят помежду си,
толкова си и сътрудничат в поддържането на модела у нас.
Ситуацията в България поразително прилича на онази в Италия. Там
операция „Чисти ръце” засегна около 5 000 души. Бяха заведени дела
срещу 8 бивши премиери, 619 депутати бяха разследвани, а 321 станаха
клиенти на Темида. 460 политици бяха осъдени ефективно – на затвор, вкл.
7 бивши премиери. Целият властови модел, изграден на противоборството
между социалисти и християндемократи рухна, а най-видните им
представители, макар и противници на политическата сцена, се оказаха
членове на голямото семейство на мафията. Разликата с България –
единствено в мащабите на семейството, понеже сме само 7 милиона.
- Колко са парите в банкова сметка № 4536281560-27, от нея ли ще бъде
изстрелян смъртоносният куршум, кого ще порази?
- В цитираната от мен банкова сметка има почти два пъти повече пари,
отколкото притежава супермилиардерът Бил Гейтс, сочен като най-богатия
на планетата. От тази сметка се захранват политическите възходи като
този на Бойко Борисов. Те са донорите за бизнесимпериите – например на
приятелката му-банкерка Цветелина Бориславова. Но както съм писал,
подобни авоари освен да даряват богатства, умеят да изпращат и
неочаквани гостенки като смъртта – според времето, необходимостта и
(не)полезността на лицата. Подобна сметка направи Луканов супермогъщ,
същата сметка го командирова завинаги в отвъдното. № 4536281560-27 е
онова, което наричан истинската тъкан на нашия преход – разследваните от
мен нейни тайни са секретите на политическите и бизнскариери в
България.
- Кой е всъщност Сокола, след като твърдите, че не е турчин, българин и
ром?
- Нека да запазя тази тайна за читателите на книгата. Аз самият бях
изненадан от резултатите от разследването ми. Защото се оказа, че дори
Държавна сигурност, която го е вербувала, не е съвсем наясно за него и
родословието му. Но по-важният въпрос е кой е той сега? Сигурното е, че
макар и с български паспорт, Доган работи срещу националните интереси.
Това не е скандалът – сензацията е, че не защищава турските, какъвто е
популярният мит! Основно представлява руските, както твърдя от години, а
от петилетка насам – и други, които са особено взривоопасни.
- Имаше само догадки, но вие твърдите с категоричност, че е имало тайна
среща между Симеон и Живков през далечната 1981 г. в Пловдив, какво са
договорили?
- „Ние имаме и друг национален резерв (освен валутния), който аз винаги
старателно съм пазил, но Луканов е на път и него да пропилее
безотговорно”. Цитатът е признание на Тодор Живков. Става дума за
Симеон от Мадрид, както Генсекът нарича бившия цар. Самият факт на среща
помежду им в онези години е сензационен. Както и развитието на тази
история във времето. Сензационни са и детайлите около това, не знам как
да го нарека – опипване, познанство, дори приятелство може би? За какво
може да е ставало дума между тях двамата – между емигрант и
номенклатурен владетел, между аристократична издънка и селянин по
произход, между цар и болшевик? По-добре е читателите сами да си
направят извода, аз съм дал фактите.
- За Румен Овчаров се знае, че е свързван с енергийната мафия и нейните
лобита, но вие за първи път говорите за няколко трупа около този
политик, чии са, как са повлияли на банковите му сметки?
- Вижте, около почти всички от политиците ни има трупове. И не става
дума само за Бойко Борисов, както обикновено се счита. Когато сложни
многоходови политически комбинации завършват с огромен международен гаф,
дори запазен в тайна, обикновено се посипват трупове. Такъв е случаят
покрай Румен Овчаров, но такива драми се срещат и при премиерите ни.
Дори и при най-неподозираните като имена. В тази книга съм маркирал
няколко подобни истории. А който се интересува по-подробно от ставалото
зад кулисите, извън светлината на прожекторите, му препоръчвам да
разлисти том 2 на „Тайните на големите играчи”. Там например съм
разследвал в детайли низ от смърти покрай управленията на Иван Костов,
Сергей Станишев, връзките с Алексей Петров-Трактора и Маджо.
- Книгата ви е своеобразна информационна бомба – разкривате с какво е
закърмен Командира под петолъчките на Кремъл, какво има в скритата папка
от досието „Гоце” и връзките му с банка „Amwal”, вадите на бял свят
атентат покрай Моника и Сергей, показвате политически аутсайдери като
Яне Янев и Волен Сидеров в „клуба” на най-богатите, на какви тайни се
крепят парите им, познаваме ли политиците си?
- Сипете въпрос след въпрос – за миската Моника и олигарха Станишев, за
премиера Орешарски и връзката му с мафиотите братя Галеви, за всички
тях. Няма как да отговоря – невъзможно е да се преразкажат над 400
страници в само няколкото от едно интервю. Основното обаче е, че въобще
не познаваме политиците – с истинските им, а не с измислените им
биографии, с авоарите им, а не с извадените на показ няколко
апартамента, които всъщност прикриват многомилионните им състояния. А
така демокрацията се превръща във фарс – гласуваме за Иван, който
всъщност е Петър, а понякога, както е при Христо Бисеров, дори и това
обстоятелство е спорно. Пускаме бюлетината си в урната заради думите им,
но не знаем делата им, заради които всъщност би трябвало да даваме или
отказваме доверието си. Това е целта на книгата – знай истината, за да
решаваш с гласа си.
- Защо край всички богати политици витаят куршуми, трупове, атентати,
кръв, мутри, възможно ли е правенето на пари и политика по друг начин? И
има ли шанс мръсните пари на вашите герои да им бъдат взети и върнати
на държавата?
- Преди 19 години заявих, че държавите си имат мафии, но в България
мафията си има държава. Преди година това определение намери място във
„Форин аферс” – най-авторитетно международно издание, орган на
Американския съвет за външна политика. Но защо така се получи у нас? По
третия свят – някъде в Африка или Азия диктатурите са възможни като
съществуване, но в Европа това е недопустимо и съответно външният натиск
ги смъква от власт, както се случи с Милошевич в Югославия.
Затова повсеместната криминализация е единствения способ да упражняваш
фасадна демокрация в името на личния себичен интерес.
Родните политици не са поданици на България – те са потенциални граждани
на света. С 100 и повече милиона, а някои дори с близо милиард те нямат
проблеми да се установят където и да е по земното кълбо. Не вярвам, че
парите им могат да бъдат конфискувани, макар и някога, от страната ни –
достатъчно добре са препрани. Вероятно ще им ги приберат на Запад, както
винаги е ставало с управниците, ограбили родните си държави и накрая
загубили политически позиции в тях.
Но истинският проблем е друг – ако ситуацията продължи да се
възпроизвежда, нацията ни и държавата ще изчезнат в рамките на
следващите двайсетина години. Робството държи малцина, мнозина се държат
за него, казва римският мислител Сенека. И ако някога дори то е било
възможност за жизнено съществуване, днес, в глобализиращия се свят
философията на оцеляването, което изповядваме като общност, е най-прекия
път към гибелта. И няма кого да виним освен себе си като народ.
burgasnovinite.bg