"Труд": "Отворено общество” напълни сметките на протестърите
2015-07-12 @ 21:58 EEST
Нови
грантове, всеки от по десетки хиляди евро, са напълнили сметките на
НПО-та, фондации и медии, чрез които се издържат протестърите,
анализаторите и журналистите, ангажирани с обслужването на двама от
най-противоречивите министри в правителството – на правосъдието Христо
Иванов и на здравеопазването Петър Москов, показа проучване на „Труд”. С
повече от тримесечно закъснение институт “Отворено общество - София” и
фондация “Работилница за граждански инициативи” (ФРГИ) са обявили новите
получатели на грантове по Програмата за подкрепа на НПО в България,
средствата за която се осигуряват от Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство. Бюджетът за 2015 г. е над 5 млн.
лв.
Към момента на интернет страницата са публикувани само малка част от
всичките получатели на грантове. Кандидатствалите за финансиране проекти
са 649, а изборът кои да получат пари е направен от работещи в
“Отворено общество” – организацията, която представлява интересите на
американския милиардер Джордж Сорос у нас.
Финансираните проекти са разпределени в четири категории според
областта, в която НПО-та упражняват дейност, и на три подкатегории
според размера на отпуснатите средства. Впечатление прави, че проектите
на добре познати заради честите им телевизионни изяви протестъри и
лобисти, както и на медиите, които се държат като ПР агенции на
министрите Иванов и Москов, попадат в категориите за “средно” и “голямо”
финансиране.
Това не е случайно и е свързано с факта, че като експерт към тематична
област “Демокрация, права на човека и добро управление” е например г-жа
Иванка Иванова, която в качеството си на програмен директор на Правната
програма на “Отворено общество” е сред най-ревностните защитници на
провалените амбиции на Христо Иванов и Радан Кънев да “реформират”
съдебната система, като първо я унищожат.
Но тъкмо заради това е напълно логично, че сайтът “Медиапул”, който се
управлява от бившия говорител на Иван Костов - Стояна Георгиева,
получава 43 137 евро за статии, интервюта и анализи, в които открито
основно се рекламират политиките на Христо Иванов и Петър Москов.
За справка - само за последния месец в сайта на Стояна Георгиева са
публикувани осем “спонсорирани” статии в подкрепа на съдебна “реформа”,
като материалите изобилстват с внушения срещу прокуратурата и персонално
срещу главния прокурор за сметка на хвалебствия за правосъдния
министър.
Има и три статии, с които се критикуват протестите на полицаите, защото
настоявали за по-добри социални права. Две са статиите в подкрепа на
политиката на здравния министър Петър Москов, като едната защитава
намеренията за приватизация на болници. Има и няколко материала срещу
взетото решение за отлагане повишаването на цената на електроенергия.
Макар към всяка от публикациите да е посочено, че тя е по проект,
обикновеният читател трудно би могъл да разбере, че всъщност става
въпрос за “платено съдържание”. Парадоксално е, че с парите от въпросния
грант, който на практика формира част от редакционната политика на
изданието, е финансирана и публикацията, носеща гръмкото заглавие:
“Медиите в България: Олигопол в собствеността, монопол в
разпространението”.
“Икономедиа” на Иво Прокопиев, чрез която се управляват “Дневник” и
“Капитал”, получават два гранта на обща стойност 66 096 евро.
По-големият договор е за публикации в защита на човешките права.
По-малкият договор, който е за почти 20 000 евро, обаче е изключително
показателен за липсата на ясен критерий за мотивите, с които определен
проект е одобрен.
В случая става въпрос за изготвянето на анализи, които целят
“осветляване” на енергийния бизнес у нас. Странно е, че именно
“Икономедиа”, съвместно с Института за енергиен мениджмънт, се явяват
бенефициент по подобен проект с оглед на активната роля, които имат
изданията на Иво Прокопиев, в защита на “зелената” енергия. Точно това е
възможно да постави под сериозно съмнение крайния резултат от
анализите.
Политологът Даниел Смилов, един от най-често присъстващите в медиите на
Иво Прокопиев коментатори и автор на “опорни точки”, под формата на
анализи в яростна защита на правосъдния министър Христо Иванов ще може
да продължи да анализира “обществените рискове”, защото за Центъра за
либерални стратегии е отпуснат грант в размер на 35 835 евро.
Освен Смилов от финансовата подкрепа ще може да се възползва и съпругата
му Ружа Смилова, която е програмен директор в Центъра за либерални
стратегии, чийто управител Иван Кръстев е сочен за “бащата” на
тинк-танковете у нас.
След като са добре финансово подсигурени, на Ружа Смилова не й остава
нищо друго, освен да призове групичката за “специални поръчки” от втория
ешелон на “Протестна мрежа” да проведат флашмоб протест във вторник и
пред Висшия съдебен съвет. Тъкмо “безплатно” да повикат малко “оставка”
за членовете на ВСС и, разбира се, и за главния прокурор Сотир Цацаров,
защото си позволил да си свърши работа и е разпоредил проверка на
данните за злоупотребите на служители на Министерството на правосъдието.
Субсидия в размер на 46 000 евро получава фондация “Фотофабрика”, която се ръководи от бившата журналистка Еми Барух.
Барух е сред учредителите, заедно с правосъдния министър Христо Иванов и
група журналисти от медиите на Иво Прокопиев и Стояна Георгиева на
фондация “Център за съдебна и разследваща журналистика”, която пък
издава посветил се на атаки срещу ВСС и срещу главния прокурор
юридически сайт.
В края на юли 2014 г. Христо Иванов формално напуска Центъра за съдебна и
разследваща журналистика. Атаките срещу ВСС и срещу обвинител №1 не
само не престават, а дори са и официализирани през друг грантов проект
“Мониторинг на стратегически области в работата на ВСС”, в който един от
експертите отново се оказва именно Еми Барух.
Три други НПО-та, които, освен че са абонирани за финансиране от чужди
донори, са и сред най-големите защитници на правосъдния министър –
Български хелзинкски комитет, Програма достъп до информация и Център за
изследване на демокрацията, и този път не са пропуснати с по няколко
десетки хиляди евро грантово субсидиране.
Сайтът “Оффнюз”, който често се явява и като “рекламно табло” на
реформаторите, получава скромен грант от почти 16 000 евро за “независим
мониторинг на програмното бюджетиране – гаранция за участие на широката
общественост в процеса по вземане на решения”, каквото и да значи това.
Фондация “Медийна демокрация” на Огнян Златев, когото журналистите от
“Капитал” и “Дневник” често ползват, за да звучат “достоверно” изначално
формираните им тези за липсата на свобода в медиите у нас, получава
съвместно с друга фондация грант в размер на 35 000 евро. Този път, за
да анализира езика на омразата.
Хората на Сорос в България не са забравили и друг герой от почти всички
уж “граждански” и “спонтанни” протести в последните години. Разбира се,
че става въпрос за екорекетьора и дежурен протестър Тома Белев. През
“Сдружение за изследователски практики” Белев, който се явява експерт
към НПО-то, и още няколко протестъри получават 35 600 евро, за да
осъществяват “граждански” мониторинг на законодателството. Каква
по-легална форма от това да ти плащат, за да обикаляш жълтите павета или
да надуваш вувузели под нечий прозорец.
Грантовете с европейски пари, които се разпределят през “Отворено
общество” и ФРГИ, са последните от настоящия програмен период. За
момента не е ясно дали тази практика за външно финансиране ще бъде
продължена и след 2016 г.
Успоредно, вероятно заради публичното й дискредитиране, донорите на
фондация “Америка за България” все повече обмислят възможността за
прекратяване намесата си в публичния живот на страната чрез грантово
финансиране.
Напълно наясно със съществуващите рискове, армията от протестъри и
грантаджии да останат без финансови благодетели, успоредно с опитите да
овладее съдебната власт, през провалената от самия него “реформа”,
правосъдният министър Христо Иванов спешно изготви изключително лобистки
закон, чиято основна цел е осигуряване на средства за НПО-та от
държавния бюджет.
Законопроектът на правосъдното министерство вече предизвика остри
критики от страна на Българската стопанска камара и от Института за
пазарна икономика, но въпреки тях в близките дни се очаква Христо Иванов
да се опита да го прекара на заседание на правителството.
В своя анализ “Труд” неодавна отдели специално внимание за рисковете,
които крие приемането на лобисткия закон от народните представители.
Абсолютно необходимо е да бъдат пресечени опитите за манипулация на
общественото мнение и прокарването на лобистки поправки в конституцията и
законодателство, прикрити зад мантрата “реформи”.
За да се осъществи реална реформа в съдебната власт, такава, за каквато
гражданите настояват и каквато определено е необходима, обаче е нужен
скорошен ре:старт на процеса.
Това би било възможно на първо място чрез поемането на политическа
отговорност за изгубеното време и нарушения диалог между властите от
страна на виновниците за това - самопровалилите се деформатори Христо
Иванов и Радан Кънев.