В багажника били намерени 285 сутиени, 185 бикини и 102 други части от дамско бельо. Когато полицията извадила "улова", се оказа че той заема близо половин баскетболно игрище. Мъжът признал, че краде бельо в продължение на три години и че това се е превърнало в мания, която той не може да контролира.

Правоприлагащите органи твърдят, че количеството на откраднатото е достатъчно за започване на наказателно преследване. В същото време на крадеца ще бъде оказана необходимата психологическа помощ. http://www.trud.bg

********

Лоян (Luoyang) е разположен в западната част на провинция Хънан, Китай, пресичащ средното поречие на река Хуанхъ. Тойсе слави като многовековна императорска столица, град на божура, начало на пътя на коприната и живописен град.

Град Лоян е основан през 12-и век преди н.е., той е една от 8-те столици на Китай в древността и е единственият град в историята на Китай, наричан „град на бога". Районът Хълуо, чийто център е Лоян, представлява едно от най - важните огнища на китайската цивилизация. Историческите данни сочат, че общо 13 династии го използват за своя столица в продължение на повече от 1500 години. От древността в него живеят голям брой литературни дейци. Лоян се нарича и град на стихотворството. Навсякъде в града се носи мириса на божур, затова е наречен и град на цветята. 15 април - 8 май е периодът, в който цъфтят божурите, затова през това време в Лоян се провежда фестивалът на божурите, който привлича голям брой посетители.

*****************

Непознатият Китай: Ода за божура

А в Китай голямото посрещане на пролетта настава, когато започнат да цъфтят божурите.

Божурът го има по цял свят, но никъде не се ползва с такава любов, както в Китай. Китайците смятат, че божурите носят щастие, пазят любовта и умножават богатството. Е, как да не ухажваш такова цвете тогава? :)

Преди близо две хиляди години наричали божура „царят на цветята“. Отглеждали го изключително в градините на императорите и аристокрацията, тъй като той олицетворявал също и слава, достойнство и почести, а големите му кичести цветове навеждали на мисли за пълнота, богатство и разкош.

Интересно, бих казала и забавно е, да си представим как, според историческите сведения, когато цъфтели божурите, важните чиновници и аристократи се обличали най-най-тържествено и отивали да се разхождат в парка на императора, където се провеждала една специална церемония.

Понеже китайците смятали, че тъмните и смугли лица са грозни, и се възхищавали на бледите, затова упълномощени лица избирали най-красивия и най-строен монах с бледо лице. Прието било, че щом е най-красив, значи е и най-целомъдрен, и затова той единствен получавал правото да участва в церемонията „Поливане на божурите в парка“. Т.е., той и единствено той, трябвало да ги полее. Вещите лица по въпросите за красотата избирали и най-хубавото момиче, което обличали в специални за целта красиви дрехи, и то пък трябвало да измие листата на божурите.
Като си помисля, че вероятно императорът не е имал само един-два храста божури – горките, тогава, момък-монах и девойка…
Хм, и сигурно някоя пролет на императора е бил гост и някой прабългарин, който наблюдавайки церемонията, е произнесъл крилата фраза, че май „Много хубаво не е на хубаво“, визирайки поливача и миячката :D

В Китай най-напред започнали да култивират божури в Лоян преди повече от 1500 години, по време на династията Тан. И до ден днешен се смята, че лоянските божури са най-красивите.
Днес в Лоян се отглеждат над 700 вида божури, а от 1982 година божурът е емблемата  на град Лоян. През същата година  бил проведен и първият Фестивал на божурите, който впоследствие станал ежегоден. Фестивалът протича от 15 до 25 април. Освен, че целият град е изпълнен с божури, по време на фестивала се правят и селекционни изложби на божури, на картини и калиграфии с тема „Божури“, навсякъде е украсено с пролетни фенери, правят се празнични кулинарни мероприятия и банкети, семинари, концерти, делови преговори. А истинска „мекка“ на божурите е паркът Wangcheng, където на площ 67 хектара през пролетта избухват в цвят бели, розови, жълти, червени, лилави божури… Сред тях и скъпоценните сортове „Yellow yao“ и „Purple wei“.

През целия град крайбрежните алеи на река Цзян – също са в божури. 

В Лоян на сватби е прието не само да се подаряват божури, но и предмети с изображения или апликации на божури. Самите сватби, които се правят в дните на цъфтенето на божурите, са под мотото „Божурът – свидетел на щастието“ и затова ги смятат за най-щастливите сватби. Не е трудно да се сетим, че тези дни кандидат-младоженците си ги „заплюват“ мноого месеци по-рано.

В древното китайско изкуство за хармонизиране на енергията Фен шуй, божурът е най-важното цвете, тъй като по време на цъфтенето си привлича благосъстоянието. Затова и китайците се стараят да го отглеждат пред домовете си. А когато това не е възможно, слагат божури във вази из цялото жилище като ги ориентират на югоизток. Когато божурите прецъфтят, използват изкуствени или предмети с рисунки на божури. Смята се, че най-силна и чиста е енергията на белите божури.
От 1903 година божурът е обявен за национален символ на Китай.

https://iaiaplus.wordpress.com