ДОБРУДЖА И СТРАНДЖА - ЗА МАЛКОТО ОБЩИ НЕЩА ИЗВЪН МОРЕТО
2016-02-15 @ 10:53 EET
Сигурно мнозина ще се питат кои са тези общи неща, освенграницата с морето, чиито вълни мият
най-североизточните брегове на златна Добруджа и най-югоизточните склонове на черноморска
Странджа. В своята студия „Нашият народ“ Антон Страшимиров сполучливо е
забелязал духовната близост между добруджанските „мизийци“ и странджанските
„рупци“ - работливи и любознателни,
типични демократи. „Основа на темперамента у рупците е мизийска“- отбелязва
писателят. Апесента и на двете етнографски групи той определя като тъжна и разлята, но и поетична.
И докато общото в битовите и
духовно-нравствени черти може да се каже, че е преходно и претърпява
съответното развитие, великата тайна на природатаоще не е разкрила причинната връзка за
наличието на едно древно растение в географските черти на Добруджа и Странджа
едновременно. Това е дребнолистният растящна малки туфи Sideritis syriaca L.,известен като „кримски чай“ и
срещащ се в района на Калиакра, а през последните няколко години - само в
Странджа. Не случайно този ценен растителен вид е включен в Червената книга на
България. Силно стеснените му естествени
ареали в Малко Търновско принудибиолозите
от Парк „Странджа“ и специалисти от
Института по биоразнообразие към БАН да вземат мерки за възстановяване на
естествените му местонахождения чрез присаждане на млади растения. За
всичкиспециалисти и любители на
екзотичните и редки растения у нас вече е ясно, че без култивирането им те няма
как да оцелеят. Една потребност никога не остава напразно очаквана.
От
четири години фирма „Кипро и Ко“в
Бургас прави сполучливи опити за култивиране на кримския чай чрез размножаване
на млади растения в биоразградими кофички по три метода– семенно, вегетативно, ин витро.
Растението
Sideritis syriaca Lвсе пак се култивира доста трудно, но след
приспособяване в идентични на
естествените му условия терени и въпреки бавното нарастване на кореновата
система, развива много добри цветни стръкове и листно-стеблена маса. Освен разсада
на билката фирмата ни го култивира чрез
създаване натуфи в своята еко-плантация
край с. Варовник, община Средец. Култивира го и още една фирма край с.Близнак, М.Търновско. Приспособявайки
се в култивираните терени върху карстовипочви, растението става устойчиво и може да живее над 10 годинина едно място като цветоносна туфа. Би било
чудесно възстановяването и култивирането му в района на Калиакра и други околни
селища в Добруджа с типично карстови почви, хълмисти терени с южно изложение и
други пустеещи южни склонове.
То е красиво и медоносно, студоустойчиво
и сухоустойчиво – зимата не измръзва, а лятото понася продължителнигорещини без поливане. Цветовете се берат в
края на юни-юли и началото на август. В Странджа по-малки количества се добиват
и в късните топли дни на октомври-ноември. Сушат се в специална слънчева
сушилня на сянка върху дървени скари, което гарантира запазване на естествения
жълто-зелен цвят и на 20-те му био активни вещества (съгласно изследване на
ИБиЕИ-БАН, а именно: етерични масла и
терпеноиди, танини, гликозиди, феноли и флавоноиди, антиоксиданти;
микроелементи – желязо, мед, цинк, кобалт, селен и макроелементи – калций,
магнезий, калий, натрий).
Култивираната билка Кримски чай (Sideritis
syriaca L) за
търговски цели ни
дава пълно
основание да я именуваме Странджански чай, популярна
тук и като "странджанска виагра". Това е особено важно с оглед
развитието на различни бизнес инициативи и научно-практически разработки за
кулинарни и медицински цели. С нарастващата икономическа значимост на
растението в региона , напълно естествено е то да носи името на планината, а не
да се робува на строги научни норми. При
това става дума за култивирано растение с приложена технология за
възпроизводството му в естествени условия и с доказан географски произход, при
което названието „кримски“ внася доста объркване и не съответства на никаква
пазарна логика.
Макар от един и същи род и приликата
му с пиринския (мурсалски чай Sideritisscardicagriseb), странджанския Sideritis syriacа e
с доста по-мек и приятен вкус, понеже расте на по-ниска надморска височина (до
около 450 м.) и синтезира повече слънчева светлина, на което се дължи и
приятния му аромат.
Освен
търговската полза, култивирането на Странджанския чай Sideritis syriacа
предполага оползотворяване на пустеещи карстови площи в Странджа. А паралелното възстановяване на
естествените му ареали и в Добруджаще
бъде доказателство за истинската ни грижа към природното равновесие за един
толкова рядък и ценен биологичен вид.