Швейцарски журналист твърди, че Кристалина Георгиева е агент на ДС
2016-10-18 @ 12:20 EEST
Българската еврокомисарка Кристалина Георгиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1987 г., твърди швейцарският журналист Ив Клюгеман в статия, публикувана в изданието \"Форин полиси\". Авторът, цитиран от Клуб Z, пише, че тя е плод на негово едномесечно разследване. Георгиева е била и приближена на сенчестата групировка \"Мултигруп\", твърди също авторът.
Статията му е по повод завършилото с провал номиниране на Георгиева в
последния момент за поста генерален секретар на ООН. Клюгеман критикува
както ООН, така и ЕС, че назначават на висши постове хора, чието минало
не е проверено достатъчно.
Ето какво още се твърди в публикацията:
В случая с Кристалина Георгиева, още преди началото на състезанието за
поста генерален секретар на ООН изникнаха сериозни обвинения. Те могат
да бъдат разделени в две категории - нейното минало при комунистическия
режим и настоящите й връзки с българска бизнес групировка, която има
предполагаеми връзки с организираната престъпност, пише Ив Клюгеман.
Първи депутатът Велизар Енчев писа във в. \"Галерия\" през 2015 г., че
Георгиева е била вербувана от ДС, преди да бъде изпратена в Лондон през
1987 г. да продължи следването си като изследовател след докторантурата
си. Самият Енчев е бил сътрудник на ДС.
Георгиева бе цитирана от българските медии, че ще даде под съд публикацията, но тя не предприе никакви стъпки.
Макар да се провали в ООН, Георгиева продължава да бъде важен играч в
страната си и в Европа. Като зам.-председател на Еврокомисията,
отговаряща за бюджета и човешките ресурси, тя не само управлява годишния
бюджет на ЕС от почти 145 милиарда евро. Тя също контролира
Европейската служба за борба с измамите, която трябва да разследва
корупцията сред служителите на институциите на ЕС и да разработва
антикорупционни законодателство и политика. Въпреки важността на
заеманите днес от Георгиева позиции, нейните минало и настояще не са
били разследвани. Институционализирането на такива действия би разкрило
дефектния процес на избор за високи постове в две от най-мощните
наднационални организации в света.
Тази статия е резюме от едномесечно разследване на обвинения, отправени
по времето, когато Георгиева бе зам.-шеф на ЕК за бюджета и преди
номинирането й за кандидат за генерален секретар на ООН. Разследването е
основано на интервюта с бивши служители на българските служби, бивши
български лидери и политици, както и други граждани на тази страна с
достъп до съответната информация, както и изследване на архивни
материали и открити източници. Консултирани са редица изтъкнати експерти
в различни европейски страни по дейността на службите от съветската
епоха в Източна Европа, най-вече в България. Ключовите източници в
България обаче поискаха анонимност.
Миналото на Георгиева при комунизма
За да разследва твърденията, публикувани преди в българските медии за
предполагаемото сътрудничество на Георгиева с ДС, авторът провел
6-часово интервю с бивш висш офицер от службите, в присъствието на
австрийски експерт по сигурността на Балканите.
В подробен разказ бившият офицер, който в публикацията е наречен с
псевдонима Андрей Войнов, твърди, че Георгиева - тогава преподавател по
политикономия във ВИИ \"Карл Маркс\" (днес УНСС) е вербувана като
информатор, преди да бъде изпратена зад граница, за да продължи
обучението си след своята докторантура в Лондонското училище за
икономика през 1987 г. Войнов показал документи за принадлежността си
към Шести отдел на ДС, известен като \"политическата полиция\".
Думите на Войнов се потвърждават и от бивш преподавател и покровител на
Георгиева във ВИИ, който изтъква, че тя е работила с други двама млади
изследователи - Румен Гечев (вицепремиер през 1995-1997 г.) и Стати
Статев. В групата й имало 25 блестящи студенти, трима от които по-късно
ще станат премиери, а двама - министри. Това са Ренета Инджова, Стефан
Софиянски и Иван Костов, както и Димитър Луджев и Иван Пушкаров. От
всички тях само Георгиева, Гечев и Статев били избрани, за да бъдат
изпратени в западни университети. Гечев заминал за Университета на
Илинойс, а Статев - в Бостън.
Учението в Лондон прокарало пъта на Георгиева към Световната банка, пише
българският журналист Ангел Петров в статията си за предполагаемите й
връзки с ДС. Според него нейните качества не могат да бъдат отречени, но
трябва да се отбележи, че много способни и талантливи хора, поискали да
направят кариера преди демокрацията, така и не получили тази
привилегия.
Пример за тези \"способни и талантливи\" младежи, за които пише Петров, е
експремиерът (1997-2001) Иван Костов. Един от най-заклетите премиери
антикомунисти е бил университетски преподавател през 80-те г. Той обаче
не успял да стане асистент, тъй като молбата му за членство в БКП била
отхвърлена.
Гечев и Статев по-късно били разкрити като информатори на тайните
служби. Псевдонимът на Гечев бил Економов (така е в текста., вероятно е
Икономов - б.р.), А този на Статев - Стойновски. Сега Статев е ректор на
УНСС, а Гечев - преподавател там и бивш депутат, оглавявал до август
2004 г. българо-американската група за приятелство.
Пенсиониран преподавател, пожелал анонимност, твърди, че се опасява от
отмъщение срещу него и семейството му от мощните съратници на Георгиева в
страната. Той заявява пред Ив Клюгеман, че ДС принудила Георгиева да
стане сътрудник заради престъпната дейност на нейния брат Стефан Иванов
Георгиев. http://nakratko.bg