На избори е като на
война или в любовна игра – всичко е позволено. Лъже се масово. За
всичко. По много. И без скрупули. Това ще ви каже всеки втори българин,
застигнат от проклятието да живее в интересните години (вече 27) на
българския преход. Дали е точно така или не, доскоро можеше и да се
поспори.
Последните две кампании – президентската (от края на 2016 г.) и
парламентарната, която тече в момента, са на път обаче да превърнат това
твърдение в светата истина. Особено, ако се заслушаме в приказките на
самообявилия се за българския Доналд Тръмп варненски бизнесмен с
изострени политически амбиции и интереси Веселин Марешки.
С какво облъчва избирателите Марешки?
С клетви, че е извънсистемен играч - дотолкова, че направо си е
политически девствен. И е прекрасен и трябва да му вярваме, защото е
богат поради вродената си кадърност да прави пари и никога не е топил
пръст в кацата с власт. И за награда сега очаква билет за висшата лига.
Какво обещава за примамка Марешки?
Че ще живеем в земен рай, в който илачите и дизелът са на безценица,
благодарение пак на неговата девствена чистота и вродено благородство и
любов към народа.
Какво обаче ни разкрива и най-добронамереният опит за преглед на
публичния живот на бизнесмена, решен да се превърне в политическо
явление от световен мащаб, в годините на безкрайния БГ преход?
В резюме: Животът на Марешки в капиталистическа България е на
най-отдалечената точка на обещанията и предизборните клетви, с които ни
засипва от няколко месеца.
Бърз прочит на публичната му биографи показва, че Веселин Марешки не
просто не е враг на статуквото, той до голяма степен Е статуквото.
Най-вече в родната му Варна през последните 10 години, където беше 2
мандата общински съветник, а за третия вкара собствена листа, водена от
сина му – също Веселин Марешки. 20-годишният тогава младеж беше студент в
скъп лондонски университет. И изобщо не се появи във Варна по време на
кампанията, нито дори в деня на вота. Веднага след избирането му за
съветник, отстъпи мястото си на следващия в листата.
По това време баща му беше независим кандидат за кмет на Варна и
основната му теза беше, че не се интересува самоцелно от властта – играе
само за кмет, но не и за съветник. А синът-съименик трябваше да държи
нащрек избирателите, набирани по аптеките, за да не изтърве Марешки
капиите си в Общинския съвет, който за него е като златна мина.
Защото аптекарят не просто се е докосвал до управлението, а е бил част
от най-нелицеприятната му част - във Варна той е част от екипа на
БСП-лидера Борислав Гуцанов – скандално арестуван лидер в операция
„Медузи“ по обвинения за далавера с общински автобуси.
Марешки е заместник на Гуцанов, който е председател на Общинския във
Варна в годините между 2007 и 2011-а. Дейността им неизменно е в синхрон
с изгонения скандално от гражданите няколко години по-късно кмет Кирил
Йорданов.
За да реализира целите си чрез властта, Марешки нарежда близката си по
онова време млада и амбициозна Цветелина Тънмазова начело на комисията
по собственост и стопанство в ОбС, контролираща всички общински имоти и
дружества във Варна. За да е сигурен контролът му, Марешки подрежда в
комисията и себе си, близкия си по онова време д-р Ивайло Бояджиев (вече
покойник), както и други две свои верни амазонки – Дилбер Вейсалова и
Гергана Желязкова Славова (днес – водач на листата на ВОЛЯ в Бургас).
В същия този мандат Марешки регистрира в пакет хората си и в Постоянната
комисия по здравеопазване. В отбор налагат контрол и върху обществения
транспорт, към който по онова време Марешки не крие апетитите си. Лично,
и с най-верните си хора, Марешки се позиционира и в комисията по
приватизация.
Добре разположил капиите си, Марешки атакува апетитни хапки от Варна.
Той лично влиза в Общото събрание на МБАЛ „Света Анна“. Бившата окръжна
болница във Варна е в центъра на града, а бизнесменът-политик си е
харесал двора на болницата и успява да придобие контрол върху 2 декара
от него. Само 2 декара, нищо, че иска да стане собственик на целия
терен, върху който се разполага болницата – над 10 дка в центъра на
града.
Второто апетитно парче, което Марешки се опитва да гризне от Варна, са
10 декара в Морската градина на града. Без скрупули и неудобство,
самопровъзгласилият се за месия бизнесмен предлага да построи нов корпус
на Логопедичната детска градина, за да получи прилежащия парцел и да си
направи тенис-кортове и развлекателна зона край тях. Апетитът на
Марешки към златното парче в градския парк ескалира до толкова брутално,
че негови колеги в Общинския съвет публично се оплакват, че са били
натискани да гласуват. Някои дори признават, че Марешки им е обещавал
подкупи. Прокуратурата тогава се самосезира, но държавното обвинение и
до днес удобно мълчи и пази човека, който зад маската на антистистемен
играч се е прицелил в ролята на новия златен пръст в държавата.
Тази негласна подкрепа от страна на държавната власт служи на Марешки
като допинг и той стига до там да пробва да придобие част от Двореца на
културата и спорта във Варна за 37 млн. лв.
Рекламиращият се като супер-бизнесмен Веселин Марешки във Варна всъщност
прави големите си удари главно с общинско и държавно имущество, а не на
терена на реалния пазар.
От община Варна на безценица той получава и довършва Поликлиниката си в
„Младост“, като преди сделката убедително срива интереса към нея с
мотивите, че конструкциите са стари, а покривът - канцерогенен. От
държавата Марешки получава сградата на Централната поща - на пъпа на
морския град, която в момента функционира като гигантски билборд,
рекламиращ единствено и само осанката на своя собственик. От
държавно-общинската болница „Света Анна“ Марешки е с 2 дка на плюс.
Върху част от тях е построено лъскаво кафене, което той ползва като
офис. Сградата е на някогашното „Аптечно управление“, което той придоби
преди години след приватизацията.
От общината се сдоби с блок 108 – в центъра на града, от който изкара
милиони и завъртя бизнес в приземните етажи, като продаде 100-ина
апартамента, а на общината даде няколко. Пак на гърба на общината
Марешки си заплю терен в кв. „Виница“, в който обяви готовност да вдигне
4-етажна сграда, гълъбарника от която да даде на кметските служители, а
останалата част – да реализира на пазарни цени. Подобна идея Марешки се
опита да пробута и за районната администрация в „Младост“, като за
целта си хареса първия варненски мол.
Като се тегли чертата, лъсва грозната истина – Марешки за пред публиката
се гнуси от властта – такава, каквато е била досега, и обещава райски
живот с чисти и честни управници. Но повече от десетилетие той без свян и
на пълни обороти се наслаждава на всички благини, която властта
предлага и няма никакви притеснения да прилапва най-апетитните общински и
държавни имоти, от които да печели с цената на партньорства, от които
после се отрича. Като това с Гуцанов и Кирил Йорданов...
Зад обещанията българите да заживеят в земен рай, гарантиран от евтини
гориво и илачи, самозваният Робин Худ – Веселин Марешки, се готви да
пробута на избирателите на 26 март своите най-верни послушници, които
държи на заплати във фирмите си и ги мести като пешки според интересите
си.
За да е сигурен, че ще може да контролира марионетките си, олигархът не
се свени да вкарва в листите и най-близките роднини на слугинажа си.
Така той е сигурен, че никой няма да кривне от неговите интереси и
нареждания, тъй като набутаните цели фамилии в кандидатдепутатските
листи рязко ще останат без работа и доходи.
Ярък пример за схемите на Марешки е една от много близките му служителки
Гергана Славова. Бургас познава напористата дама като отговорник за
аптечния бизнес на Марешки по Южното Черноморие, а от скоро – и като
водач на листата на ВОЛЯ там. Славова обаче от много години е доверено
лице на Марешки и във варненските му апетити. Тя беше общински съветник,
който Марешки мести от комисия в комисия във варненския Общински съвет –
според моментните си икономически интереси. На нея бизнесменът беше
поверил една от златните си общински хапки – блок 108, който се намира
на центъра на Варна – до Макдрайв.
Гергана Славова, която в Общинския съвет на Варна никой не помни с друго
освен с прокарване на икономическите интереси на Марешки, днес е
пребогато наградена. Освен нея в кандидатдепутатските листи на ВОЛЯ са
съпругът й Иван Стефанов (в Благоевград и Кърджали), майка й Калинка
(втора във Враца), баща й Желязко (водач в Ямбол и Хасково) и сестра й
Деяна – втора в Добрич и четвърта в Плевен.
Вторият в листата, след Марешки във Варна, Андон Дончев също е
изключително верен паж на Марешки. Дончев се ползва с доверието на
Марешки в туристическия и развлекателния бизнес на олигарха. Той е
човекът зад „Булмедикс 2012“ ЕООД – фирма, регистрирана в Ихтиман. Тази
фирма формално отговаря за концесионирания от Марешки плаж „Кабакум
Север – Част 1“. Него аптекарят-петролен бос успя да вземе в средата на
миналата година и ще взема пари за чадъри и шезлонги до 2021 г.
Пясъчната ивица е в непосредствена близост до прословутия т.нар. фитнес
на Марешки, който и до днес се издига на пясъка с благословията на съда.
Тогавашният министър на регионалното развитие (на чието подчинение бяха
плажовете в първия кабинет "Борисов") Лиляна Павлова разпореди проверка и
събаряне на уж временния обект, който освен, че е здраво бетониран на
метри от водата, е и със съмнителни обществени функции, каквото е
изискването по закон за преместваеми постройки на плажа. Съдът обаче
отмени събарянето и обяви 2-етажната сграда за законна, въпреки че тя се
ползва за лятна вила на аптекарския бос и близки до сърцето му. Нещо
повече - след изтичане на концесионния договор миналата година Марешки
отново стана стопанин на плажа, но с друга от фирмите си. Той поиска от
Община Варна отново да потвърди оставането на вилата-фитнес. Това не се
случи и варненският Административен съд излезе с постановление срещу
отказа на кметството. Така подобната на трафопост сграда на "Кабакум"
остава - пак с благословията на съда.
http://www.blitz.bg