Има един хубав български филм „Сватбите на Йоан Асен“. Исторически. При
неговото управление, забележително с дипломацията си, България укрепва
могъществото си. Ако се пошегуваме, че кабинетът на
министър-председателя е най-голямата клетка на държавата, то премиерът
ни Бойко Борисов е вдигал вече три сватби. Разбира се – с различни жени
/политически формации/.
В този смисъл ровенето в „чаршафите“ на Министерския съвет сто дни след третата сватба по-скоро наподобява ядене на сладолед на клечка в августовските горещини. Както и да го ближеш, все ще прокапе и накрая в ръцете ти ще остане същата клечка, която са държали политици и медии след първите два брака. По-простичко казано – за едни езици – студено, за други – сладко, за трети – цапащо блузката, за четвърти – утоляващо удоволствие, за пети – кой както го чувства, но истината е една – Бойко Борисов си управлява, както и докогато си иска. Такъв е животът! И очевидно на мнозинството гласуващи българи им харесват „сватбите“ на премиера, защото и след двата му „развода“ пак си го избраха и калесаха за трета „сватба“ – този път с булката „Обединени патриоти“, всъщност цял български харем с три наложници – Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров. Интересни са българските тъщи и свекърви – нека така наречем партиите в опозиция. Колкото повече им се иска /да управляват/, толкова повече им стиска /клюкарстват надълго и нашироко как не успял това, как пропуснал онова, как ще се разведе тогава и тогава/. И скришом гадаят по чаршафите миналото, настоящето и бъдещето на кабинета „Борисов 3“. А булката /коалиционен партньор/ върти кръшно дупе, радва се на живота и командва когато и където може, перчи гърди, а то дал Бог, този път цяло… трицицие. И като всяка млада булка – ревнува от другите, съска злобно, надява се на повече ухажори на следващите парламентарни избори. Такъв е животът! Все още тук и там преподават на учениците, че семейството е най-малката клетка на обществото, на народа и държавата. Така е, но нещата се промениха. Тази година, например, статистиката-стъкмистиката посочи, че повече деца са родени извънбрачно. Клетката нещо мутира. Даже има и наченки на мутриране… Националните медии, например, все повече внимание обръщат не на семейството, а на „междубедрената клетка“ на обществото. Ако се вгледате – все по-често на високи медийни, политически, обществени и икономически позиции се качат или поставят „междубедрени личности-професионалисти“, отколкото нормални /от гледна точка поне на природата и мнозинството/ хора, изградили себе си с упоритост, достойнство, ученолюбие и трудолюбие… Последните четири понятия са в изключителна инфлация! Поне в България. Такъв е животът! Стоте дни на кабинета „Борисов 3“ са един най-обикновен период на развитие на държавата след 10 ноември 1989 г. и са едно продължение с подобрения на управлението на ГЕРБ през трите му, засега непълни, мандата. Очевидно е, че жизненият, политически и управленчески опит на Бойко Борисов има по-големи възможности за държавническо поведение, щом като партията, която лично създаде, се ползва с най-голямо доверие сред избирателите. Може да сме свидетели на какви ли не приказки, коментари, слухове, но по време на избори ГЕРБ печели най-много гласове. Тази е най-справедливата оценка и за изминалите 100 дни на управление на „Борисов 3“. Няма социологическа агенция в страната, която аргументирано да твърди, че друга партия в момента се ползва с доверие, по-голямо от това към ГЕРБ. А що се отнася до третия „брак“ на Бориков и ГЕРБ – с „Обединените патриоти“, има една истина, изречена от мъдрите чукчи – „Ще поживеем, ще видим!“ Мъдрост, която съжителства с друга, пак на мъдрите чукчи – „Ще преживеем и тази сватба!“ Защото няма нищо вечно на този свят. Такъв е животът!