ОБЩИНА КРУШАРИ ТЪРСИ ПАРИ ЗА КРИПТИТЕ В КРЕПОСТТА "ЗАЛДАПА"
2018-04-17 @ 17:31 EEST
Община
Крушари търси финансиране за изграждане на защитно покритие на криптите
в двете базилики в Античната крепост „Залдапа“. Общинският съвет е дал
съгласието си в Министерството на културата да бъде внесен проект с
искане на финансова подкрепа. Става дума за финансов ресурс от 120 000
лева, проектът вече е внесен в Министерството на културата, съобщи за
Радио Варна кметът на общината Добри Стефанов.
По неговите думи, предстои да се изгради защитна конструкция, която да пази от дъжд, вятър и сняг двете крипти, разкрити при археологическите разкопки на обекта. Залдапа е най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа. Тя е разположена в м. Калето, между селата Абрит и Добрин, Добричка област. В по-старите публикации, а и сред местното население е позната с различни названия – Абтаатското кале, Къз кале, Добрин кале, Добри кале и Хисар кале, а името й означава студена или жълта вода. Дълго време в науката градището край с. Абрит се отъждествяваше с античния град Абритус. Впоследствие, след като той бе локализиран край Разград, археолозите свързаха селището с енигматичния град Залдапа, дълго търсен дотогава в цяла Североизточна България и Добруджа. Тази локализация, направена едва преди около 7 десетилетия, се е наложила вече в съвременната историческа книжнина, при все че все още не разполагаме с нейно епиграфско потвърждение. Залдапа заема обширен полуостров с дължина 1200 м и ширина до 500 м, ограден от изток, север и северозапад от дълбока долина, а от запад и югозапад – от къс страничен дол. Северната част на полуострова представлява сравнително равна платовидна тераса, а южната е значително по-широка и хълмообразна. Именно тя е укрепена с крепостна стена и върху нея е разположен античният град. Теренните наблюдения показват, че той е бил гъсто застроен. В северната част на полуострова, както и в долината, непосредствена източно и западно от укрепената територия, най-вероятно са се намирали неговите квартали. Тъй като укрепителната система на Залдапа демонстрира твърде хомогенен облик, следва да се предположи, че изграждането й е било осъществено в рамките на една-единствена, при това, вероятно, сравнително краткотрайна строителна кампания. Крепостната стена се състои от множество строго праволинейни отсечки. Тя има общо 32 крепостни кули с различна форма и размери, 3 главни и 2 по-малки порти. Обликът на укрепителната система категорично свидетелства за късноримския й произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров. Първите археологически проучвания в Залдапа датират от 1906-1910 г. и са извършени от К. Шкорпил. Впоследствие са извършвани частични теренни изследвания и наблюдения. За съжаление, през годините античният строителен материал по различни причини е подлаган на системно ограбване и разрушаване, което е започнало още през ХІХ в. и продължава до наши дни. Липсват и пълни археологически изследвания. В резултат на проведените археологически разкопки са проучени само част от укрепителната система, гражданска базилика, раннохристиянска църква и внушително по своя начин на изграждане водохранилище.