Пристигаме в Скопие, на връщане от Албания, за една разходка и една нощувка. Македонският ни екскурзовод Владо, вече ни е казал, че в Охрид обичат българите, но в Скопие… Всички деликатно избягваме темата за македонците, техният произход и държава. Всички тези въпроси се обсъждат с лека усмивка и толерантност и от негова и от наша страна.

Желанието на Македония е да се представи, като християнска държава. Тук във връзка с 2000 година са издигнати, метални кръстове на територията на цялата страна. Най-големият от тях е т. нар. „милениумски кръст”, който е построен на върха на планината Водно, южно от Скопие. Той е висок 66 метра и от където и да се погледне е триизмерен.  Като контрапункт на множеството кръстове в Македония, вечерта от три джамии мюезините ни подканиха за молитва. Беше малко странно… В Албания имаше много джамии, но не чухме нищо от тях, тук навсякъде имаше кръстове, а градът ехтеше от високоговорителите на джамиите.

Владо ни разказва, че мощното земетресение от 1962 разрушава Скопие до основи. Земният трус с магнитуд 6.1 по скалата на Рихтер унищожава близо 80% от града. Повече от хиляда души загиват, а три хиляди са ранени. В следващите години Скопие е изграден повторно върху градоустройствен план на световноизвестния японски архитект Кензо Танге.

Оставам с впечатление, че в Скопие има само център. Или по-точно Скопие е центърът, а останалата част от гарда е нещо друго. Заболява те врата да гледаш нагоре /сигурно това е идеята/, тук всичко е огромно, мащабно и… не на място. Голямо, по-голямо, македонско – така се степенуват нещата тук. Някои го наричат „Македонският Дисниленд” и не са далеч от истината.

Всички сгради в центъра на Скопие са по т. нар. проект „Скопие 2014” и са част от амбицията на македонската държава да бъде нещо, като нищо друго на света.

Тук има Триумфална арка, гигантски паметници на Александър Македонски и баща му Филип II и десетки други по-малки статуи на личности от всички епохи на македонската и световната история. Tук са  Националният театър, Музеят на македонската борба, Националният археологически музей, Конституционният съд, Държавният архив, Филхармонията и Държавният театър.

Официалното име на паметника на Александър Македонски, който ни посреща в началото на центъра, е  "Воин на кон". Висок е 25 метра и представлява статуя на Александър, яхнал коня си Буцефал, под която има фонтан. Статуята на баща му Филип II на другия бряг на Вардар, пък е известна като "Баща на воина на кон", за да не дразнят гърците.

Тук има и паметник на цар Самуил. Неговото име, според „македонската норма” – което значи правопис, се пише Самоил. Той също е македонец. Тук всичко и всички са македонци и имат паметници: Самуил и Иван Владислав, Светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски и св. Наум, войводата Карпош, Братя Миладинови, Григор Пърличев, Гоце Делчев, Даме Груев, Солунските атентатори и др.

Има и мост на цивилизациите или  мостът „Око”, който бие всички рекорди за брой исторически личности на квадратен метър. Тук са всички, които са били свързани с Македония, минали от тук.

Археологическият музей, който е в античен стил, най-вероятно, за да подсили усещането, за древността на македонската цивилизация, впечатлява.  Сградата е много красива и мащабна, макар и почти плоска /да се чуди човек, за какво им е толкова голяма сграда, за толкова кратка история/. Мои познати са ми разказвали, че трябва да се внимава по време на обиколката на музея, защото има хора които следят какво и как се коментира  и може да си навлечеш неприятности.

И при двете ми посещения в Скопие, ме впечатлява сградата на хотел „Мариот”. Много ми харесва, но не мога да се отърва от желанието да мина зад фасада и да се убедя, че не е декор за филм и няма всеки момент да излязат работници и да „сгънат хотела”. 

Има и триумфална арка - "Порта Македония", която е символ на създаването на независима и суверенна Република Македония, което е голяма историческа победа. Арката предизвика скандал още с откриването, защото на нея Македония е изобразена с граници, по-големи от актуалните, които включват територии на днешна Гърция, Албания и България.

Може би най-абсурдното тук са корабите по Вардар. Вода няма, но кораби и боклуци колкото искаш. Вътрешната конструкция на “галерите” е от стомана, а външната обшивка от дърво. Целият кораб обаче е направен от гипсокартон, а в него има бар-ресторант…  и фактът, че галерите никога, в исторически план, не са съществували в бурните води на река Вардар е без значение.

На фона на цялата тази помпозност, на места прозира реалния живот – циганчета с дайрета от двете страни на моста на Цивилизациите и майка им, която кърми най-малкото циганче в краката на Александър Македонски, бездомникът който спи в центъра на малко площадче, на пътя за „Стария град”… голям контраст, който те връща в реалността.

"Ако някой напише книга за Скопие 2014, тя ще се казва "Край река Вардар седнах и заплаках" - казал Пандалф Вулкански и аз ще се съглася с него. Но ще се съглася и с мнението на някои от групата, че малко завиждаме на македонците за наличието на държава и национална кауза, пък била тя и измислена и бутафорна.

Диана СТЕФАНОВА

1. АЛБАНИЯ – ДЪРЖАВАТА ЕКСПЕРИМЕНТ
2. ЗА КОПРИВЩИЦА, ПАНАГЮРИЩЕ И… БЛАГОДЕТЕЛИТЕ
3. ЧУДОТО ДЕМИР БАБА ТЕКЕ
4. МОСКОВСКИЯТ КРЕМЪЛ И ЧЕРВЕНИЯТ ПЛОЩАД
5. КОЙ ГОВОРИ ЗАД ДЯСНОТО ВИ РАМО?
6. ДА ЗАВЕДЕШ ЕДНА ДУША У ДОМА
7. ДИМИТРА: НА 100 ГОДИНИ СЪМ И НИКОГА НЕ Е БИЛО ЛЕСНО