Скопие… Тук съм за втори път. Първият път изпитах „културен
шок”. Не бях сигурна къде съм и какво виждам. Дали е Рим, Венеция, Париж или
декор за филм. Хем всичко е помпозно и величествено и в същото време нереално и
бутафорно.
Пристигаме в Скопие, на връщане от Албания, за една
разходка и една нощувка. Македонският ни екскурзовод Владо, вече ни е казал, че
в Охрид обичат българите, но в Скопие… Всички деликатно избягваме темата за
македонците, техният произход и държава. Всички тези въпроси се обсъждат с лека
усмивка и толерантност и от негова и от наша страна.
Желанието на Македония е да се представи, като християнска
държава. Тук във връзка с 2000 година са издигнати, метални кръстове на
територията на цялата страна. Най-големият от тях е т. нар. „милениумски
кръст”, който е построен на върха на планината Водно, южно от Скопие. Той е
висок 66 метра и от където и да се погледне е триизмерен.Като контрапункт на множеството кръстове в
Македония, вечерта от три джамии мюезините ни подканиха за молитва. Беше малко
странно… В Албания имаше много джамии, но не чухме нищо от тях, тук навсякъде
имаше кръстове, а градът ехтеше от високоговорителите на джамиите.
Владо ни разказва, че мощното земетресение от 1962
разрушава Скопие до основи. Земният трус с магнитуд 6.1 по скалата на Рихтер
унищожава близо 80% от града. Повече от хиляда души загиват, а три хиляди са
ранени. В следващите години Скопие е изграден повторно върху градоустройствен
план на световноизвестния японски архитект Кензо Танге.
Оставам с впечатление, че в Скопие има само център. Или
по-точно Скопие е центърът, а останалата част от гарда е нещо друго. Заболява
те врата да гледаш нагоре /сигурно това е идеята/, тук всичко е огромно,
мащабно и… не на място. Голямо, по-голямо, македонско – така се степенуват
нещата тук. Някои го наричат „Македонският Дисниленд” и не са далеч от
истината.
Всички сгради в центъра на Скопие са по т. нар. проект
„Скопие 2014” и са част от амбицията на македонската държава да бъде нещо, като
нищо друго на света.
Тук има Триумфална арка, гигантски паметници на Александър
Македонски и баща му Филип II и десетки други по-малки статуи на личности от
всички епохи на македонската и световната история.Tук саНационалният театър, Музеят на македонската борба, Националният
археологически музей, Конституционният съд, Държавният архив, Филхармонията и
Държавният театър.
Официалното име на паметника на Александър Македонски,
който ни посреща в началото на центъра, е "Воин на кон". Висок е 25 метра и
представлява статуя на Александър, яхнал коня си Буцефал, под която има фонтан.
Статуята на баща му Филип II на другия бряг на Вардар, пък е известна като
"Баща на воина на кон", за да не дразнят гърците.
Тук има и паметник на цар Самуил. Неговото име, според
„македонската норма” – което значи правопис, се пише Самоил. Той също е
македонец. Тук всичко и всички са македонци и имат паметници: Самуил и Иван Владислав, Светите братя Кирил и
Методий, св. Климент Охридски и св. Наум, войводата Карпош, Братя Миладинови,
Григор Пърличев, Гоце Делчев, Даме Груев, Солунските атентатори и др.
Има и мост на цивилизациите илимостът „Око”, който бие всички рекорди за брой
исторически личности на квадратен метър. Тук са всички, които са били свързани
с Македония, минали от тук.
Археологическият музей, който е в античен стил, най-вероятно,
за да подсили усещането, за древността на македонската цивилизация, впечатлява.
Сградата е много красива и мащабна,
макар и почти плоска /да се чуди човек, за какво им е толкова голяма сграда, за
толкова кратка история/. Мои познати са ми разказвали, че трябва да се внимава
по време на обиколката на музея, защото има хора които следят какво и как се
коментираи може да си навлечеш
неприятности.
И при двете ми посещения в Скопие, ме впечатлява сградата
на хотел „Мариот”. Много ми харесва, но не мога да се отърва от желанието да
мина зад фасада и да се убедя, че не е декор за филм и няма всеки момент да
излязат работници и да „сгънат хотела”.
Има и триумфална арка - "Порта Македония", която
е символ на създаването на независима и
суверенна Република Македония, което е голяма историческа победа. Арката предизвика скандал още с откриването, защото на нея
Македония е изобразена с граници, по-големи от актуалните, които включват
територии на днешна Гърция, Албания и България.
Може би най-абсурдното тук са
корабите по Вардар. Вода няма, но кораби и боклуци колкото искаш. Вътрешната
конструкция на “галерите” е от стомана, а външната обшивка от дърво. Целият
кораб обаче е направен от гипсокартон, а в него има бар-ресторант…и фактът, че галерите никога, в исторически план, не са съществували в бурните
води на река Вардар е без значение.
На фона на цялата тази помпозност, на
места прозира реалния живот – циганчета с дайрета от двете страни на моста на Цивилизациите
и майка им, която кърми най-малкото циганче в краката на Александър Македонски,
бездомникът който спи в центъра на малко площадче, на пътя за „Стария град”…
голям контраст, който те връща в реалността.
"Ако някой напише книга за Скопие 2014, тя
ще се казва "Край река Вардар седнах и заплаках" - казал Пандалф
Вулкански и аз ще се съглася с него.Но ще
се съглася и с мнението на някои от групата, че малко
завиждаме на македонците за наличието на държава и национална кауза, пък
била тя и измислена и бутафорна.