Одобрен е годишният отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК

Правителството одобри Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г.

Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери - всичко към 31.12.2017 г. възлиза на 3 581 495,3 хил. лв. Със Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. за приходи и трансфери всичко заложените средства са в размер на 3 452 816 хил. лв. През годината с Решение на НС на НЗОК средствата са увеличени общо със 119 064, 1 хил. лв. В резултат на промените годишният план е в размер на 3 571 880.1 хил. лв.

Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери - всичко към 31.12.2017 г., в размер на 3 581 495,3 хил. лв., представлява 100,3 % спрямо заложените в годишен план за 2017 г. средства. В сравнение със същия период на 2016 г. се отчита увеличение с 282 886,9 хил. лв. или с 8.6 %, което се дължи предимно на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2017 г.

Приетите със ЗБНЗОК за 2017 г. здравноосигурителни приходи са в размер на 3 413 816 хил. лв. През годината с решение на НС на НЗОК средствата са увеличени общо със 115 500,2 хил. лв. от преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски. В резултат годишният план е в размер на 3 529 316,2 хил. лв.

Постъпилите към 31.12.2017 г. здравноосигурителни приходи са в размер на 3 538 237,1 хил. лева, което представлява изпълнение от 100,3 % спрямо заложените в годишен план за 2017 г. средства. В сравнение със същия период на 2016 г. се отчита ръст с 280 477 хил. лв. или с 8,6%.

От приходи и трансфери - всичко, приетите със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. здравноосигурителни вноски са в размер на 2 279 730 хил. лв. С решение на НС на НЗОК средствата са увеличени със 115 500, 2 хил. лв. В резултат на увеличението годишният план е в размер на 2 395 230, 2 хил. лв.

Постъпилите към 31.12.2017 г. приходи от здравноосигурителни вноски са в размер на 2 404 151,1 хил. лв., което представлява изпълнение от 100,4% спрямо заложените в годишен план за 2017 г. средства. В сравнение със същия период на 2016 г. се отчита ръст със 191 590 хил. лв. или с 8,7%.

Общият размер на извършените разходи и трансфери - всичко към 31.12.2017 г. е 3 571 333,3 хил. лв., което представлява 100% от заложените в годишния план за 201 7 г. средства.

През отчетния период в рамките на здравноосигурителните плащания, разходите са, както следва:

-           за първична извънболнична медицинска помощ - в размер на 198 902,6 хил. лв. (в т.ч. 51,4 хил. лв. трансфер за ведомствени болници) или 5,7% от всички здравноосигурителни плащания;

-           за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) - в размер 218 654,2 хил. лв. или 6,3% от всички здравноосигурителни плащания;

-           за дентална помощ - в размер 159 857,8 хил. лв. или 4,6% от всички здравноосигурителни плащания;

-           за медико-диагностична дейност - в размер 79 421,8 хил. лв. или 2,3% от всички здравноосигурителни плащания;

-           за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, в т.ч.:

ü  лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, за домашно лечение на територията на страната – в общ размер от 697 686,3 хил. лв. или 19,9% от всички здравноосигурителни плащания,

ü  лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги - в общ размер от 288 139,4 хил. лв. или 8.2 % от всички здравноосигурителни плащания.

Постъпилите през 2017 г. договорени от НЗОК отстъпки за лекарствени продукти, приложими при лечението на злокачествени заболявания са в размер на 39 551,4 хил. лв. Постъпилите отстъпки са отчетени в намаление на извършените от НЗОК здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болничната медицинска помощ:

-           за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ - в размер 98 145,1 хил. лв. или 2,8% от всички здравноосигурителни плащания;

-           за болнична медицински помощ - в размер 1 695 550,3 хил. лв. или 48.5% от всички здравноосигурителни плащания;

-           за други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност - в размер на 61 024,2 хил. лв. или 1,7% от всички здравноосигурителни плащания.

Постъпилите през 2017 г. договорени от НЗОК отстъпки за други лекарствени продукти са в размер на 131 722,2 хил. лв.

В резултат на отчетените към 31.12.2017 г. разходи и трансфери - всичко в общ размер на 3 571 333,3 хил. лв., спрямо отчетените приходи и трансфери - всичко в общ размер на 3 581 495,3 хил. лв. се формира положително бюджетно салдо (излишък) за годината в размер на 10 162,1 хил. лева.

Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.

Правителството предлага на Народното събрание да приеме актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“

Правителството предлага на Народното събрание да приеме актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, приет с решение на 43-то Народно събрание на 02.06.2016 г. (обн., ДВ. бр. 43 от 07.06.2016г.).

Актуализацията на проекта беше извършена във връзка с постигнатия политически консенсус от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) на 30 май 2017 г. за ускорена реализация на проектите за модернизация, „План за развитие на въоръжените сили до 2020 г.“, приет с ПМС № 382/30.12.2015 г. и „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ за поддържане и развитие на отбранителните способности на Военноморските сили.

Целта на проекта е придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораби, притежаващи способности да участват в широк спектър от морски операции на НАТО и ЕС, които да заменят част от наличните във ВМС кораби руско производство, неподлежащи на модернизация.

Настоящият вариант на актуализиран проект за инвестиционен разход отчита промените настъпили в Закон за ДДС, считано от 01.01.2017 г., след приемането на проекта за инвестиционен разход от Народното събрание през 2016 г.

Сред основните промени в актуализирания проект за инвестиционен разход е максималната прогнозна стойност на проекта да бъде 984 млн. лв. с ДДС. Разликата от 164 млн. лв., спрямо приетия през 2016 г. от Народното събрание проект за инвестиционен разход, е разпределена за плащане през 2025 и 2026 г.

Добавени са два нови варианта за придобиване: 1) закупуване на нов отбранителен продукт (модифициран за нуждите на ВМС) или производство по лиценз и 2) комбинация от разработване на нов продукт и модификация на съществуващ такъв.

Предвижда се многофункционалните модулни патрулни кораба да бъдат окомплектовани с основно въоръжение и корабни изделия и с допълнително въоръжение и корабни изделия (опции).

Дейностите в обхвата на Проект за инвестиционен разход са доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба, доставка на първоначален комплект ЗИП и резервни части, обучение на екипажите на двата кораба и интегрирана логистична поддръжка (за период от 3 години).

В тази връзка и на основание чл. 22, ал. 2, т. 116 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Министерският съвет внася в Народното събрание актуализирания проект за инвестиционен разход на Министерството на отбраната.

Изменя се периодът на участие на българските военнослужещи от DCM-F в мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“

Правителството измени свое Решение №181 от 22 март за разрешаване участието на до 16 военнослужещи от състава на националния мобилен модул по комуникационно-информационни системи на НАТО (DCM-F) в мисията на Алианса за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“. Изменението касае промяна в периода на участие на българските военнослужещи, който обхваща 01 юли 2018 г. - 31 януари 2019 г.

Приносът на българските военнослужещи от състава на националния мобилен модул по комуникационно-информационни системи на НАТО в мисията на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“ е израз на външната политика на страната ни и форма на изпълнение на съюзните ангажименти към Алианса.

Одобрени са 9 405 лв. за физическо възпитание и спорт за децата от детските градини към МО и за курсантите и студентите във висшите военни училища

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2018 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт в държавните детски градини към министъра на отбраната и държавните висши военни училища.

Средствата в размер на 9 405 лв. се предоставят за децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност, и за материално-техническото им обезпечаване. Разходите се определят за бюджетна година съгласно разработени и утвърдени проекти.

Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическото възпитание и спорта.

Отпускат се 2 200 лева за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2 200 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Председател на Съвета за развитие на гражданското общество към МС ще бъде вицепремиерът Томислав Дончев

Правителството определи вицепремиера Томислав Дончев за председател на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. На вицепремиера се възлага отговорността за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в България.

Решението е във връзка с промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 2018 г.), предвиждащи създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към МС.

Основната цел на съвета е разработването и провеждането на политики в подкрепа развитието на гражданското общество. Организацията и дейността на съвета следва да се определят с правилник, който се приема от МС.

Одобрено е откриването на процедура за концесионирането на летище София

Кабинетът одобри решението на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за откриване на процедура за определяне на концесионер на летище София. С решението на министъра се утвърждава обявлението за откриване на процедурата и документацията за концесията.

Приета е Наредба за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол

Правителството прие Наредба за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство.

Основната цел на акта е нормативно уреждане на условията и редът за възлагане извършването на дейности, свързани с Наредбата. Сред тях са изготвяне на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум за обектите, които подлежат на приватизация; цялостно консултиране на подготовката и осъществяването на приватизационната процедура, както и изготвяне на експертни становища и маркетинг.

Правителството одобри промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

Министерският съвет прие промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Измененията произтичат от последните промени в Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда, в сила от 1 юли 2018 г., свързани с правото на отпуск и парично обезщетение на осиновителите на деца до 5 г. възраст.

С предлаганите промени се цели намаляване на административната тежест за задължените по наредбата лица, като се създава възможност за подаване на заявленията за получаване на парична помощ при смърт на осигурено лице и на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на подателя. С оглед необходимостта от технологично време за стартиране на процеса по приемане на заявленията по електронен път, се предвижда съответните разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2019 г.

Отпада необходимостта към заявлението-декларация за изплащане на

парична помощ при смърт на осигурено лице да се прилагат някои документи, сред които оригинално удостоверение за наследници и декларация дали родителите на починалото осигурено лице са живи. Отпада и изискването за прилагане на удостоверение за наследници в оригинал, като се предвижда, че при подаване на заявление-декларация за изплащане на неполучени от починало лице парични обезщетения и помощи удостоверението за наследници се прилага само за справка.

Придружителите на хора в неравностойно положение да не заплащат входни билети в музеите, предвижда промяна в Закона за културното наследство

Министерският съвет одобри на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ЗКН). Дейността по дигитализацията ще се координира, организира и контролира от министъра на културата.

Промените в ЗКН предвиждат още заседанията на специализираните експертни съвети към Министерството на културата да се излъчват онлайн в реално време чрез сайта на Министерството на културата.

В изпълнение на Решение № 496 на Министерския съвет за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса със законопроекта се премахва изискването за представяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

Предлага се придружителите на хора в неравностойно положение да не заплащат входни билети в музеите.

Предлага се промяна в § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на към Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.), с която се предвижда изрично, че на вписване в регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН, подлежат и лицата, които към влизане в сила на посоченото изменение на закона - 26.02.2016 г. са получавали разрешения за теренни археологически проучвания, но не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 от ЗКН. По отношение на тези лица се облекчават условия, като за получаване на разрешение и за вписване в регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН ще бъдат изисквани - 10 години професионален опит като археолог, който ще бъде доказван, освен с документи удостоверяващи трудов стаж и професионален опит и с 10 издадени разрешения за теренни археологически проучвания.

Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) и на нейната администрация. С промените се синхронизират текстовете от Закона за администрацията, свързани с процесуалното представителство на ДКХ, създават се условия за осъществяване на своевременни и всеобхватни проверки от контролните органи на ДКХ и се подобрява оперативният обмен на информация в организационната структура. Разширяват се обхватът и обемът на административната и контролна дейност на ДКХ, с което ще се подобри ефективността при осъществяването на правомощията на държавния орган за надзор върху хазарта.

Предвижда се процесуалното представителство на Комисията да се осъществява от юрисконсултите в дирекция „Финансово-стопански дейности и административноправно обслужване”. За да се гарантира по-ефективното осъществяване на правомощията на председателя на ДКХ, се създава дирекция „Лицензионна и контролна дейност”, която освен с основните функции в хода на лицензионното производство, ще отговаря за текущия и периодичен контрол на хазартната дейност.

Оптимизираните функции и структура налагат намаляване на числеността на персонала на ДКХ с три щатни бройки, с които ще се увеличи съставът на Министерството на финансите, за да се укрепи капацитетът на дирекците „Правна“, „Човешки ресурси и административно обслужване“ и „Информационни системи“ във връзка с изпълнение на възложените им функции.

С проекта на Постановление се актуализират и правомощията на министъра на финансите и функциите на Инспектората, дирекциите „Човешки ресурси и административно обслужване“, „Държавни помощи и реален сектор“, „Държавен дълг“ и „Методология на контрола и вътрешен одит“ в Министерството на финансите съгласно приети промени в Закона за администрацията. Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи. Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и регламентираната в него отмяна на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Закона за концесиите, Закона за публичните финанси и Решение № 662 на Министерския съвет от 2017 г.

Правителство прие промени в правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав

Министерският съвет прие изменения и допълнения на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в България. Акцентът на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската, художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Националните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте научни области и съответстващите им направления. Това ще доведе до подходяща обвързаност между научните постижения на кандидатите и възможностите за академичното им израстване.

Прилагането на Закона за развитието на академичния състав след приемането му през 2010 г. без наукометрични изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности доведе единствено до значително увеличаване броя на хабилитираните лица и на присъдените научни степени, без това да допринесе за увеличаване на научната продукция и нейната значимост в институционален и национален мащаб. Този проблем беше допълнително усложнен от липсата па достатъчно строги изисквания към професионалната компетентност и обективност на членовете на научното жури, както и на конкретни механизми за ефективен контрол.

С измененията в Закона и в Правилника оценяването на дисертационен труд на кандидатите за академични длъжности ще се извършва от журитата само за лицата, които отговарят на минималните национални изисквания, определени в правилника, както и на допълнителни изисквания в правилниците на висшите училища и научните организации, когато такива са предвидени.

В резултат на предлаганите промени се очаква да се създаде общовалидна национална рамка за участие и провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, съобразена със спецификата на различните научни области и професионалните направления.

Одобрени са българските позиции за предстоящите заседания на Европейския съвет

Правителството одобри българската позиция за заседанието на Европейския съвет, което ще се проведе на 28-29 юни в Брюксел. На него министър- председателят Бойко Борисов ще представи основните резултати от Българското ротационно председателство на Съвета на ЕС.

Българското председателство ще информира за степента на изпълнение на законодателните досиета от дневния ред на ЕС в контекста на четирите приоритета на председателството. Специален акцент ще бъде поставен върху връщането на Западните Балкани в Стратегическия дневен ред на ЕС, напредъка в изпълнението на инициативите по Отбранителния пакет на ЕС, финализирането на триалога по Директивата за командированите работници в сферата на услугите.

Дневният ред на Съвета включва още дискусии по теми като миграция, сигурност и отбрана, работни места, растеж и конкурентоспособност, иновации и дигитализация и други.

Правителството одобри също българската позиция за участие в заседанието на Европейски съвет по член 50 на 29 юни. Съветът следва да получи информация по хода на преговорите с Обединеното кралство, както и да приеме проект на заключения, които отчитат актуалното състояние на преговорите.

МС възлага на министъра на енергетиката да възобнови дейностите по търсене на възможност за изграждане на АЕЦ „Белене”

Министерският съвет отмени Решение №250 от 2012 г. за отмяна на Решение №259 от 2005 г. за определяне на енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение и на Решение №260 на Министерския съвет от 2005 г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“. Днешният акт на правителството е изготвен във връзка с взетото на 07.06.2018 г. от Народното събрание на Република България решение за възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта АЕЦ „Белене“ в отделно проектно дружество.  

Министерският съвет възложи на министъра на енергетиката да възобнови действията по търсене на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“ съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип (без договори за задължително изкупуване на енергията, без преференциални цени, без договори за разлика, без корпоративни гаранции и/или други непазарни механизми за гарантиране на инвестицията) и без предоставяне на държавна гаранция, чрез отделяне на активите и пасивите за проекта в отделно проектно дружество. Очаква се енергийният министър да организира, координира и контролира провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване. Министърът следва да разработи процедура за избор на стратегически инвеститор и да предложи възможности за структурирането на проекта в срок до 31.10.2018 г., както и периодично да информира Министерския съвет и Народното събрание за предприетите действия и конкретните резултати от преговорите.

Правителството одобри две искания за получаване на подкрепа по Програмата на ЕС за подкрепа на структурни реформи

Правителството одобри две искания за получаване на подкрепа по Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи (ППСР).

В края на януари 2018 г. България изрази желание да направи доброволен принос към финансовия пакет на ППСР в размер на 1,5 млн. евро за реформиране на институциите, управлението, администрацията, икономическите и социалните сектори в отговор на икономическите и социалните предизвикателства, с цел увеличаване на конкурентоспособността, растежа, заетостта и инвестициите. Финансирането е за сметка на техническата помощ по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ) в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕС) 2017/825 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. Доброволната вноска на Република България за Програмата за подкрепа на структурните реформи е прехвърлена в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. Прехвърлянето на средствата от ОПДУ е одобрено с РМС № 306 от 4 май 2018 г.

Според днешното решение вноската ще се използва за изпълнението на два проекта - за „Усъвършенстване на регулаторната рамка по несъстоятелността“ и за „Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики“. Тези искания министърът на финансите ще внесе в Службата към Европейската комисия за подкрепа на структурни реформи. Те предвиждат изпълнението на специални, неотложни мерки в двете области на политика, с тях се адресират и специфични за страната препоръки на Съвета на ЕС. След като исканията бъдат одобрени от Службата, тя съвместно с националните власти ще изберат изпълнител на дейностите.

Отпускат се близо 21 млн. лв. за разплащане на разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при овладяване на бедствия

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел II, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия в общ размер 21 218 605 лв.

Допълнителните разходи/трансфери са определени съобразно взетото решение от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет на заседанието й проведено на 1 юни 2018 г.

С постановлението се осигурят средства за разплащане на извършени непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при овладяване на бедствени положения, за неотложно възстановяване на инфраструктурни обекти и възстановителна помощ за пострадали от бедствия граждани.

Два вертолета “Cougar” ще бъдат дооборудвани със средства за гасене на горски пожари

Правителството одобри допълнителни разходи в размер 310 000 лв. по бюджета на Министерството на отбраната за 2018 г.

Средствата са необходими за привеждане на два броя вертолети “Cougar” AS-532-AL в готовност за изпълнение на задачи по гасене на горски пожари от въздуха, чрез дооборудване със специализирани средства. Предвидена е също първоначална подготовка на екипажите. Това ще позволи Военновъздушните сили да поддържат минимални способности за изпълнение на задачи при участие в гасене на горски пожари в рамките на мисията на Въоръжените сили „Принос към националната сигурност в мирно време“.

1. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 27.06.2018 - ПЪРВА ЧАСТ
2. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 20.2018 - ВТОРА ЧАСТ
3. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 20.06.2018 - ПЪРВА ЧАСТ
4. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 6.06.2018 - ВТОРА ЧАСТ
5. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 6.06.2018 - ПЪРВА ЧАСТ
6. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 29.05.2018
7. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 23.05.2018
   
8. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 16.05.2018
9. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 9.05.2018
10. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 2.05.2018
11. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 25.04.2018
12. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 18.04.2018
13. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 11.04.2018
    
14. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 4.04.2018
15. РЕШЕНИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА 14.03.2018
16. РЕШЕНИЯТА НА ЗАСЕДАНИЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 7.03.2018