Пред НДТ – един от авторите на излязлата наскоро от печат книга
„Стоманеният красавец“ /или МиГ 25 в небето на България/ – пилотът-командир
Иван Йорданов
-
Идеята да пиша не беше моя. Решението е съвкупност от мнения на няколко колеги,
които са служили в редовете на БНА , по специално в 26 АБ - Добрич .
Проследявайкиисторията на ВВС,
откриваме , че през 80-те години Българската Военна Авиация е във възход .
МиГ-25 в небето на България за 10 години извоюва своята славаи безспорно господство във въздуха. В
началото на месец март 2018 г., при провеждане на среща на ветерани от 26 АБ в
състав :Иван Димитров Иванов, Иван
Цвятков Йорданов, Румен Христов Христов, Михаил Генчев Генчев, професор Павел
Пенев, Сергей Жеков и Лукан Луканов се роди идеята да се напише книга за МИГ –
25, с която да запознаеммногобройнитечитателите - фенове на бойната авиация, с историятана самолета,как е протекло приучването на български летци, подготовкатаи провеждането на полети с МИГ- 25 в
България,за успехите и неволите на
земята и във въздуха. За летцитепише
Иван Йорданов, за техническата част - Румен
Христов. Суровият материал изпратихме на съставителя Димитър Недялков.
Следсъгласуване,книгата имаше вече и заглавие. Издаването на „Стоманеният
красавец“ се осъществи с любезната подкрепана“ТЕРЕМ -ЛЕТЕЦ”ЕООД - София.
- Може ли една машина, пък била тя
и боен самолет, да бъде вдъхновение?
-
Заставайки пред самолетаза преглед, ти
вече си пленен от неговото величие, от острите и прави форми на тялото, отогромните въздухозаборници и внушителни
вертикални килове. Плъзгайки длан по самолета, с върховете на пръстите усещаш
гладката, плътна и хладна стоманена повърхност. Започва твоятапсихо-емоционална настройка запрофесионалнотосвързване между човека и машината .Пилотът сложи ли си защитния шлем на главата,
затвори ли фанара на кабината и изпълни запуск на двигателите,той вече е
машина. В полет управляваш скоростта, мощността , работиш с арматурата в
кабината и изпълняваш умни маньовъри . Това храни жадната за летене душа и те
кара в небето с очи да полетиш и да летиш, летиш…
- Разкажете малко за себе си и
професията военен летец…
- Мечтата
ми се сбъдна. През 1977 година завърших ВВВУ “Г. Бенковски“ вДолна Митрополия - Плевенско. На 22 години -
като лейтенантинженер –летец, започна
моята летателна кариера. От младши пилот от 1 АЕ на 26 РАП - Толбухин, до ЗКЛП
на 26 АБ - Добрич. Моите командири – инструктори, като истински професионалисти,
медариха със своя богат опит,
превръщайки мевъв въздушен боец. Много
летяхме. Много енергия и сили влагахме в полетите денем и нощем . Много лишения
поднесох и на моето семейство, но те пак ме обичаха.Гордостта, че браним небето на България, ни
правеше истински военни - пилоти .
- С какво Миг-25 беше различен от
останалите машини, на които сте летял…
- МиГ
25 беше огромен. Когато го видях за първи път, бях толкова много учуден,
направо поразен. Той се явява ново поколение - самолет, който решава много
оперативно- стратегически задачи. На Балканите нямаше подобенсамолет. Създаден да решава разузнавателни задачи
от стратосферни височини и с големи скорости, това го правешемного по-различен и недосегаем. Конструктивно
е изпълнен от 80% стомана; 8 % титанови сплави и 11% термоустойчив дуралуминий
Д 19. Тази конструкция издържа натемпературидо300”С , породени от високите скорости.
Пилотира се леко, стига бързо да свикнеш да ползваш тримеритепри управлението. На борда има доста
автоматика, която помага на летеца при изпълнението на задачите от бойното
използване. Набира бързо скорост при излитане, устойчиво набира височина, лесно
се управлява. малкое тромав при разгон
и набор на височина, но е стабилен при изпълнение на маньовър. Изпълнява набор
на височина , бойно използванеи заход
за кацане в автоматичен режим. МиГ-25 разкрива нови хоризонти и предизвикателства
пред летателния състав. При кацанеМИГ-25 се превръщаше в нежен гигант. Приземяването ставаше с меко
опиране и се превръщаше в красива гледка за очите. Красивитекацания правеха от пилотите – царе.
- Сънувате ли Вашите полети?
- Много
рядко! За 18 години съм сънуваледва 4-5
пъти . Основно летя на МиГ 21, както денем, така и нощем . Обикновено се излита
вертикално, летя над градове на пределно малки височини. Хора не срещам. Сам
съм. След тежкаборбасе събуждам.Сравнителнопо-приятно протичаха
полетите в космоса. Политаш, след като си го пожелаеш няколо пъти,съсредоточаваш се, стягаш се и то става.За да полетиш, първо трябва да се отделяш от
тялото. Плавно се издигаш над него, наблюдавайки го долу - уморенои притихнало. Наборът на височината протича
бързо. Светлините на града се топят. Летиш над Балканския полуостров, тогава
Земята се превърта, като ясно разпознаваш континентите с прилежащите големи
осветени центрове. Ускоряваш бързо. Земята се губи, остават само звездите. Те -
като светещи ориентири, те навеждат в космоса. Така летиш в тази светла среда,
апокрай мен прелитат галактики. Достигайки
до своята идейна точка, полетът завършва. Завръщайки се, бързо откривам своя
дом изаемам своето място в своето тяло.
Тогава то оживява и се събуждам . Това ми харесва, защото така – летейки,
преоткривам себе си, оставам си пилот до края.
- Бихте ли се наел да направите
сравнение - сигурността на българското небе тогава, когато Вие летяхте, и сега?
-
Сигурността на българското небе тогава или сега си остава приоритет в работата
на ВоенноВъздушните Сили.
- Какво мислите по широко
коментираната тема за покупка на нови военни самолети у нас?
-
Искам България да се въоръжи с нов модерен многоцелеви самолет. Ако българите
искат да имат история, то те трябва да отделят много пари за оръжия и модерна
армия .
- Какво изгуби Добрич със
закриването на военното летище?
- Град
Добрич загуби младостта. Бе разбит на пух и прах целият базов човешки енергиен
потенциал. Такава тотална ликвидация на авиация не бях виждал. Загубите най-вероятно
ще оценят историците и специалистите. Добрич спечели само тишина и спокойствие
.
- А какво мислите за мечтата да
летиш – актуална ли е днес,или май сме
се приземили…
- “Но
ние сме Летящо, гордо племе
и даже и до смърт
да ни боли,
с отрязани криле,
и на колене,
в небето пак с
очи ще полетим.”
Вася Борисова
стихосбирка /Болката на птиците/
Представянето
на книгата пред добричка аудитория предстои. И сме убедени, че ще предизвика
голям интерес – и заради миналата слава на военното летище в нашия град, и
заради спомените и мечтите на всички с душа – жадна за полет.