1909 - Роден е Петър Славински - български писател, драматург. За периода 1933-1936 г. той работи в дирекция “Храноизнос” . След това заема административни служби в Столичната община до 1944 г. На 9 септември 1944 г. е назначен за кмет на София. Той ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия. През 1946-1951 г. е председател на Клуба на културните дейци, а през 1946-1950 г. е главен секретар на Българо-унгарското дружество. От 1951 до 1953 г. е журналист в Добруджа (с. Шабла). Година по- късно Славински е директор на Държавния музикален театър “Ст. Македонски”. От 1955 г. той живее и твори в Балчик. За пръв път печата през 1927 г. във в-к “Ехо”. Негови съчинения са: “Фрина” (1935 г.); “Последният щурм” (1969 г.); “Пратеник на свободния свят” (1959 г.); “Претворена земя” (1970 г.); “Тайни” (1960 г., в съавторство с Б. Дановски); “Победени хоризонти” (1966 г.); “Слънчев извор” (1962 г.); “Живот за живота” (1965 г.); “Огънят и спомените” (1975 г.); “Птици долитат при нас” (1977 г.) и “Далечни далечини” (1977 г.).