1886 - Подписан е Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Ил. Цанов и турския велик везир Кямил паша. Отказът на Русия да признае акта на Съединението става причина за свикване на Цариградската посланическа конференция. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г. Въпреки натиска на английския представител конференцията отказва да приеме искането на Високата порта и на 5 април 1886 г. тя е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като своеобразна компенсация на Османската империя и се признава включването на 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Останалите членове на Берлинския договор по отношение на Източна Румелия остават непокътнати. Тъй като спогодбата е подписана в султанския дворец Топхане, тя получава известност като Топханенски акт.