1857 - За първи път е фотографирано слънчево затъмнение. Слънчевите затъмнения се появяват само по време на новолуние, когато Слънцето и Луната се оказват достатъчно близко до връзките на лунната орбита, в които се пресичат видимите траектории на Слънцето и Луната върху небесната сфера. Слънчевото затъмнение се появява, ако в момент на новолуние ъгловото разстояние от Луната до най-близката връзка от орбитата й не превишава повече 17,9°. Продължителността и фазата на затъмнението са по-големи, колкото по-близо до връзките по лунната орбита по това време се намират Луната и Слънцето. През 223 лунни оборота около Земята,т. е. през 11 години и 11 дни стават едни и същи затъмнения. За една година има най-много 5 или 4 слънчеви затъмнения, които наблюдавани от Северното и Южното полукълбо са различни. В летописите на различни народи са съхранени много данни за тях. Във връзка с голямото им значение за историята, хронологията, теоретичната астрономия Т. Ополцер през 80-те години на ХIХ в. изчислява моментите на 8 000 слънчеви затъмнения за периода от 1207 г. преди Христа до 2163 г. след Христа. Той издава резултатите в монументалния труд "Канон на затъмненията". Най-точни и подробни изчисления на всички слънчеви затъмнения за 1998-2510 г. правят през 1966 г. Дж. Меус, Ч. Грожан и У. Вандерлен.