1913 г.
Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.
Той е договор между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само била лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понесла и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.
Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклатило положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успял да се задържи на престола. Изходът от войната показал по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да било напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не бил избран правилно. Защото от войната спечелила не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.