Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-05-02 @ 01:05 EEST

НДТ, Добрич, България събитие

[ Добави събитие ][ Назад към 'Моят календар' ]

Ноември 2018

Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пр
Кога:	2018-11-11 @ 00:00 EET - 12:00 PM EET
Тип на събитието:
Къде:
Описание:	866 г. Папа Николай І тържествено връчва отговорите на 106-те въпроса на княз Борис І на българските пратеници. В обстановката на непрекъснато нарастващо напрежение между Цариград и Рим папата вижда в “допитванията на българите” прекрасна възможност да измести византийското духовенство и да присъедини България към католическата църква. Покръстването на българите е приемане на християнството като официална религия в България. Причините за този акт се крият в потребностите на самата българска държава. България се появява на политическата карта на Балканския полуостров, когато робовладелският строй е вече ликвидиран и тя постепенно се оформя като държава от раннофеодален тип. При това положение повече не е възможно идеологически да се защитават нейните устои от съществуващите дотогава религии на прабългарите и славяните, които са езически и възникват на значително по-нисък стадий в тяхното обществено-икономическо развитие - родовообщинния строй. За разлика от тези две религии, които са политеистични (проповядващи многобожието), християнството е монотеистично (т. е. проповядва единобожието), което отговаря по-добре на създадената държавна уредба в България. След стъпването си на престола хан Борис I твърдо решава да покръсти себе си и своя народ. За целта той сключва съюз с крал Людовик Немски, в който фигурира точка и за приемане на християнството в България от Римокатолическата църква. Узнавайки за този съюз, Византия остро реагира и незабавно обявява война на България (863 г.). Византия успява да привлече на своя страна Великоморавия, Хърватско и Сърбия и организира коалиция против България. В избухналата през 863 г. война българските войски са разгромени и Борис I се принуждава да поиска мир. Византия се съгласява, при условие че той приеме християнството от Цариград. Поставен в безизходно положение, през 864 г. българският владетел и неговият двор се покръстват в Плиска. Борис I приема християнското име Михаил и титлата княз. Този акт обаче се натъква на остра съпротива. През 865 г. против него избухва бунт, който обхваща 10-те комитата в страната. Решен да отстои започнатото дело, княз Борис I жестоко потушава бунта и наказва със смърт 52 боили с техните семейства. След това Борис I предприема действия за отстояване на църковната независимост на страната. За тази цел той започва умела дипломатическа игра с двата християнски центъра. Първоначално преговаря с Византия. След категоричния отказ на цариградския патриарх Фотий да удовлетвори желанието му Борис I се обръща към Рим. Папа Николай I се оказва по-благосклонен и отговоря по принцип положително на изпратените от българския владетел 106 въпроса. Това довежда до задълбочаване на конфликта между двата християнски центъра. Отказите и на папа Николай I, и на папа Адриан II да ръкоположат за български архиепископ избрания от княз Борис I Формоза Портуенски довеждат до преориентация на българската политика и поставят началото на двегодишни преговори на българския владетел с Константинополската патриаршия. На 28 февруври 870 г. в Константинопол се провежда заключителното заседание на поместния църковен събор. Пристигат и пратениците на княз Борис I ичиргу-боилът Стасис, кан-багатурът Сондоке, кан-тарканът Илия, сампсисите Персиан и Алексий Хунол. На 4 март 870 г. император Василий I закрива събора на официален прием в двореца. Поканен е току-що завърналият се от Рим кавхан Петър, който поставя въпроса под чия юрисдикция се намира българската църква. Въпреки протестите на римските духовници българската църква е поставена под юрисдикцията на Константинополската патриаршия и е обявена за архиепископия. До този момент няма подобен прецедент в историята на християнската църква. По правило независими катедри са само тези, създадени от апостоли или от техни ученици. На 24 декември 879 г. патриарх Фотий и свиканият от него събор в Константинопол вземат решение в бъдеще ръкополагането на българския архиепископ да се извършва от българския епископат, а не от константинополския патриарх, т.е. българската църква получава статут на автокефална. След като България получава исканата църковна независимост християнството у нас продължава да се проповядва от византийски свещеници и на гръцки език. Това създава реална опасност за независимостта на българската църква. За нейното отстраняване Борис I предприема нови мерки - изпраща в Цариград млади българчета, между които и своя син Симеон, които да се подготвят за църковна и книжовна дейност и да заменят постепенно византийските свещеници. С приемането на християнството се създават по-благоприятни условия за укрепване на съществуващите феодални порядки в страната. Освен това на нея вече не се гледа от съседите й и най-вече от Византия като на "варварска" държава. Не на последно място покръстването допринася и за окончателното спояване на българската народност - процес, започнал още от образуването на българската държава през VII в. Борис I е български хан (852-864 г.) и княз (864-889 г.), син на хан Пресиян. След възкачването си на престола Борис I води миролюбива политика със съседните държави. През 863 г. Борис I започва покръстването на българите, който процес приключва окончателно през 879 г., когато българската църква получава статут на автокефална. През 886 г. Борис I приема в България учениците на братята Кирил и Методий, прогонени от немското духовенство от Великоморавия, и им създава благоприятни условия за разпространяване на славянската азбука и култура в българските земи. По този начин българският владетел не само поставя сериозна преграда пред византийското църковно (а заедно с това и политическо) влияние, но създава и благоприятни условия за утвърждаване на славянската култура в българските земи. През 889 г. Борис I се оттегля от активна дейност и отива в манастир. Недоволен от стремежа на наследилия го първороден син княз Владимир (889-893 г.) да възвърне езичеството в България, той се обявява против него. Сваля го от престола и поставя начело на държавата другия си син - Симеон. Борис I умира през 907 г.

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 0.08 секунди