Не казвам това. Тъкмо напротив - мисля като теб. Но искам да кажа, че в такава ситуация човек се мобилизира и работи с удвоени усилия. И ако се поставят ясни изпълними цели в краткосрочен план, човек излиза от "дупката".

Проблемът не е в липсата на пари - тъй като пари в населението има, а и резервите на Държавата не са малки... Проблемът е, 1) че няма ясен критерий кой е безработен и кой не. Например аз между 2001 и 2002 г. не съм се водил в бюрото по труда и сега ми искат пари, все едно че съм бил предприемач. Познай дали ще им ги платя, тъй като реално съм бил безработен... 2) има една групировка в обществото, чиито среден доход е от 3 до 8 пъти по-голям от средния доход за страната. Това не е точно определена професия, а по-скоро по-учени хора, които заемат важни позиции - лекари, икономисти, ръководители на служби. Тези хора им е много кофти сега, защото кризата им намалява допълнителните доходи. Не знам дали знаеш, обаче няколко години лекарите получаваха от НЗК "бонус-13-та заплата" за Нова година между 1000 и 3000 лв. Тая година - не! Сега помисли, тези хора, които по принцип трябва да управляват обществото ни, как се чувстват. И дали въобще им пука за едни керливи (от тяхна гледна точка) 16-17 лв. на месец... 

Та искам да ти кажа, че при такова разделение на доходите важи принципа: "Сития на гладния не вярва!" Защото у нас не можеш разбра, кой сит, кой гладен. Всеки мрънка, иска, вкл. и тези дето имат имущество, т.е. не са никак бедни по нашия стандарт.