Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
"Експрес”: Китай- четвъртата икономика в света
Автор: Anonymous да
2005-12-20 @ 17:16 EET
Китай: не вярвайте на сензацията
По ICFTU 20.12.2005
article image
"Чие чудо? Как китайските работници плащат за своя икономически бум" - новият доклад на Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU)
700 милиона живеят с по-малко от два долара на ден. Повече от 15 000 души умират на година от промишлени злополуки. Милиони работят по 60-70 часа на седмица, получават по-малко от минималната работна заплата за страната, и живеят по 20 души в спални помещения. Неравенството се увеличава, а новите безработни в страната са почти толкова колкото са тези в цял свят взети заедно.
Подобна статистика обикновено не се свързва с думата „чудо”, но в случаят с Китай в сянката на неговата сензация стоят точно такива факти. Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU) излезе с нов доклад, озаглавен "Чие чудо? Как китайските работници плащат за своя икономически бум", който разбива мита, че всеки е победител в Китай при прехода му от дремеща провинциална икономика към световна, манифактурна суперсила.
Издаден непосредствено преди министерската среща на Международната Търговска Организация (WTO) в Хонг Конг, докладът показва, че икономическият успех на Китай е за сметка на незачитане на собствения му народ, за мнозинството от които нещата се влошават главоломно. Неравенството в Китай се задълбочава с най-бързите до сега темпове, а тенденцията му на социално отчуждаване е безпрецедентна за историята на страната. Неговата по-нататъшна интеграция с WТО рискува увеличаване на метеорния му скок в неравенството.
"Повечето хора изглеждат твърде заслепени от икономическите успехи на Китай за да видят тъмната страна на въпроса. Собствени вътрешни проблеми, като търговски дефицит и загуба на работни места поради евтиния китайски внос, замъгляват евентуално съществуващи в международната общественост съмнения, за това как китайските компании са в състояние да произвеждат DVD-плейъри, които да се продават за по-малко от 50 щатски долара. Този доклад хвърля светлина върху успехите на Китай, като разкрива, че те се дължат главно на репресията и експлоатацията на собствената му огромна армия от работници", каза Гай Райдер, Генерален Секретар на ICFTU.
Докато растежът се увеличаваше и износът процъфтяваше в Китай, същото ставаше и с неравенството и броят на новите безработни. Експлоатацията и потискането на работната сила в страната донесоха нарастващ социален смут, поставящ бомба със закъснител на бъдещия му просперитет.
Направените главни открития в доклада са:
- Китай все още си проправя пътя към успеха с пото-продаващи усилия, базирайки своята конкурентност на ниски заплати и експлоатация на работната сила, която не е представяна от никой.
- Китай има може би толкова нови безработни, колкото и останалата част на света взети заедно. За да може да спре това увеличаване на безработицата до несъстоятелни нива, Китай ще трябва да създаде 300 милиона нови работни места в следващото десетилетие.
- Успешното преодоляване на бедността в Китай от началото на 1980-те години изпадна в застой през 1990-те и новото хилядолетие. Този риск се увеличава със задълбочаване на интеграцията му с WТО. От момента, в който Китай започна да разширява износа си, до сега няма забелязана положителна корелация между нарастващата му международна търговия и заличаване на бедността му.
- Китай се продава по пътя към върха в ранк-листата на световните износители, но заедно с това той продава и прогреса на собствения си народ, мнозинството от които ще загубят от по-нататъшната му търговска либерализация. Над три четвърти от провинциалните му домакинства, или мнозинството от китайците, се предвижда да загубят приходите си в периода на 2001г.–2007г.
- Китай преживява скок в неравенството, създавайки не ‘една страна - един народ’, а печеливши и губещи, с различия в стандарта на живот както в градовете и провинциите, така и между тях. Разликите между най-богатите и най-бедни части на страната са повече от десетократни, като количеството на провинциалните преселници, които живеят като нелегални чужденци в собствената си страна, непрекъснато се увеличава.
- Ръководителите на Китай се намират в безизходното положение, където от една страна се опитват да упражняват социален контрол посредством забраняване на работниците да се организират в независими търговски съюзи, а от друга наливат масло в огъня на социалните вълнения и безредия, като подтискат осмелилите се да протестират срещу това положение. Данни за проблеми като работодателството и масовите протести са държавна тайна, а всякакви действия от независими работници се считат за заплаха на националната сигурност и интересите на държавата. Този подход не прави нищо друго освен да разпалва анти-авторитаризъм и гняв, които всъщност управляващите се опитват да предотвратят.
Издаден в навечерието на Международния Ден за Човешките Права, този доклад е и напомняне, че правата на работниците в Китай са също и човешки права, и че те биват редовно нарушавани.
"Китайските работници са лишени дори и от най-елементарното полагащо им се право на достоверно представяне. Те бяха ограбени от правото си на организиране в независими съюзи, и по този начин бяха оставени като ранена плячка на инвеститорите, които се стремят да изстискат от тях повече работа за по-ниско заплащане."
"Китай може да е на път да се интегрира със световната икономика, но е все още далече от пътя към демокрацията. С увеличаване на участието си в глобалната търговия, фокусът на Китай трябва да бъде насочен към почитане на основните човешки, социални и политически права на населението му. Докато Китай не направи това, той никога няма да бъде ‘чудо’ за собствения си народ.".
По ICFTU 20.12.2005
article image
"Чие чудо? Как китайските работници плащат за своя икономически бум" - новият доклад на Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU)
700 милиона живеят с по-малко от два долара на ден. Повече от 15 000 души умират на година от промишлени злополуки. Милиони работят по 60-70 часа на седмица, получават по-малко от минималната работна заплата за страната, и живеят по 20 души в спални помещения. Неравенството се увеличава, а новите безработни в страната са почти толкова колкото са тези в цял свят взети заедно.
Подобна статистика обикновено не се свързва с думата „чудо”, но в случаят с Китай в сянката на неговата сензация стоят точно такива факти. Международната Конфедерация на Съюзите за Свободна Търговия (ICFTU) излезе с нов доклад, озаглавен "Чие чудо? Как китайските работници плащат за своя икономически бум", който разбива мита, че всеки е победител в Китай при прехода му от дремеща провинциална икономика към световна, манифактурна суперсила.
Издаден непосредствено преди министерската среща на Международната Търговска Организация (WTO) в Хонг Конг, докладът показва, че икономическият успех на Китай е за сметка на незачитане на собствения му народ, за мнозинството от които нещата се влошават главоломно. Неравенството в Китай се задълбочава с най-бързите до сега темпове, а тенденцията му на социално отчуждаване е безпрецедентна за историята на страната. Неговата по-нататъшна интеграция с WТО рискува увеличаване на метеорния му скок в неравенството.
"Повечето хора изглеждат твърде заслепени от икономическите успехи на Китай за да видят тъмната страна на въпроса. Собствени вътрешни проблеми, като търговски дефицит и загуба на работни места поради евтиния китайски внос, замъгляват евентуално съществуващи в международната общественост съмнения, за това как китайските компании са в състояние да произвеждат DVD-плейъри, които да се продават за по-малко от 50 щатски долара. Този доклад хвърля светлина върху успехите на Китай, като разкрива, че те се дължат главно на репресията и експлоатацията на собствената му огромна армия от работници", каза Гай Райдер, Генерален Секретар на ICFTU.
Докато растежът се увеличаваше и износът процъфтяваше в Китай, същото ставаше и с неравенството и броят на новите безработни. Експлоатацията и потискането на работната сила в страната донесоха нарастващ социален смут, поставящ бомба със закъснител на бъдещия му просперитет.
Направените главни открития в доклада са:
- Китай все още си проправя пътя към успеха с пото-продаващи усилия, базирайки своята конкурентност на ниски заплати и експлоатация на работната сила, която не е представяна от никой.
- Китай има може би толкова нови безработни, колкото и останалата част на света взети заедно. За да може да спре това увеличаване на безработицата до несъстоятелни нива, Китай ще трябва да създаде 300 милиона нови работни места в следващото десетилетие.
- Успешното преодоляване на бедността в Китай от началото на 1980-те години изпадна в застой през 1990-те и новото хилядолетие. Този риск се увеличава със задълбочаване на интеграцията му с WТО. От момента, в който Китай започна да разширява износа си, до сега няма забелязана положителна корелация между нарастващата му международна търговия и заличаване на бедността му.
- Китай се продава по пътя към върха в ранк-листата на световните износители, но заедно с това той продава и прогреса на собствения си народ, мнозинството от които ще загубят от по-нататъшната му търговска либерализация. Над три четвърти от провинциалните му домакинства, или мнозинството от китайците, се предвижда да загубят приходите си в периода на 2001г.–2007г.
- Китай преживява скок в неравенството, създавайки не ‘една страна - един народ’, а печеливши и губещи, с различия в стандарта на живот както в градовете и провинциите, така и между тях. Разликите между най-богатите и най-бедни части на страната са повече от десетократни, като количеството на провинциалните преселници, които живеят като нелегални чужденци в собствената си страна, непрекъснато се увеличава.
- Ръководителите на Китай се намират в безизходното положение, където от една страна се опитват да упражняват социален контрол посредством забраняване на работниците да се организират в независими търговски съюзи, а от друга наливат масло в огъня на социалните вълнения и безредия, като подтискат осмелилите се да протестират срещу това положение. Данни за проблеми като работодателството и масовите протести са държавна тайна, а всякакви действия от независими работници се считат за заплаха на националната сигурност и интересите на държавата. Този подход не прави нищо друго освен да разпалва анти-авторитаризъм и гняв, които всъщност управляващите се опитват да предотвратят.
Издаден в навечерието на Международния Ден за Човешките Права, този доклад е и напомняне, че правата на работниците в Китай са също и човешки права, и че те биват редовно нарушавани.
"Китайските работници са лишени дори и от най-елементарното полагащо им се право на достоверно представяне. Те бяха ограбени от правото си на организиране в независими съюзи, и по този начин бяха оставени като ранена плячка на инвеститорите, които се стремят да изстискат от тях повече работа за по-ниско заплащане."
"Китай може да е на път да се интегрира със световната икономика, но е все още далече от пътя към демокрацията. С увеличаване на участието си в глобалната търговия, фокусът на Китай трябва да бъде насочен към почитане на основните човешки, социални и политически права на населението му. Докато Китай не направи това, той никога няма да бъде ‘чудо’ за собствения си народ.".
Източник:WWW.EpochTimes.com