За пореден път се уверявам, че гражданско общество в  България няма и скоро няма да има- ЗАЩО? Защото нямаме истенски лидери които да го водят и защото ние българите сме като орел, рак и щука. Никога не поткрепяме по- слабите от нас. Защото винаги сме били под някое робство и сега не знаем какво да правим със свободата си. Защото въпреки, че виждаме определени хора в това число и политиците и управлямащите ни как ни ограбват и трупат богатствата си от нашия труд , сме пасивни. Учителската стачка ни показа , как по демократичен път да устояваме правата си. но ние не ги подкрепихме, а обругахме. Слепи ли сме,че не видяхме действията на правителството? Те нарочно протакоха преговорите , за да настроят родителите срещу учителите. И успяха, защото от стачката загубиха не само учители, а работещите родители. Доган определя че 90 % от учителите са некъдърници, а какви са ни министрите и сие, щом не могат едно споразумение да напишат със конкретни цифри и срокове така, че всеки който го прочете да му стане ясно за какво иде реч. Но и тук има уловка. Те знаят , че това тяхно действие ще разцепи учителската стачка, защото са притиснати от времето и ще се върнат унизени на работа. И какво ще спечели българският народ. Децата ни ще учат по сто програми, по сто различни учебници по един предмет.Обрачите от фирмите на управляващите ще съставят и печатат учебниците със съдържания такива, че един възрастен човек не може да разбере смисъла им. Много от нас казват: Ами щом не си харесват заплатите, да напуснат. Ще напуснат младите педагози, защото ще отидат в чужбина, а учителите с по-висок трудов стаж ще мизерстват както 80 % от българския народ, който поне до сега се държи като роб,