Княжество Лихтенщайн
Страната има площ 160 км. км. Граничи (в км) с Австрия - 35 и Швейцария - 41. Релеф - 75 % от територията е заета от Алпите (най-висока точка връх Граушпиц - 2 599 м) и 25 % - от долината на река Рейн.
Климат - умерен със средна температура януари от -10 до 0 градуса С?, юли - от 15 до 18 градуса С?. Валежи - 800-1500 мм. Растителност - 25 % от територията е покрита с гори.
Население - 33 хил. жители. Гъстота - 206.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 2.5. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 години.
Етнически състав - лихтенщайнци - 69.3 %, германошвейцарци - 15.4 %, австрийци - 7.8 %, италианци - 3.9 %, други - 3.6 %.
Официален език - немски, разговорен - алемански диалект на немския.
Конфесионален състав - християни - 98.2 (от тях католици - 91.6 %, протестанти - 8.4 %), други - 1.8 %. Градско население - 43 %.
Столица - Вадуц (4880 жит.). Други градове - Шан (5100 жит.), Балцерс.
Адмистративно деление - 2 окръга - Горна земя (Оберланд) - 6 комуни и Долна земя (Унтерланд) - 5 комуни.
По-важни исторически събития и дати - ХII в. - възниква феодалното владение Шеленберг; 1342 г. - възниква самостоятелно графство Вадуц, двете влизат в състава на Свещената Римска империя; 1699 г. - Шеленберг и през 1712 г. и Вадуц са продадени от австрийския император на княз Лихтенщайнски; 15 юли 1719 г. - създадено княжество Лихтенщайн; 1815-1866 г. - в състава на Германския съюз; 1876-1918 г. - свързан чрез договор с Австро-Унгария; 1921 г. - митнически съюз с Швейцария.
Държавно устройство - конституционна монархия, начело с княз (от 1989 г. Ханс Адам II фон Лихтенщайн). Законодателен орган - ландтаг от 25 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство, назначавано от краля.
Парична единица - швейцарски франк (SwF) = 100 сантима
Стопанство - индустриално-аграрна страна. Икономиката е тясно свързана с Швейцария. Промишлени отрасли - приборостроене, производство на вакуумна техника, електронни системи, микропроцесори, текстилна, керамична и фармацевтична промишленост. В промишлеността е заето 45.2 % от трудоспособното население. Над 6 хил. души ежедневно пристигат на работа от Швейцария и Австрия. В селското стопанство са заети 2 % от работещите. Основен отрасъл - животновъдство. В Лихтенщайн са регистрирани над 40 хил. чужди компании. 10 % от приходите в бюджета идват от издаването на пощенски марки.
Транспорт - ж.п. линии 18,5 км, шосета 250 км, летища няма.
Туризъм - годишно страната се посещава от около 80 хил. туристи.
От София до Вадуц - 1 189 км
Трите кантона Ури, Унтервалден и Швиц сформират Вечната лига - конфедерация, от която по-късно се ражда Швейцария.
Швейцария - Швейцарска конфедерация е държава в Централна Европа. Разположена е на площ от 41 285 кв. км. и има население начисляващо 7 106 000 жители (2002 г.), включително около 1,3 млн. чужденци (главно италианци, испанци и французи). Около 73% говорят немски език, около 20% - френски, около 5% - италиански, около 1% - реторомански. Повечето от вярващите са католици и протестанти. Столица на държавата е Берн. Парична единица - швейцарски франк. Швейцария е федеративна република с 23 кантона, 3 от които са разделени на полукантони. Всеки от тях има своя конституция, парламент и правителство. Законодателен орган е двукамарно Федерално събрание (Национален съвет и Съвет на кантоните). Изпълнителен орган е Федерален съвет (правителството). Държавен глава и ръководител на правителството е президент, който се избиран за срок от 1 година. Швейцария е планинска страна. Около 60% от нейната територия заемат Алпите.
Националният празник на Словения е Деня на държавността /1991 г./.
Република Словения
Страната е разположена в най-северозападните части на Балканския полуостров. Граничи (в км) с Италия - 218, Австрия - 330, Унгария - 116 и Хърватско - 501. Има брегова линия с Адриатическо море от 48 км. Площта и е 20.25 хил. кв. км. Релефът е предимно планински - Юлийските Алпи (с най-висока точка връх Триглав - 2 863 м), Караванке, Похоре, Жумберачка гора, Адриатическо карстово плато. Равнини заемат само източните части (Прекомуре). Пълноправен член на ЕС от 1 януари 2007 г.
Климат - умерен, континентален, със средна температура за януари от -4 до 8 градуса С?, за юли - от 10 градуса С? в Алпите до 24 градуса С? в равнинните части. Валежи - от 400 до 1000 мм. Главни реки - Сава, Драва, Мур. Растителност - широколистни и иглолистни гори заемат 45 % от територията, във високите части - алпийски ливади.
Население - 1 950 хил. жители. Гъстота - 96.3 жит на кв. км. Естествен прираст 1. Средна продължителност на живота - мъже - 69 г, жени - 78 г.
Етнически състав - словенци - 90.5 %, хървати - 2.9 %, сърби - 2.2 %, босненци (мюсюлмани) - 0.7 %, унгарски - 0.5 %, македонци - 0.2 %, италианци - 0.2 %, други - 2.8 %.
Официален език - словенски.
Конфенсионален състав - християни - 97,5 % (от тях католици - 91,2 %, православни - 5.4. %, протестанти - 3.4 %), мюсюлмани (сунити) - 0.9 %, други - 1.6 %. Градско население - 67 %.
Столица - Любляна (30 хил. ж.). По-големи градове - Марибор (105 хил. ж.), Целе (40 хил. ж.), Кран (40 хил. ж.), Копер (25 хил. ж.).
Административно деление - 62 района.
По-важни исторически събития и дати - I в. пр. Хр. - част от римската провинция Далмация; VI в. - заселена от славянски племена; 788 г. - в състава на Франкската държава; ХI-ХII в. - образуват се феодални княжества - Каринтия, Щирия, Крайна; 1282 г. - територията на Словения попада под властта на австрийските Хабсбурги (от 1867 г. - Австро-Унгария); 1918 г. - в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Кралство Югославия); 1941-1944 г. - окупирана от германски и италиански войски; 1945 г. - съюзна република в състава на СФР Югославия; 25 юни 1991 г. - провъзгласена за независима република.
Държавно устройство - парламентарна република, начело с президент, избиран за 5 години. Законодателна власт - парламент, състоящ се от Държавно събрание (90 депутата, избирани за 4 години) и Държавен съвет (40 депутата, избирани за 5 години). Изпълнителна власт - правителство, начело с премиер-министър.
Парична единица - евро (EURO)
Стопанство - индустриално-аграрна страна, успяла да запази икономиката си след разпадането на СФРЮ. Добиват се оловно-цинкови, уранови и живачни руди, въглища, боксити и др. Основни промишлени отрасли - черна металургия, машиностроене, електротехническа, автомобилостроене, корабостроене, химическа, каучукова, хартиено-целулозна, кожено-обувна, дървопреработване, хранително-вкусова и др. Селско стопанство - високо продуктивно. ОСновни отрасли - месо-млечно животновъдство, производство на зърнени култури, плодове, зеленчуци и лозя.
Транспорт - ж.п. линии - 1 201 км, от тях 489 км електрифициране, шосета - 19 586 км, от които 17 745 км с твърдо покритие. Главно морско пристанище - Копер.
Туризъм - много добре развита инфраструктура - планински и морски курорти. Годишно страната се посещава от около 2 млн. туристи.
От София до Любляна - 794 км
На днешния ден през 1943 година е роден Христо Иванов Проданов - български алпинист. Започва да тренира алпинизъм още като ученик. Работи като инженер металург в Кремиковци. Първия си 7-хилядник изкачва през 1967 г. - връх Ленин (преди това покорява върхове в Алпите). По-големите му успехи са свързани с изкачването на Хиндукуш (1976 г.) и Лхотце (1981 г., първият българин, изкачил този връх). Загива на 20 април 1984 г. при спускането на югозападния склон на Еверест (Джомолунгма). Той е в състава на първата българска експедиция, покорила най-високия връх на планетата. Проданов е тринадесетият човек в света, успял да достигне до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още “Жестокия път”. След неговото изкачване, България става деветнадесетата страна, чиито представител покорява Еверест. Получава орден "Георги Димитров" (1981 г.; 1984 г., посмъртно), "НРБ", II ст. (1977 г.), Герой на НРБ (1984 г., посмъртно); алпинист № 1 на България за ХХ в. (2001 г.).