Резултати от търсенето - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-05-02 @ 04:37 EEST

Търсехте за the phrase 'ПРОТЕСТ'. Открити са 30 резултата (2.4896 секунди). Настрой търсенето

Резултат в публикациите

#	Заглавие	Дата	Автор	Прегледи
11.	Краят на една ера! Проститутките отиват в историята заради...	2018-12-04 @ 21:31 EET	Admin	1 561
12.	Поредна неделя на протести в страната	2018-12-02 @ 17:05 EET	Admin	640
13.	ПО СВЕТА - НАКРАТКО	2018-12-02 @ 13:03 EET	Admin	604
14.	ПОВЕЧЕ ОТ 80 ДУШИ БЯХА ЗАДЪРЖАНИ ПО ВРЕМЕ НА ПЕТЪЧНИТЕ ПРОТЕСТИ НА "ЖЪЛТИТЕ ЖИЛЕТКИ" В БРЮКСЕЛ	2018-12-01 @ 19:59 EET	Admin	828
15.	ПАРИЖ ПАК СЕ БУНТУВА, ПОЛИЦИЯТА ИЗПОЛЗВА ГАЗ И ЖЕСТОКИ МЕРКИ /НА ЖИВО/	2018-12-01 @ 12:45 EET	Admin	1 141
16.	Манолова: Никой не очаква лукс в арест, но да се спазва човешкото достойнство	2018-12-01 @ 12:32 EET	Admin	670
17.	Стотици "жълти жилетки" блокираха центъра на Брюксел	2018-11-30 @ 17:03 EET	Admin	869
18.	У НАС - НАКРАТКО	2018-11-29 @ 12:49 EET	Admin	699
19.	КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА	2018-11-29 @ 08:59 EET	Admin	6 005
20.	ПЕНСИИТЕ ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ С 5,7 ПРОЦЕНТА ОТ 1 ЮЛИ 2019 Г.	2018-11-28 @ 15:00 EET	Admin	1 004

Резултати в коментарите

#	Заглавие	Дата	Автор
11.	ДОБРУДЖАНЦИ ИЗЛИЗАТ НА ПРОТЕСТ В ЗАЩИТА НА ЗЕМЯТА	2013-10-15 @ 13:46 EEST	Anonymous
12.	Онкоболната Диана: Здравната каса издаде смъртна присъда с решенито си вчера	2013-09-26 @ 08:57 EEST	Anonymous
13.	ВОЙНАТА В СИРИЯ: ПРОТЕСТ ПРОТИВ АГРЕСИЯТА И ТЕРОРА СРЕЩУ СИРИЯ И В ДОБРИЧ	2013-09-04 @ 14:52 EEST	Anonymous
14.	Бойко Борисов: Айде давайте си оставката, че всичко да се оправи	2013-09-04 @ 12:37 EEST	Anonymous
15.	Бойко Борисов: Айде давайте си оставката, че всичко да се оправи	2013-09-04 @ 11:28 EEST	Anonymous
16.	Протестът увеличил дълговете за вода	2013-09-03 @ 13:44 EEST	Anonymous
17.	Протестът увеличил дълговете за вода	2013-08-28 @ 08:24 EEST	Anonymous
18.	ВОДА С ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП ЗА ДЛЪЖНИК НА ВиК	2013-08-23 @ 14:25 EEST	Admin
19.	Протестът се сдоби с вестник	2013-08-20 @ 11:08 EEST	Anonymous
20.	Емил Георгиев: Оставка на Плевнелиев!	2013-08-17 @ 14:44 EEST	Anonymous

Резултати в събитията

#	Заглавие	Дата	Район	Описание
11.	Национален празник на Ангола	2018-11-11 00:00:00 - 2018-11-11 00:00:00		Националният празник на страната е Деня на независимостта /1975/. Република Ангола Страната има площ 1 246.7 хил. кв. км, като включва и провинция Кабинда, отделена от основната част от територията на Конго (Заир Граничи (в км) с Намибия - 1 550, Конго - 2 420, Замбия - 1 160, Конго - 190 и Атлантическия океан - 1 650. Голяма част от територията е заета от планинско плато с надморска височина над 1000 м (в западните части до 1500-2000 м) и най-висока точка вр. Моко - 2610 м. Климат - горещ, навътре в страната - екваториално-мусонен, по крайбрежието - тропично-пасатен. Средните месечни температура са от 15-22 градуса Сº до 21-29 градуса Сº. Валежите във вътрешността - 1000-1500 мм, в крайните южни райони - 500-100 мм, по крайбрежието, вследствие влиянието на студеното Бенгалско течение - от 250-500 мм на север, до 50-100 мм на юг. По-големи реки - Кванго, Касаи, Кунене, Кванза и част от еструара на р. Конго. Растителността във вътрешността - сухи листопадни редки гори, в северните и централните части на приморската равнина - тревисти и храстови савани, на юг - полупустинна и пустинна. Население - 13 080 хил. жит. Гъстота - 10.5 жит. на кв. км. Естествен прираст 24. Средна продължителност на живота - мъже - 47 г., жени - 51 г. Етнически състав - група бенуе-конго (16 народа) - 98.7 % (от тях овимбунду - 37.8 %, амбунду - 21.9 %, конго - 14.4 %, други - 25.9 %), мулати - 0.6 %, португалци - 0.5 %, бушмени - 0.1 %, пигмеи - 0.1 %. Официален език - португалски. Местни езици - умбунду, киконго. Конфесионален състав - християни - 74.6 % (от тях католици - 79.2 %, протестанти - 20.8 %), християно-африканци - 74.6 % (от тях католици - 79.2 %, протестанти - 20.8 %), християно-африкански църкви и секти - 6.7 %, местни традиционни вярвания и култуво - 17.8 %, други - 0.9 %. Градско население - 36 %. Столица - Луанда (около 1.2 млн. ж.). По-големи градове - Уамбо (203 хил. ж.), Бенгела (160 хил. ж.), Кабинда (160 хил. ж.), Лобиту (150 хил. ж.), Луена. Административно деление - 18 провинции. По-важни исторически събития и дати - ХIV в. - в състава на феодалната държава Конго; 1482 г. - португалецът Кана пръв достига крайбрежието на Ангола и я обявява за владение на португалския крал; 1576 г. - португалски заселници основават Форт Луанда. Начало на износа на роби за Америка. За 300 години са изнесени над 5 млн. роби; 1961 г. - въстание против колонизаторите и начало на освободителните войни; 11 ноември 1975 г. - провъзгласена независимостта. Начало на гражданска война. Присъствие на кубински и съветски войски; 1989 г. - съглашение за мир. Кубинските войски напускат Ангола (1991 г.); 1992 г. - свободни избори. Практически гражданската война продължава. Държавно устройство - република. Глава на държавата - президент, избиран за 5 години. Висш законодателен орган - Национална асамблея от 220 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от Съвета на министрите. Парична единица - нова кванза (NKZ) = 100 лвеи Стопанство - слабо развито. Около 80 % от населението са заети в селското стопанство. Износни култури - кафе (5.7 хил. т), сизал, царевица, цитруси. Животновъдството е слабо развито - едър рогат добитък, овце кози, свине (в районите, свободни от мухата цеце). Ловят се около 200 хил. т риба годишно. Ангола е богата на полезни изкопаеми - диаманти (60 млн. карата промишлени запаси), нефт (420 млн. т промишлени запаси), мрамор, медна руда, желязна руда. Годишно се добиват и преработват 34.4 млн. т нефт. Производство на цимент и азбест, текстилни и шивашки предприятия. Транспорт - около 80 хил. км шосета, от тях 19 хил. км са асфалтирани и 3 хил. км ж.п. линии. Развито е каботажно корабоплаване. Главни пристанища - Луанда, Лобиту и Кабинда. В Луанда има международно летище. Туризъм - международният туризъм е слабо развит. От София до Луанда - 5 813 км
12.	Национален празник на Полша	2018-11-11 00:00:00 - 2018-11-11 00:00:00	Полша	Националният празник на страната е Денят независимостта /1918/. Полша Страната има площ 312.68 хил. кв. км. Граничи (в км) с Германия - 462, Чехия - 786, Словакия - 518, Русия - 210, Литва - 103, Белорусия - 408 и Украйна - 387. Има брегова линия с Балтийско море - 524 км. Голяма част от територията е заета от хълмисто-моренна равнина с максимална височина до 329 м (Балтийска верига) с множество езера в северозападната част и Мазурското поезерие. В южните гранични части са планините Судети (връх Снежка - 1 602 м), Карпатите (връх Рисий - 2 499 м). Климат - умерен, преходен към континентален. Средна температура - януари от -1 до -3 градуса Сº, юли - от 16 до 19 градуса Сº. Валежи - от 500-600 до над 1000 мм в планините. Главни реки - Висла с притоците си Сан, Пилица, Буг и Одра с притоците си Лужицка Ниса и Варта. Растителност - широколистни и иглолистни гори (27 % от площта). Население - 38 780 хил. жители. Гъстота - 124 жит. на кв. км. Естествен прираст 1.0. Средна продължителност на живота - мъже - 67 г., жени - 76 години. Етнически състав - поляци - 98.3 %, украинци - 1.0 %, белоруси - 0.5 %, други - 0.2 %. Официален език - полски. Конфесионален състав - християни - 99.5 % (от тях католици - 95.3 %, старокатолици - 0.3 %, православни - 2.1 %, униати - 1.6%, протестанти - 0. 7%), други - 0.5 %. Извън страната живеят около 8 млн. поляци, главно в САЩ, Белорусия, Украйна, Канада, Австралия, Литва. Градско населени - 67 %. Столица - Варшава (1 645 хил. ж.). По-големи градове - Лодз (838 хил. ж.), Краков (744 хил. ж.), Вроцлав (641 хил. ж.), Познан (583 хил. ж.), Гданск (461 хил. ж.), Шчечин (416 хил. ж.), Катовице (400 хил. ж.). Административно деление - 16 воеводства. По-важни исторически събития и дати - 840 г. - образувана първата полска държава; 966 г . - княз Мешко I приема християнството; 1025 г. - Полша става кралство - Болеслав I; ХII в. - федерална раздробеност на страната; 1410 г. - разгром на рицарите от тевтонския орден при Грюнвалд; 1506 г. - формиран полски парламент - сейм; 1569 г. - обединяване с Литва - Жеч Посполита; 1582 г. - присъединяване на Ливония; 1605-1612 г. - войни с Русия; 1648-1721 г. - последователни неуспешни войни с Украйна, Швеция и Северната война; 1772 г. - първо разделяне на Жеч Посполита между Прусия, Австрия и Русия; 1793 г. - второ разделяне - въстание на Т. Костюшко; 1795 г. - трето разделяне и ликвидиране на Полша; 1807-1813 г. - Наполеон I създава Варшавско херцогство; 17 ноември 1918 г. - провъзгласена независима полска държава; 1920 г. - Полско-съветска война. Полша получава Западна Украйна и Западна Белорусия; 1 септември 1939 г. - Германия напада Полша - начало на Втората световна война. Източната част е заграбена от СССР; 1945 г. - Съветската армия навлиза в Полша; 1946-1948 г. - формиране на комунистически режим; 1989 г. - първи свободни избори, край на комунистическия режим; 1999 г. - член на НАТО. Държавно устройство - парламентарно-президентска република. Изпълнителната власт се осъществява от президент (избиран за 5 години) и Съвет на министрите. Законодателен орган - парламент от две палати - Сейм (460 члена) и Сенат (100 сенатора), избирани за 4 години. Парична единица - злота (ZL) = 100 гроша Стопанство - индустриално-аграрна страна. Притежава големи запаси от въглища, сяра, сребро, мед, цинк, олово и др. Водещи отрасли в икономиката - машиностроене (корабостроене, самолетостроене, автомобилостроене, локомотиви и вагони, селскостопанска техника, строителни машини и др.), черна и цветна металургия, нефтопреработване, химическа промишленост, парфюмерия, текстилна, хранително-вкусова промишленост и др.). Селско стопанство - обработва се около 45 % от площта на страната. Отглеждат се зърнени, картофи, зеленчуци, плодове, захарно цвекло и др. Главни отрасли в животновъдството - свиневъдство, млечно-маслено говедовъдство, птицевъдство. Транспорт - шосета - над 150 хил. км, ж.п. линии - 27.2 хил. км. Речни пътища - 4 хил. км (река Одра с Варта, Гливицкия канал и Висла). Главни морски пристанища - Гданск, Гдиня, Шчечин. Туризъм - годишно страната се посещава от около 4 млн. туристи. От София до Варшава - 1 074 км
13.	В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България	2018-10-03 00:00:00 - 2018-10-03 12:00:00		1915 г. В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България. Първата световна война е между две големи капиталистически групировки - Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX в. и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света. Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща на Сараево неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия - като съюзник на Австро-Унгария, а Русия - на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Англия се намесва на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението. От лятото на 1914 г. до лятото на 1915 г. войната се води с променлив успех и за двете групировки, като превес продължават да имат държавите от Тройния съюз. През 1916 г. настъпва равновесие на силите. С намесата на САЩ във войната (6 април 1917 г.) на страната на Съглашението настъпва обрат в хода на военните действия и през есента на 1918 г. държавите от Тройния съюз капитулират. Първата световна война избухва в момент, когато България се възстановява от първата национална катастрофа, последвала след поражението й в Междусъюзническата война от 1913 г. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки. През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки, те започват да се стремят да привлекат България на своя страна. Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната във военния конфликт. Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. член 17 от Търновската конституция, цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Съглашението и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия. На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след поражението й в Междусъюзническата война. Паралелно с тези спогодби на 24 август 1915 г. е сключена и още една спогодба - с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица. Въпреки че всички тези спогодби се сключват тайно, за българската общественост става ясно, че царят и неговото правителство се готвят да въвлекат страната в световния конфликт. Под натиска на общественото мнение опозиционните лидери са принудени да изоставят пасивната си позиция спрямо действията на монарха и правителството и отправят искане за аудиенция от държавния глава. Срещата се състои в двореца на 4 септември 1915 г. Ал. Стамболийски заявява на царя, че ако въвлече България във войната, той ще рискува не само короната, но и главата си. Скоро след това земеделският лидер е арестуван и въпреки депутатския му имунитет е осъден на доживотен затвор и е затворен в Софийския централен затвор. Според постигнатите договорености с Австро-Унгария и Германия България пристъпва към непосредствени стъпки за участието си във войната. На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и други помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави. Към края на септември 1915 г. основните въоръжени сили на България са дислоцирани, както следва: първа армия (в състава на която влизат 1., 6., 8. и 9. пехотна дивизия, 1. конна бригада и 2. конен полк - общо 92 пехотни дружини, 109 батареи и 16 ескадрона) - към Брегово - Кула - Белоградчик - Цариброд и Трън, със задача да преодолее сръбската отбрана по р. Дунав и границата с България, след което да се насочи и завладее Тимошко и Поморавието (Парачин - Алексинац и Ниш); втора армия (състояща се от 3. и 7. пехотна дивизия и конната дивизия - общо 48 пехотни дружини, 51 батареи и 18 ескадрона) - към Кюстендил и Горна Джумая (днес Благоевград), със задача да заеме южната част на Поморавието и част от Македония в района на Куманово; трета армия (съставена от 4. и 5. пехотна дивизия и 3. конна бригада - общо 44 пехотни дружини, 10 ескадрона и др. армейски части), е насочена към Русе-Шумен-Варна, със задача да отбранява северната граница на България в случай на нападение от страна на Румъния. Втора пехотна дивизия, която се оформя като самостоятелна военна единица, е насочена към Мехомия (днес гр. Разлог) - Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) - Доспат и Широка лъка, поема върху себе си задачата да отстоява евентуално нападение от Гърция и Съглашението. Подобни функции се възлагат и на 10. пехотна дивизия, съсредоточена към Беломорието. В помощ на Действащата армия се формира и 11. пехотна дивизия, съставена от опълченци от бившето Македоно-одринско опълчение. Срещу въоръжените сили на България Сърбия противопоставя своята Тимошка армия (състояща се от две пехотни дивизии и един отряд), Втора армия (в която влизат три пехотни и една конна дивизия), Брегалнишката и Косовската дивизия. Общият състав на сръбските въоръжени сили срещу България възлиза на 118 пехотни дружини, 64 батареи и 25 ескадрона. Военните действия между двете страни започват на 1 октомври 1915 г. До края на годината българските войски успяват да сломят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ части на Съглашението и да освободят Тимошко, Поморавието и Македония (безспорната и спорната зона). Сръбските въоръжени сили са разгромени напълно, но по нареждане на германското военно командване настъплението на българските войски е спряно на гръцката граница. В освободените територии се изграждат две военноинспекционни области - Моравска и Македонска. Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители, възобновяват се стари български училища и черкви, дава се възможност на живеещото в тях българско население най-после да говори на майчиния си език. По-късно в Беломорието е формирана и трета военноинспекционна област, в която също е възстановен българският облик. Спирането на българското настъпление на юг позволява не само на сръбските войски да се спасят от гибел, но впоследствие да се даде възможност на Съглашението да открие втори фронт срещу държавите от Тройния съюз, простиращ се от Солун до Албанските планини на северозапад. Докато управляващите среди в Гърция се колебаят на коя страна да се намесят, Румъния заема страната на Съглашението и на 26 август 1916 г. влиза във войната. Срещу нея обаче незабавно се отправят обединените сили на Германия, Австро-Унгария, Турция и България и за кратко време тя е принудена да капитулира пред тях. Във военните действия против нея особено много се отличава конната дивизия, командвана от ген. Ив. Колев. Преодоляна е (предимно от български части) и съпротивата на труднопревземаемата Тутраканска крепост (началото на септември 1916 г.). От есента на 1916 г. и на Южния фронт войната се превръща в позиционна (окопна). Издръжката на огромната българска войска е непосилна за икономиката на страната. Междувременно не последват и обещаните помощи от Германия и Австро-Унгария. В резултат на всичко това настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на страната. От пазара изчезват стоките от първа необходимост, активизира се действието на черна борса и спекулантство. В отговор на създалата се ситуация в редица краища на страната избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Не по-леко е положението и на фронта. Снабдяването на войниците с храна и оръжие е силно затруднено, поради което е намалена в значителна степен хлебната им дажба. Всичко това поражда остро недоволство както сред населението във вътрешността на страната, така и сред войниците на фронта. Вълненията в различните градове и села обхващат и отделни войскови части на фронта. Особено много се засилват войнишките бунтове през пролетта на 1918 г. Цар Фердинанд I е изправен пред дилема. За да успокои населението в страната и войниците на фронта, той е принуден да се раздели с правителството на д-р В. Радославов (юни 1918 г.) и поверява управлението на страната на демократите и радикалите. Заемайки министърпредседателския пост, Ал. Малинов е изправен на кръстопът - да се вслуша във всеобщото недоволство на българския народ против по-нататъшното участие на България във войната или да приеме следваната дотогава линия. Той взема второто решение. Това предизвиква нови, още по-силни протести както вътре в страната, така и от страна на войниците на фронта. Съглашението, което внимателно следи развоя на събитията в България, преценява, че за него ще бъде по-изгодно, ако предприеме главната атака против Тройния съюз на Южния, а не на Западния фронт. На 15 септември 1918 г. то пристъпва към изпълнение на своя план и атакува българските войски в района на Добро поле. След неколкодневни сражения, благодарение на численото си превъзходство и по-добро въоръжение, съглашенските войски извършват пробив на фронта и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Българските войници и офицери, недоволни от заетата позиция на своите управници, също обръщат своето оръжие назад с цел да ги накажат за надвисващата нова катастрофа над страната. Тяхното отстъпление дава началото на спонтанно избухналото Войнишко въстание през 1918 г., което в следващите няколко дни обхваща повечето части, разположени по протежението на Южния фронт. Имайки предвид твърдата линия на цар Фердинанд I за участие във войната до победния й край, правителството на Ал. Малинов не предприема никакви действия за преодоляване на създадената обстановка на фронта. Едва след като научава за разбиването на Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, то се събира на спешно заседание и решава веднага да изпрати свои представители в щаба на Съглашенската източна армия, намиращ се в Солун, за сключване на незабавно примирие. Цар Фердинанд I не крие недоволството си от взетото решение и предприема бързи стъпки за отстраняване на правителството и за продължаване участието на България във военните действия. Намеренията му обаче са осуетени от хода на бързо развиващите се действия. След като разбиват Главната квартира на Действащата армия в Кюстендил, въстаническите сили продължават настъплението си към столицата. За да ги възпре, цар Фердинанд I е принуден да освободи от затвора Ал. Стамболийски и д-р Р. Даскалов, които заедно с група министри и депутати изпраща при настъпващите въстанически сили със задача да ги убедят да спрат по-нататъшното си настъпление. Вместо това последва прокламирането на Радомирската република (27 септември 1918 г.) и по-нататъшно настъпление на въстаниците. В края на септември те са пред подстъпите на столицата. Благодарение на пристигналите германски войски и грешките на въстаническото ръководство, правителството успява да сломи въстаниците край София. Съглашението, което не крие своето безпокойство от обстановката в България, се съгласява с българското предложение и примирието е сключено (на 29 срещу 30 септември 1918 г.). Така България става първата страна от Тройния съюз, която напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от неколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 хиляди убити и ранени войници по бойните полета. По силата на последвалия Ньойски мирен договор от 1919 г. на страната са наложени репарации. Тя понася значителни териториални загуби - Вардарска Македония заедно със Струмишката област, както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-словенското кралство и Румъния. Беломорието е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник - Гърция. Наложени са й и допълнителни реституционни задължения, лишаване от право на наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия в сравнение с първата от 1913 г. Цар Фердинанд I се принуждава да абдикира от престола в полза на първородния си син княз Борис Търновски. Бившият министър-председател д-р В. Радославов бяга в Германия. Ал. Малинов предприема незабавна реконструкция на своя кабинет, но не успява да се задържи дълго на власт. Подобна е и съдбата на следващия кабинет, оглавен от Т. Теодоров. На проведените в страната през август 1919 г. първи следвоенни парламентарни избори печели БЗНС. Партията застава начело на управлението, отначало в коалиция с други две партии, а от май 1920 г. - самостоятелно.
14.	Турция протестира срещу изпратената на 10 август 1950 г. нота от България	2018-08-22 00:00:00 - 2018-08-22 12:00:00		1950 г. - Турция протестира срещу изпратената на 10 август 1950 г. нота от България, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Според Турция Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 г. , не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. От турска страна се опасяват от инфилтрирането на шпиони. Отбелязано е още, че турската икономика не е в състояние да приеме такава вълна бежанци. В периода 1950-1951 г. България напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. - 114 420, а през лятото на 1989 г. - над 220 000. В периода 1984 г. – 1985 г. се осъществява масово смяна на имената на българските турци. На 8 май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за продължаване на обичайните модернизационни мероприятия, с които да се подобри интеграцията на турското малцинство в българското общество. Решението е подкрепено и от Тодор Живков. Той предлага "всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа "български турци" при зачитане на Конституцията". С това решение се набелязват и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази етническа група. В документа обаче не е споменато за необходимите мерки, които трябва да се вземат, и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел "Деловодство" на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители "български турци" с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и "български турци". В изказването си Живков подкрепя и двата проекта и посочва, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност. Посочва се още, че е необходимо да се работи за повсеместна употреба на български език. Дадени са указания говорещите друг език, особено турски, да не бъдат обслужвани в обществени заведения и учреждения. За успешно решаване на въпроса е посочено, че е необходимо изселване на някои националисти, настроени протурски. Извън протокола Живков заявява, че е взел еднолично решение за смяна на имената на “българските турци”. Това решение е подкрепено от министър – председателя Георги Атанасов. Предвидено е решението на Тодор Живков да бъде реализирано чрез партийния апарат на БКП под ръководството на премиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Указания от Тодор Живков Атанасов и Стоянов получават на 10 декември 1984 г. На проведено съвещание на ръководството на МВР е разпоредено да бъде предприето преименуване на българските граждани с турски имена във всички окръзи. С решение на Политбюро на БКП в края на месец декември 1989 г. е отречен т.нар. “Възродителен процес”. През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото многократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, като е връщано за доразследване.
15.	Национален празник на Габон	2018-08-17 00:00:00 - 2018-08-17 12:00:00		Габон Официално наименование - Габонска република Страната има площ 267.7 хил. кв. км. Граничи (в км) с Екваториална Гвинея - 330, Камерун - 310, Конго (Бр.) - 1 720 и Атлантическия океан - 950. Голяма част от страната е заета от ниски и средновисоки плата и планински масиви. Най-високи са Шайю (вр. Ибунджи - 1 580 м) и Кристалните планини (вр. Дана - 1 000 м). На запад приморската низина е с ширина от 30 до 200 км. Климат - горещ и влажен с преход от екваториален на север и субекваториален на запад и юг. Средните температури са от 22 до 27 градуса С?. Валежите са от 1500-2000 мм на север до 2500-3000 мм на юг. Главна река - Огове. Около 80 % от площта на страната са покрити с влажни вечнозелени екваториални гори, на юг и изток - с високотревни савани. Население - 1 520 хил. жители. Гъстота - 5.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 13. Средна продължителност на живота - мъже - 54 г., жени - 57 г. Етнически състав - над 15 народа, група бенуе-конго (12 народа) - 96.1 % (от тях фанг - 36.7 %, миене - 15.6 %, мбете - 14.7 %, пуну - 11.9 %, други - 21.1 %), французи - 2.0 %, пигмеи - 0.6 %, други - 1.3 %. Официален език - френски. Местни езици - фанг. Конфесионален състав - християни - 81.3 % (от тях католици - 73.5 %, протестанти - 26.5 %), християно-африкански църкви и секти - 12.1 %, мюсюлмани - 0.9 %, местни традиционни вярвания и култове - 5.7 %. Градско население - 54 %. Столица - Либревил (420 хил. ж.). По-големи градове - Порт Жантил (170 хил. ж.), Франсвил. Административно деление - 9 провинции. По-важни исторически събития и дати - ХV в. - появяват се португалски мореплаватели; ХVI в. - широко се разпространява ловът на роби; 1839 г. - начало на френско заселване; 1886 г. - цялата територия е завзета от Франция; 1910-1958 г. - влиза в състава на Френска Екваториална Африка; 1958 г. - провъзгласена за самоуправляваща се република в състава на френското съобщество; 17 август 1960 г. - провъзгласена независимостта на Габон. Държавно устройство - република. Глава на държавата е президент, избиран за 7 години. Изпълнителната власт се осъществява от президента и Съвета на министрите. Законодателната власт принадлежи на двупалатен парламент, избиран за 5 години. Горната палата - Сенат, избирана от местните териториални единици, е от 91 сенатора, а долната - Национално събрание - от 120 депутата. Парична единици - франк на Африканското финансово съобщество (франк CFA) Стопанство - разполага със значителни природни ресурси. Основа на икономиката е добивът и износът на нефт (19-20 млн. т), манганова (около 2 млн. т - 3-то място в света) и уранова руда (около 600 т), обработка на ценна дървесина (около 2.2 млн. куб. м). Работи нефтопрепаботващ, циментов, пивоварен завод, текстилни и шивашки предприятия. Габон е една едно от първите места в Африка по жизнено равнище. Селското стопанство е слабо развито. Отглежда се какао, кафе, маслени палми, хевея. Промишлен риболов се развива главно от чужди компании. Животновъдството е слабо развито заради разпространението на мухата цеце. Транспорт - шосета - около 8 хил. км (от тях само 1.5 хил. км асфалтирани), ж.п. линии (648 км). Морски пристанища - Либревил и Порт Жантил. Международни летища - Либревил, Порт Жантил и Франсвил. Туризъм - международен туризъм почти не се развива. От София до Либревил - 4 899 км
16.	Национален празник на Индонезия	2018-08-17 00:00:00 - 2018-08-17 12:00:00		Република Индонезия Страната е разположена на 17 508 острова от Малайския архипелаг и западната част на о-в Нова Гвинея (Западен Ириан). Има брегова линия 27 400 км. Населени са 992 острова, като най-големи са - Ява, Суматра, Калимантан (южната и централната част), Сулавеси, Нова Гвинея (западната част) и др. Има площ 1 904.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Малайзия - 1 380, Източен Тимор - 230, Папуа-Нова Гвинея - 840. Равнините и планините заемат приблизително еднаква площ. Най-високата точка е на о-в Нова Гвинея - връх Джая (5 030 м). На територията има над 400 вулкана, от които над 100 действащи. Климат - екваториален и субекваториален с темп. В равнините през цялата година 25 - 27 градуса С?. Валежи - 2000 - 4000 мм, падащи равномерно през годината. Реките са къси и пълноводни. Растителност - 65 % от площта са покрити с влажни тропически гори. Население - 212 730 хил. жит. Гъстота - 111.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 20. Средна продължителност на живота - мъже - 63 г., жени - 67 г. Етнически състав - индонезийци (над 150 народа) - 95.8 % от тях яванци - 48.5 %, сунди - 13.4 %, мадурци - 5.8 %, индонезийски малайци - 5.7 %, минангкабау - 3.8 %, буги - 2.5 %, батаки - 2.4 %, балийци - 2.0 %, ачех - 1.6 %, банджари - 1.6 %, макасарци - 1.4 %, други - 11.3 %, папуански народи - 1.0 %, китайци - 3.1 %, други - 0.1 %. Официален език - индонезийски (бахаса индонесия) - на основата на малайския, с латинска азбука. Използват се английски и местни езици. Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 84.5 %, християни - 5.9 % (протестанти - 66.0 %, католици - 34.0 %), будисти - 1.9 %, индуисти - 2.8 %, конфуцианци и даоисти - 1.1 %, местни традиционни вярвания и култове - 3.8 %. Градско население - 40 %. Столица - Джакарта (на о-в Ява) - над 10 000 хил. ж. По-големи градове - Сурабая (3 000 хил. ж.), Бандуинг (2 500 хил. ж.), Семаранг (1 700 хил. ж), Медан (1 600 хил. ж.), Палембанг (1 300 хил. ж.), Уджунгпаданг (1 100 хил. ж.), Банджармасин (700 хил. ж.), Маланг (700 хил. ж.), Паданг (650 хил. ж.). Административно деление - 26 провинции. По-важните исторически събития и дати - V в. - възникват първите държави - Тарума (о-в Ява) и Малаю (о-в Суматра); VII в. - образувана империя на о-в Суматра - Шривиджая; VIII в. - държавата Матарам (о-в Ява); ХIV в. - проникване на исляма - държавата Маджапахит (о-в Ява); 1590 г. - проникване на холандци; 1942 - 1945 г. - японски войски окупират страната; 17 явгуст 1945 г. - провъзгласяване на независимостта; 1945 - 1949 г. - война с Холандия, завършила с победа; 1963 г. - Западен Ириан (о-в Нова Гвинея) преминава под управлението на Индонезия; 1975 - 1999 г. - окупация на Източен Тимор. Държавно устройство - президентска република. Президентът формира правителс8твото и е върховен главнокомандващ. Законодателен орган - Народен консултативен конгрес - събира се веднъж на 5 години, избира президент и вице-президент - състав - 1000 депутата. Парламент - еднопалатен, Съвет на народните представители - 425 избираеми депутати за 5 години и 75 назначени от президента. Парична единица - индонезийска рупия (Rp) = 100 сен Стопанство - до 1977 г. успешно развиваща се индустриално-аграрна страна. След 1977 г. - финансова критза, инфлация, банкрути. В селското стопанство се заети 44 % от трудоспособното население, обработващо около 10 % от площта на страната. Индонезия е на второ място в света по производство на естествен каучук и палмово масло, един от големите износители на тропическа дървесина, тютюн, кафе, чай, риба и морски продукти. Животновъдство - едър рогат добитък - 9 млн. (от тях 3 млн. биволи), кози. Страната добива 90 млн.т. нефт, природен газ, калай, никел, въглища, мед, уран, злато, сребро и диаманти. Произвежда се текстил, облекла, обувки, битова химия, кораби, самолети, електроника. Транспорт - основни пристанища - Джакарта, Сурабая, Палембант и др. Дължина на ж.п. линиите - 7 хил. км асфалтирани. Международно летище - Кемайоран (Джакарта). Туризъм - годишно страната се посещава от около 3 млн. туристи, които носят 3 млрд. долара приходи. От София до Джакарта - 9 943 км journey.bg
17.	Национален празник на Индия	2018-08-15 00:00:00 - 2018-08-15 12:00:00		Република Индия Страната е разположена на полуостров Индостан. Има площ 3 287.6 кв. км. Граничи (в км) с Китай - 3 862, Непал - 1 625, Бутан - 755, Мянма - 1 539, Бангладеш - 2 850, и Пакистан - 2 966. Има брегова линия с Индийския океан (Арабско море и Бенгалския залив) - 5 686 км. Релеф - голяма част от територията са равнини и плата. Почти целият полуостров Индостан е зает от Деканското плато, което в южните части достига надморска височина до 2 698 м. В северните части на страната е Индо-Гангската низина, а на север се издига планинската система на Хималаите с най-висок връх в Индия - Нанга Парбат (8 126 м) и част от Каракорум. Климат - субекваториален, мусонен на юг и тропически на север. Средна януарска температура - от 15 градуса С? на север до 27 градуса С? на юг; май - от 28 до 25 градуса С?. Валежи - под 100 мм западно от Индо-Гангската низина, 300-400 мм в централните райони на Декан, 3000-6000 мм в източните Хималаи, до 12 000 мм на платото Шилонг (най-влажното място на сушата). Основни реки - Ганг с притока Джамна, Инд, Брахмапутра, Нарбада, Годавари, Кришна. Растителност - саванна, листопадни гори, на северозапад - полупустинна и пустинна, в делтата на Ганг и Брахмапутра, в източните Хималаи - вечнозелени тропически гори. В подножието на Хималаите - тераи (заблатени джунгли). Горите заемат 24 % от територията на Индия. Население - 1 022 020 хил. жит. Гъстота - 310.9 жит. на кв. км. Естествен прираст 19. Средна продължителност на живота - мъже - 62 г., жени - 64 г. Етнически състав - Индия е страната с най-много народи в света - 281 народи с численост над 5 хил. души, като 30 от тях са с над 1 млн. д. - 98.7 % от населението на страната. Индоарийска група - над 30 народа - 73.2 % (от тях хиндустанци - 38.1 %, бихарци - 14.2 %, бенгалци (западни) - 12.4 %, маратхи - 10.5 %, гуджаратци - 7.1 %, ория - 4.9 %, пенджабци - 3.6 %, раджастханци - 3.1 %, асамци - 2.3 %, кашмирци - 0.6 %, други - 3.2 %. Дравидско семейство - 28 народа - 24.5 % (от тях телугу - 34.2 %, тамили - 28.5 %, каннара - 16.7 %, малаяли - 16.5 %, гонди - 1.7 %, ораон - 0.9 %, други - 1.5 %). Австро-азиатско семейство - 12 народа - 1.3 % (от тях сантали - 55.1 %, мунда - 17.6 %, хо - 10.8 %, кхаси - 6.9 %, други - 9.6 %). Китайско-тибетско семейство - 34 народа - 0.8 % (от тях манипур - 19.3 %, нага - 14.1 %, качари - 13.2 %, гаро - 10.6 %, други - 42.8 %), други - 0.2 %. Официален език - хинди, временно втори официален език е английският. Всеки щат има свой официален език - асамски (Асам), бенгалски (Западна Бенгалия и Трипура), гуджаратски (Гуджарат), хинди (Утар Прадеш, Мадхия Прадеш, Раджастхан, Химачал, Прадеш, Бихар, Хариана), кашмирски (Джаму и Кашмир)у маратхи (Махаращра), ория (Ориса), пенджабски (Пенджаб), канарски (Карнатака), малаялам (Керала), тамилски (Тамил Наду), телугу (Андхра Прадеш), кхаси (Мегхалая), манипурски (Манипур) и английски (Нагалънд, Сиким, Мизорам), конкани (Гоа). Писменост - деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница. Конфесионален състав - индуисти - 79.5 %, мюсюлмани - 12.1 % (сунити - 90.3 %, шиити - 9.7 %), християни - 3.5 % (протестанти - 48.4 %, католици - 30.6 %, униати - 13.1 %, монофизити - 7.6 %, несторианци - 0.1 %, други - 0.2 %), сикхи - 1.9 %, будисти - 0.8 %, джайнисти - 0.5 %, местни традиционни вярвания и култове - 1.4 %, други - 0.3 %. Извън страната живеят над 7 млн. индийци. Градско население - 29 %. Столица - Делхи (8 600 хил. ж.). По-големи градове - Бомбай (Мумбай - 13 000 хил. ж.), Калкута (11 500 хил. ж.), Мадрас (6 000 хил. ж.), Хайдарабад (5 000 хил. ж.), Бангалор (4 600 хил. ж.), Канпур (4 000 хил. ж.), Ахмадабад (4 000 хил. ж.), Нагпур (1 600 хил. ж.), Лакнау (1 600 хил. ж.), Пуна (1 500 хил. ж.), Сурат (1 400 хил. ж.), Джайпур (1 400 хил. ж.). Административно деление - 25 щата и 7 съюзни територии (вкл. Делхи). По-големи щати са Андхра Прадеш, Асам, Бихар, Гуджарат, Хариана, Карнатака, Керала, Мадхя Прадеш, Махаращра, Ориса, Пенджаб, Раджастхан, Тамил Наду, Утар Прадеш и Западна Бенгалия. В процес на създаване са няколко нови щата в Северна Индия. По-важни исторически събития и дати - 2000 г. пр. Хр. - начало на заселване с арийски племена; 1000 г. пр. Хр. - възникване на робовладелски държави в Северна Индия; 327-325 г. пр. Хр. - в Северна Индия нахлуват войските на Александър Македонски; ХIII в. - образуване на Делхийското султанство; 1398 г. - войските на Тимур разгромяват султанството; ХV в. - основаване на португалски селища по крайбрежието (Тоа, Диу, Даман); 1526 г. - Великите Моголи завладяват Северна Индия; ХVI в. - основаване на английски и френски колонии (Сурат, Пондишери); 1739 г. - персите разграбват Северна Индия (шах Надир), разпадане на държавата на Великите Моголи; 1763 г. - Бенгалия е завзета от Англия; 1767-1799 г. - четири англо-майсурски войни - Англия завзема цяла Южна Индия; 1803 г. - англичаните завземат Делхи; 1843 г. - англо-сикхски войни и присъединяване на Асам и Пенджаб; 1858 г. - Индия е изцяло под английски контрол; 1919 г. - начало на движението за гражданско неподчинение на М. Ганди; 1939-1945 г. - индийски войски воюват на страната на Великобритания във Втората световна война; 15 август 1947 г. - създаване на независимите държави Индия и Пакистан (разделени по религиозен принцип); 1947-1949 г. - индо-пакистанска война за спорната територия Кашмир; 1971 г. - война с Пакистан и образуване на Република Бангладеш на територията на Източен Пакистан; 1984 г. - убийство на премиер-министъра Индира Ганди; 1991 г. - убийството на премиер-министъра Раджив Ганди. Държавно устройство - федеративна република, начело с президент, избиран за 5 години. Висшата изпълнителна власт се осъществява от правителството и премиер-министъра. Висш законодателен орган - парламент, състоящ се от две палати - Раджа Сабха - Съвет на щатите (250 места) и Лок Сабха - Народна палата (545 депутата, избирани за 5 години). Вицепрезидентът, избиран за 5 години, е председател на Съвета на щатите. Всеки щат има местно правителство, утвърдено от губернатора. Парична единица - индийска рупия (Re) = 100 пайса Стопанство - индустриално-аграрна страна. Разполага със значителни природни ресурси - въглища (122 млрд. т запаси), желязна руда (22.4 млрд. т), боксити, мед, нефт, манган и др. Основни видове промишлена продукция - нефт (34 млн. т), стомана (21.5 млн. т), въглища (295 млн. т), желязна руда (60 млн. т), алуминий (520 млн. т), мед (45 млн. т). Произвеждат се още жп вагони (20 хил. бр.), трактори (200 хил. бр.), памучни тъкани (20 млрд. м), захар (17 млн. т), чай (800 хил. т) и др. Селското стопанство е предимно примитивно, като в него са заети 60 % от трудоспособното население. Основни култури - ориз (105 млн. т), пшеница (70 млн. т), царевица (10 млн. т), захарна тръстика, памук, тютюн (трето място в света), подправки, цитруси, кокосови палми, банани и др. Отглежда се едър рогат добитък (коленето на крави е забранено), кози и овце. Транспорт - дължина на ж.п. мрежата - 63 хил. км; шосета - 3.3 млн. км, от тях 1.5 млн. км асфалтирани; речни плавателни пътища - 13.5 хил. км. Основни морски пристанища - Бомбай, Калкута, Мармаган, Вишакхапатнам, Мадрас, Кочин и др. Международни летища - Делхи, Бомбай, Калкута, Мадрас. Туризъм - годишно страната се посещава от над 1.8 млн. туристи и има приход от 1.4 млрд. долара годишно. От София до Делхи - 5 024 км
18.	Национален празник на Лихфтенщайн	2018-08-15 00:00:00 - 2018-08-15 12:00:00		Княжество Лихтенщайн Страната има площ 160 км. км. Граничи (в км) с Австрия - 35 и Швейцария - 41. Релеф - 75 % от територията е заета от Алпите (най-висока точка връх Граушпиц - 2 599 м) и 25 % - от долината на река Рейн. Климат - умерен със средна температура януари от -10 до 0 градуса С?, юли - от 15 до 18 градуса С?. Валежи - 800-1500 мм. Растителност - 25 % от територията е покрита с гори. Население - 33 хил. жители. Гъстота - 206.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 2.5. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 години. Етнически състав - лихтенщайнци - 69.3 %, германошвейцарци - 15.4 %, австрийци - 7.8 %, италианци - 3.9 %, други - 3.6 %. Официален език - немски, разговорен - алемански диалект на немския. Конфесионален състав - християни - 98.2 (от тях католици - 91.6 %, протестанти - 8.4 %), други - 1.8 %. Градско население - 43 %. Столица - Вадуц (4880 жит.). Други градове - Шан (5100 жит.), Балцерс. Адмистративно деление - 2 окръга - Горна земя (Оберланд) - 6 комуни и Долна земя (Унтерланд) - 5 комуни. По-важни исторически събития и дати - ХII в. - възниква феодалното владение Шеленберг; 1342 г. - възниква самостоятелно графство Вадуц, двете влизат в състава на Свещената Римска империя; 1699 г. - Шеленберг и през 1712 г. и Вадуц са продадени от австрийския император на княз Лихтенщайнски; 15 юли 1719 г. - създадено княжество Лихтенщайн; 1815-1866 г. - в състава на Германския съюз; 1876-1918 г. - свързан чрез договор с Австро-Унгария; 1921 г. - митнически съюз с Швейцария. Държавно устройство - конституционна монархия, начело с княз (от 1989 г. Ханс Адам II фон Лихтенщайн). Законодателен орган - ландтаг от 25 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт - правителство, назначавано от краля. Парична единица - швейцарски франк (SwF) = 100 сантима Стопанство - индустриално-аграрна страна. Икономиката е тясно свързана с Швейцария. Промишлени отрасли - приборостроене, производство на вакуумна техника, електронни системи, микропроцесори, текстилна, керамична и фармацевтична промишленост. В промишлеността е заето 45.2 % от трудоспособното население. Над 6 хил. души ежедневно пристигат на работа от Швейцария и Австрия. В селското стопанство са заети 2 % от работещите. Основен отрасъл - животновъдство. В Лихтенщайн са регистрирани над 40 хил. чужди компании. 10 % от приходите в бюджета идват от издаването на пощенски марки. Транспорт - ж.п. линии 18,5 км, шосета 250 км, летища няма. Туризъм - годишно страната се посещава от около 80 хил. туристи. От София до Вадуц - 1 189 км
19.	Национален празник на Република Конго	2018-08-15 00:00:00 - 2018-08-15 12:00:00		Република Конго Страната има площ 342.0 хил. кв. км. Граничи (в км) с Габон - 1 720, Заир - 1 440, Ангола - 190, ЦАР - 440 и Атлантическия океан - 290. Близо до океана се издигат Кристалните планини със средна надморска височина 500-1000 м и най-висока точка - вр. Лекети - 1 040 м. На североизток територията е заета от алувиалната равнина на р. Конго. Климат - на север е екваториален, постоянно влажен, на юг - субекваториален. Средните месечни температури в Бразавил са от 21 до 26 градуса С?. Валежи - 1500-2000 мм, а на юг - 1200-1300 мм. Източната част принадлежи към басейна на р. Квилу (Наири), а останалата - към граничната р. Конго и притоците й - Убанги, Санга, Ликуала. Растителност - влажни екваториални и субекваториални гори и вторични савани, а в долината на р. Конго - периодически заливания и заблатени гори. Горите заемат около 50 % от територията на страната. Население - 2 970 хил. жители. Гъстота - 8.7 хил. на кв. км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 38 г, жени - 52 г. Етнически състав - над 20 народа - група бенуе-конго (10 народа) - 96.0 % (от тях конго - 53.6 %, теке - 18.2 %, мбоши - 12.0 %, други - 16.2 %), пигмеи - 1.9 %, други - 2.1%. Официален език - френски. Местни езици - киконго, лингала. Конфесионален състав - християни - 72.9 % (от тях католици - 70.4 %, протестанти - 29.6 %), християно-африкански църкви и секти - 13.6 %, мюсюлмани - 1.1 %, местни традиционни вярвания и култове - 12.5 %. Градско население - 63 %. Столица - Бразавил (1 000 хил. ж.). По-големи градове - Пуент Нуар (500 хил. ж.), Лубомо (100 хил. ж.), Джамбала. Административно деление - 9 области и автономен окръг Бразавил. По-важни исторически събития и дати - ХIV в. - територията на страната е състава на феодалната държава Конго; 1886 г. - Конго става френска колония; 1910 г. - включена е в състава на Френска Екваториална Африка; 15 август 1960 г. - провъзгласена независимостта на Конго. Държавно устройство - президентска република. Глава на държавата е президентът, който е и глава на коалиционно правителство. Законодателната власт принадлежи на президента и Националния преходен Съвет (еднопалатен преходен парламент) от 75 национални съветника, избрани през 1998 г. до приемане на нова конституция. Парична единица - франк на Африканското финансово съобщество (франк КФА) Стопанство - главно добивни отрасли. Около 40 % от активното население са заети в селското стопанство. Основни природни ресурси - нефт и дървесина, а основа на икономиката е нефтодобивът (13 млн. т) и дърводобивът (600 хил. куб. м). Селското стопанство е слабо продуктивно и не задоволява потребностите на страната. Обработваемите площи са 2 % от територията на страната. Износни култури - маслена палма, фъстъци, кафе, какао, тютюн и каучук. Животновъдството е слабо развито. Транспорт - 15 хил. км шосета, от които 1.5 хил. км асфалтирани, ж.п. линии - 810 км. Речен транспорт, морско пристанище - Пуент Нуар. Международни летища - в Бразавил и Пуент Нуар. Туризъм - международният туризъм е слабо развит. От София да Бразавил - 5 273 км
20.	Национален празник на Пакистан	2018-08-14 00:00:00 - 2018-08-14 12:00:00		Националният празник на страната е Деня на независимостта /1947/. На 14 август 1947 г. е обявена независимостта на Пакистан, като британската колония Индия е разделена по религиозен признак на два доминиона - Индия и Пакистан. На 23 март 1956 г. е провъзгласена Ислямска република Пакистан. Страната има площ 803.9 хил. кв. км и е разположена на брега на Индийския океан (Арабско море). Бреговата линия е 630 км. Граничи (в км) с Иран - 905, Афганистан - 2 432, Китай - 330, и Индия - 2 966. Южните крайбрежни части са предимно ниски. На север и северозапад са планините Хиндукуш, с най-висока точка връх Тирич Мир - 7 690 м, на север - разклоненията на Хималаите, на запад-югозапад - части от Иранското плато (Белуджистан, Сулеймановите планини и Макран). Източната половина на страната е заета от западната част на Индо-Гангската низина (басейна на река Инд), а югоизточната - от пустинята Тар. Климат - мусонен, тропичен, на северозапад - субтропичен. Средни температури в равнините - януари от 12 до 16 градуса С?, юли от 30 до 35 градуса С?, в планините достигат до 20 градуса С?. Валежи - предимно летни - в равнините - 100-400 мм, в планините - над 1 000 мм. Основна река - Инд. Растителност - пустинна, полупустинна, саванна, в планините - широколистни и смесени гори, които заемат 3 % от площта на страната. Население - 161 830 хил. жит. Гъстота - 203.3 жит. на кв. км. Естествен прираст 29. Средна продължителност на живота - мъже - 58 г., жени - 60 г. Етнически състав - пенджабци - 64.6 %, синдхи - 13.9 %, пущуни (афганци) - 15.6 %, белуджи - 3.3 %, брагуи - 0.8 %, други - 1.8 %. Официален език - урду. Други езици - пенджабски, синдхи, английски, белуджки. Конфесионален състав - мюсюлмани - 96.7 % (от тях сунити - 87.3 %, шиити - 12.7 %), християни - 1.8 % (от тях протестанти - 61.2 %, католици - 38.2 %, други - 0.6 %), индуисти - 1.1 %, други - 0.4 %. Извън страната живеят 3 млн. пакистанци (в Индия, Англия, САЩ, Иран и др.). През 1947 г. от Индия в Пакистан се преселват 6.5 млн. бежанци, а за Индия заминават 5.5 млн. Над 3 млн. са номади и полуномади. Градско население - 38 %. Столица - Исламабад (205 хил. ж.). По-големи градове - Карачи (5 100 хил. ж.), Лахор (3.0 мил. ж.), Фейсалабад (1.2 мил. ж.), Равалпинди (1.1 мил. ж.), Хайдарабад (800 хил. ж.), Мултан (750 хил. ж.), Пешавар (600 хил. ж.). Административно деление - 4 провинции (Белуджистан, Пенджаб, Северозападна Погранична и Синд), Федерален столичен окръг, зона на племената, Северни територии и Азад Кашмир (част от територията на бившето княжество Джаму и Кашмир, контролирано от Пакистан). По-важни исторически събития и дати - 1000 г. пр. Хр. - заселване на арийските племена; VI в. пр. Хр. - в състава на империята на Ахеменидите; 327-325 г. пр. Хр. - завоювана от Александър Македонски; I в. - в състава на Кушанското царство (Столица Пешавар); VIII в. - арабско нашествие и ислямизация на страната; ХIII в. - в състава на Делхийското султанство; ХVI в. - под властта на Великите Моголи; ХVIII в. - страната е обединена от сикхските князе; 1893 г. - англо-сикхска война - страната става колония на Великобритания; 14 август 1947 г. - провъзгласена независима държава от две части, разделени от територията на Индия; 1965 г. - военен конфликт с Индия за Кашмир; 1971 г. - нова война с Индия - на територията на Източен Пакистан е образувана независима република Бангладеш. Държавно устройство - парламентарна федеративна република, начело с президент, имащ ограничени правомощия, избиран от парламента за 5 години. Законодателна власт - двупалатен парламент - Национална асамблея (237 депутата, избирани за 5 години) и сенат (87 члена, избирани от провинциите за 6 години). Изпълнителен орган - правителство с премиер-министър, избиран от Националната асамблея. Парична единица - пакистанска рупия (Pre) = 100 пайса Стопанство - аграрно-индустриална страна. В селското стопанство са заети 47 % от трудоспособното население. Основни култури - пшеница (15.5 млн. т), ориз (4 млн. т), захарна тръстика (35 хил. т), памук (1.5 млн. т), тютюн, картофи, цитруси, фъстъци и др. Животновъдство - слабо развито - едър рогат добитък, овце, кози, камили. Основни промишлени отрасли - добив на нефт и газ, въглища, хром, нефтопреработване, хранително-вкусова, текстилна, металургия, машиностроене. В промишлеността са заети 14% от трудоспособното население. Транспорт - шосета - над 250 хил. км, от които 145 хил. км с асфалтово покритие, ж.п. линии - 8.8 хил. км. Главно морско пристанище и международно летище - Карачи. Туризъм - слабо развит. Около 350 хил. туристи годишно посещават страната. От София до Исламабад - 4 395 км

Първа | Предишна страница | 1 2 3 | Още резултати >>

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 2.57 секунди